Хот Чокълит – неуморимите диско старчета в акция


Хот Чокълит – неуморимите диско старчета в акция

7924

Няма по-голям музикален удар на БНТ (а и сигурно няма да има) от оня паметен миг, когато вкара групата Хот Чокълит (Hot Chocolate) в новогодишната си програма.

Да, направи го и с Тина Търнър (Tina Turner), но в година, в която кариерата й беше на самото дъно, малко преди да я възроди с баладата "What’s Love Got To Do With It" през 1984.

Но тук говорим за Хот Чокълит докато бяха на самия връх. Само гледахме и цъкахме с език в последните часове на 1979-а, когато Еръл Браун с бръснат череп запя от черно-белия екран в празничната нощ. Тогава изобщо не осъзнавах какъв подвиг е това на национално екранно ниво и как Хот Чокълит (а и Супермакс (Supermax) по същото време) се бяха добрали до списъка на "одобрените" в годините на набъбналия социализъм. Там където бяха АББА (ABBA), Бони Ем (Boney M) и Смоуки (Smokie).

Първичната диско ера, маркирана от Бий Джийс (The Bee Gees), роди сравнително малко вечни звезди, но точно тези, които забиха в София снощи, оцеляха цели 42 години. Със или без Еръл Браун, солидно остарелите Хот Чокълит са абсолютен култ!

Просто не ми се мисли колко бакшиш съм изкарал от песните им като диджей през последните 30 години.

Сигурен съм, че положението при Марти Джи (Marti G) е още по-силно в тази област. Та, за Марти! Никой в тази държава не заслужава повече от него да подгрява именно Хот Чокълит. Това не подлежи на коментар. Марти се съхрани през годините, не се продаде на чака-рака цунамито и не залитна по разни "къща-тупалки" (имам предвид оня ритъм, дето върви с хапчета и много минерална вода). Създаде собствен стил, запази го и сега бере плодовете на своята упоритост. Марти Джи е може би последният оцелял от звездната нашенска диджейска школа през 80-е.

Защото тук вече не говорим за обикновеното "пускане", а за мисията и опита на старата школа. DJ Марти Джи подгря публиката в столичния клуб Night Flight с порция вечни фънки парчета от оригинални винили, смесени с безгрижна лекота. Просто това е неговият живот!

Изумителното обаче беше друго. Чудовищно качествения звук в заведението. Честно си признавам, чак се уплаших! Бил съм в много клубове и концертни зали през последните 30-а години, но такъв звук, категорично мога да кажа, че не съм чувал! Досега мислех, че Sofia Live Club разполага с най-добрия саунд за клубни участия, но след това, което чух в Night Flight, просто съм без думи. И ако плочите на Марти все пак гарантираха добро звучене, след тях за втори път занемях с появата на гостите и първите акорди на топхита "Every 1’s A Winner". Бях на около метър от сцената и чувството да те пререже през корема кристален звук от ултракачествен бас-рефлектор е неописуемо.

И колко жалко, че от това извънземно озвучаване целогодишно се лее разпасана прерийна чалгия – вълча порода. Но този път Night Flight беше друго. Ден (нощ) за диско класика и среща с истинската музика.

От оригиналния състав на Хот Чокълит (1969-1970) са останали само двама души: бас китаристът Патрик Олив и китаристът Харви Хенсли. Шесторката допълват кийбордистите Стиви Бийст и Анди Смит, барабанистcът Тони Конър и абсолютният шоумен Грег Бенис с микрофона.

Този човек ме накара да забравя за Еръл Браун на петата минута от шоуто. В спомените ми Еръл беше един ленив тежкар с легендарен бял диско панталон и "сечени" навътре токчета на острите чепици. Е, при Грег същото е само панталонът. Иначе е пълна противоположност на оригиналния певец. Бясно темпо, диви стойки, дълга раста фризура, перманентен контакт с публиката ... Той просто е възможно най-точният човек за тази ренесансова формация на състава.

Грег Бенис обаче съвсем не е новобранец в преродените Хот Чокълит. Той е в групата вече цели 17 години и макар че не записват нищо ново, на сцената стои така, все едно цялата им звездна кариера си е минала само с него. Когато си свали бялата шапка преди биса в края, приликата му с поостарелия Еди Грант беше поразителна!

Почти 70-минутният сетлист на легендарната английска диско-фънк група също беше пипнат перфектно. Ударно начало с "Every 1’s A Winner", избухване в средата с "Emma" и "It Started With A Kiss", и взривяващ финал със "So You Win Again" и "You Sexy Thing". Плюс всички останали шедьоври на формацията, белязали славните времена на диското в края на 70-е.

Звучаха "You Could've Been A Lady", "Girl Crazy", "Heaven Is In The Back Seat Of My Cadillac", "Brother Louie", "No Doubt About It", "Disco Queen", "Going Through The Motions", "What Kinda Boy You're Lookin' For Girl", "You Could've Been A Lady" и поне една дузина къси медли импровизации на Грег с вметки от "Suicide Blonde" до "Sex Bomb".

70 минути темпо и абсолютна забава. Един от тези концерти, които не усещаш как са свършили и ти се иска да продължават още и още.

И все пак има нещо твърде изгнило в българския музикален вкус към днешна дата. Престъпна грехота е живи легенди с кристален звук и дузина топхитове в световните чартове да бъдат наблюдавани от 200-250 души. Със сигурност Night Flight можеше да побере минимум още толкова поне. И със сигурност ги побира в нощите на зловещо друсане на голи пъпове и чупки в кръста. Ама защо да е така?

Не всяка седмица, не всяка година, дори не всеки живот се отдава възможност да се докосне човек на живо до емоцията, парчетата и класните изпълнения на неуморимите диско старчета от Хот Чокълит!

Ако не вярвате, питайте Марти Джи!

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички