При денс формациите - още от ерата на диското, водещ елемент е пълната заблуда!
Концертите, видеоклиповете и интервютата уж са за едни адски готини изпълнители, а зад името и големите пари се крият продуцентите, които еднолично си владеят марката.
Класическа музикална фабрика, родила Бони Ем (Boney M), Мили Ванили (Milli Vanilli), СНАП (SNAP), Технотроник (Technotronic), Ту Ънлимитед (2 Unlimited) и ... ама разбира се – Си енд Си Мюзик Фекчъри (C + C Music Factory).
Редовият фен свързва тези формации с визията на покойния отскоро Боби Фарел, Роб и Фаб, Турбо Би, Анита Делс и кого ли още не. Те прибират славата и част от парите, а богатството и решенията се взимат от хората в сянка, създали проекта.
Такъв е случаят и с американския хип-хоп и денс изпълнител Фредерик Брендън Уилямс, известен в музикалните среди като Фрийдъм Уилямс от C+C Music Factory. Неговият глас и този на певицата Зелма Дейвис превърнаха тази денс агитка в световна сензация през 1990.
"Gonna Make You Sweat" беше първият и най-успешен албум (от общо три) на продуцентското дуо Робърт Кливиълс и Дейвид Коул. Той достигна златен тираж в Обединеното кралство и петорно платинен в Щатите, като разби класациите с цели четири топ хита. В основата на този успех беше и речетативното музициране на симпатягата Фрийдъм Уилямс.
Какво се случи после, е подробно описано в "Уикипедия". C + C Music Factory продължиха кратката си кариера с още два прилични, но неуспешни албума. Последният - след ранната смърт на Дейвид Коул през 1995. Продуцираха песни за Дона Съмър, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Арета Франклин, Джеймс Браун, Дебора Купър и Марая Кери.
Робърт Кливиълс продължава да се представя под марката C & C и продуцира за кого ли не, а MC Фрийдъм бръмчи по клубни участия, с визитка, включваща участието му в световна денс атракция.
Това го доведе чак в София на 2 срещу 3 април 2011 за един Пролетен диско бал, организиран от клуб "Брилянтин" в "Рейнбоу Плаза". За повече простор и фенове, според организаторите.
Нямаше как да не отида там. Най-малкото от респект и благодарност към солидния бакшиш, изкаран като диджей на гърба на C+C Music Factory през последните 20 години.
"Рейнбоу Плаза" не е пригоден за типична дискотека. Просто е едно много по-светло и умалено копие на Night Flight. От онези необясними (поне за мен) танцувални клубове с маси по дансинга! Звукът също няма нищо общо с този на истинската дискотека, но за сметка на това организацията от страна на "Брилянтин" беше страхотно добра. Имаше хора за всичко, които действаха като по хронометър. Голямо браво!
Факт е, че залата се напълни на макс. Факт е и, че след час и нещо, вътре стана гаден лисичарник от цигарения дим и определено скофти аспирацията.
Подгрявката стана адски дълга (близо 3 часа). Осъществи я диджеят на "Брилянтин" – DJ Sash. Милият, толкова ли не можа да си измайстори уникално име? Това е все едно аз да се кръстя Ванила Айс или Ем Си Хамър. Иначе момчето се постара... не че един "УинАмп" не би свършил същата работа. Така и така в наши дни диджеите са предимно пускачи и нулеви емсита (MC’s), за съжаление!
Без много фанфари, около половин час след полунощ на сцената на влетя мистър Уилямс в компанията на ИСТИНСКИ диджей и почти квадратна бек вокалистка.
Последваха около 50 минути дежа-вю с това, което направи Къртис Блоу преди няколко месеца у нас. Сетлист с мегахитове от 90-е, включващ три и половина парчета на C + C Music Factory. Казвам три и половина, защото "A Deeper Love" не е техен оригинал, а и е включена в албум не под марката C + C Music Factory, а на името на C & C-та – Кливиълс енд Коул. Малко сложно стана за обяснение, ама е точно така!
Към легендарните "Gonna Make You Sweat (Everybody Dance Now)", "Here We Go (Let’s Rock’n’Roll)" и "Things That Make You Go Hmmmm", бяха налепени части с хитове на дузина звезди, oт Хаус Ъф Пейн (House Of Pain) до Крис Крос (Kris Kross).
Освен ефектното начало с темата от филма "Флаш Гордън" на Куин (Queen), всичко останало беше лудо препускане на Фрийдъм Уилямс по сцената с димяща пура в уста и чаша шампанско в ръка. В 80% от сета си той просто маркираше и подсилваше оригиналните речетативи в плейбека и толкова. Но както и Къртис Блоу, го правеше със зверски хъс и контакт с публиката.
Явно това е формулата за денс и хип-хоп клубна халтура! И вече сериозно се замислям дали да не я тествам:)
Иначе Фрийдъм Уилямс доказа защо е наричан MC (Master Of Ceremony). Класическа олдскуул атракция, при която единият диджей пуска на пулта и подпира с реплики по микрофон, а MC-о подскача пред публиката и не спира да мели и рапира. Красота!
До края на бала в ранни зори ламбадиращата с маси тълпа бе забавлявана от "дъртите" диджеи Old School Mafia – Васкес, Камен и Джорджо Би. При цялото ми уважение към тях си ги спестих още когато чух първите тактове на Джош Уинк с "Higher State Of Consciousness".
Просто там някъде кислородът и сочната атмосфера окончателно свършиха!
Пушенето сериозно вреди на ... пролетните диско балове!
Били те и с част от "музикалната фабрика".
Струваше си обаче, защото прибавихме в колекцията поредната MTV-звезда от времената, когато този канал излъчваше МУЗИКА.
Коментари