Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Здравко Чолич в Зайчар – една балканска легенда на 60

06.11.2011   Васил Громков - VaGro
Здравко Чолич

Имаше едно време една страна, наречена Югославия.

Може би най-веселата и безгрижна страна в Европа. После "кликата на световните идиоти" й завидя и я разпарчетоса на махали, подобно на оня пъзел, назован Съветски съюз.

Сръбският талант в музиката обаче никой не успя да смачка и заличи.

Сърбия е музикален рай и дори кафанските й песни звучат като Пинк Флойд (Pink Floyd) в сравнение с нашата чалга-дивотия. На 20 минути път с кола, като с вълшебство се пренасяш от агонизиращия български северозапад (най-бедното място в Европа) в един друг, по-спокоен и по-евтин свят.

Кокетното градче Зайчар е една друга Европа. В пъти по-готина от нашата "официална" Европа. Десетки леки коли с български номера се отправиха натам в събота следобед, за да видят (на смешната цена между 7 и 12 евро) една от най-големите естрадни легенди на Балканите.

Кой всъщност е Здравко Чолич? За Сърбия (отчасти и за Балканите), Чола е нещо като това, което е Роби Уилямс за Великобритания. За мен лично той е моето детство, младост и ... пак младост :)

За по-незапознатите: Чолич е един от най-близките творчески и бизнес партньори на добре известния по родните ширини Горан Брегович.

60-годишият сръбски мегаизпълнител е роден в Сараево. Певец, който това лято събра над 100 000 души на свой концерт в Белград, продължил цели 3 часа и 40 минути. В него Здравко Чолич изпълни рекордните 44 песни, а близо два и половина милиона души го гледаха директно по националната телевизия. Всякакви други пояснения са просто излишни.

В края на 70-е истерията по Чола в бивша Югославия ми напомняше много за онова, което се е случвало едно време с Елвис Пресли. Няма да забравя никога как телевизия Белград предаваше директно дори влизането му в казармата през ноември 1978. Става дума за идол, какъвто ние никога, за съжаление, не сме имали и едва ли ще имаме някога.

Зайчар е повече от приятно крайгранично градче с около 40 000 жители (становници). Пълно е с млади хора, които са имали лудия късмет да не им е столица София и да избягат на тълпи в нея, незнайно защо. В Зайчар е чисто и осветено, а цените са просто в категория "любими". Имат си ефирна телевизия "Тимочка", която разполага с повече от прилична техника, сигналът й покрива и нашия северозапад. Тя, разбира се, излъчваше концерта на Здравко Чолич директно.

Спортната зала (хала) побира около 2 000 души, седящи. С тези пред сцената публиката беше точно към 3 000. Бира се продаваше на 2-3 места, но почти никой не я консумираше, за разлика от ситуацията нашите концерти. (Може би и затова аз лично сърбин със шкембе не видях!)

Визията и озвучаването бяха на сръбската компания Skysound Production, домъкнати с три огромни ТИРа. Малко преди 21.30 часа наше време деветчленният бенд на Чолич кротко се качи на сцената и засвири началните акорди на първия голям хит на звездата от далечната 1972 – "Синоч ниси била ту". 60-годишният Здравко изхвърча отпред в красив черен костюм и с вечния си имидж на не повече от 35-годишен пич.

И маратонът започна! Знаех, че ме чака дълъг концерт, но чак пълни три часа с над 40 песни във вихрено темпо, не очаквах. Уморих се накрая само от седене в залата вляво на сцената. За Чолич, обаче, явно думата умора не съществува. И забележете: този изумителен човек пее в лудо темпо предимно във високия регистър, без да пести глас и сили. Пълни три часа, като изключим една атрактивна дръм сесия на някакъв (явно доста популярен в Сърбия) барабанен квартет – нещо като Сафри дуо в балканска версия.

Чолич определено се забавляваше. Той препускаше с лекота из 13-е си студийни албума, реализирани в периода 1975 – 2010. Някои от песните бяха в страхотни нови аранжименти, като например "Због тебе", изпълнена до половина по нов начин и довършена в оригинал. В края на втората част, преди тройния бис, Чола заби версията си на хита "Чайешукарийе", в която трите китари направо си режеха, подобно струни на Мегадет (Megadeth) например. Подкрепян от изумителна беквокалистка (глас, но и гърди), два клавира, три китари, бас, барабани и емблематичен саксофон, Здравко Чолич редеше хит след хит от чудовищната си кариера. Песни, писани от легендите на югославската музика Кемал Монтено, Корнелийе Ковач, Горан Брегович, Арсен Дедич, Джордже Балашевич, Момчило БаягичБаяга, Дино Мерлин и много други.

Четири вълшебно красиви сръбкини се появяваха на сцената през 5-6 песни с изискани и ненатрапчиви балетни визии, а Чолич пееше без да спира. От "Она спава", "Звао сам йе Емили", "Април у Београду", "Любав йе само рийеч", "Пйевам даню, пйевам ночу", "Главо луда", "Загрли ме", "Йедна зима с Кристином" ... през "Писачу йой писма дуга", "Пусти, пусти моду", "Рушка", "Ти можеш све, ал' йедно не", "Ти си ми у крви", "Маджарица" - та до "Чия йе оно звийезда", "Е драга, драга", "Да ти кажем шта ми йе", "Красива" ... И още, и още.

Не мина и без последните му хитове "Пролазе неке слике", "Йави се, йави се", "Кад погледаш ме преко рамена" и "Памук" от новия диск "Кад погледаш ме преко рамена". Това е името и на актуалното турне на Здравко Чолич, което продължава с концерти този месец (в Цюрих на 19 и във Виена на 26).

Последва бис с още три парчета и Чола най-после събра бенда за поклон. Трябваше да си си ходи, а така не му се щеше. Сигурен съм, че останаха поне още 20-25 негови шлагери, неизпълнени в ноемврийската вечер в Зайчар.

Изпълнителят се оттегли с няколко дузини плюшени играчки, мятани на сцената от фенки между 15 и 55-годишна възраст. Явно цветята и сутиените вече отдавна не са на мода! Двадесет минути по-късно десетина коли с родна регистрация бързо пресякоха граничен пункт "Връшка чука" и се върнаха в една изнервена, мръсна и доста по-скъпа реалност.

Велико хвала, Чола, за ову ноч!



2870
99.6%
 

Април ´14


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930