Umberto Tozzi в София – подарък за 50-годишните

Някога (много отдавна) малко след смъртта на пънка в края на 70-е години на 20-и век, в България започнаха плахо да никнат дискотеките.

Музиката се пускаше основно на ролкови магнетофони "Кащан" и "Юпитер", а тогавашното културно звено - дирекция "Музика", ни следеше зорко дали спазваме плашещите 30% българска, 30% съветска (и социалистическа) и 30% италианска музика в програмите.

Тогава правехме един номер, за да пробутаме повечко англоезична музика за сметка на италианската. Винаги итало парчетата ги записвахме последни на лентите и от тях се хващаха секунди, но все пак фигурираха в списъка и вдигаха процентите в ефира.

Та, точно така се "срещнах" за първи път с Умберто Тоци (Umberto Tozzi). За някакви си 60-70 секунди в края на една магнетофонна ролка. Великолепният му хит "Tu" беше вървежен из цяла Европа, а аз му се радвах някъде до началото на припева, за сметка (примерно) на Мими Иванова или група Весьолъйе Ребята.

Оттогава някъде започнах да оценявам реално италианската поп музика, а "Сан Ремо" вече не ми беше чак толкова пенсионерски фестивал. Все пак бе за предпочитане пред култовото "Шарено котле" на ГДР-то.

Кой е Умберто Тоци, какви награди е печелил и какъв мегапичага е бил на младини, не смятам да коментирам в този репортаж. Много по-съществено е, че "Жокер Медиа" успяха да го доведат за първи път в България след толкова години успешна кариера.

Истината е, че Тоци едва ли би се прочул някога извън пределите на родната Италия (роден е в Торино през 1952), ако не беше покойната американска певица Лора Брениган. Именно тя изпя неговата "Gloria" в началото на 80-е години и превърна автора й в мегазвезда.

Концертът премина рутинно в зала 1 на НДК. Там винаги първите 20-30 минути кънтят като в празна консерва и после по магичен начин саундът рязко оздравява и става приличен.

Върху сингбек на "Gloria" поодъртелият Умберто (заприличал е на малко по-лъскав Дзукеро) и петимата му музиканти кротко се появиха на суперстилно осветената (този път) сцена и опитаха да усмихнат около 2 000 души, изпаднали в странна февруарска апатия.

С първите две парчета не стана. Чак на третото - "Ti Amo", солидната откъм възраст публика взе да се радва по-искрено. Веднага след това музикантите забиха едно от онези неща, наречени по нашите земи "китка", включващо предимно по-бавни парчета, но скъсени на максимум, за да не досаждат.

Събитието започна да става истинско около 30-а минута от 100-минутното итало шоу. По това време хем звукът "отпуши", хем гостът заби здрави рок парчета. Страхотен съпорт му оказа класният саксофонист. Италиански шлагери в почти Дийп Пърпъл (Deep Purple) – звучене с нежни сакс сола и финали. Аз лично на тази част се размазах от кеф, за разлика от десетина лелки и чичковци, дошли да слушат нещо предимно "веселинмариновско" (предполагам).

Звучаха легендарни (предимно за Италия) парчета като "Io camminero", "Stella Stai", "Gli altri siamo noi", "Si puo dare di piu" (победител в "Сан Ремо" 1987), "Un'altra vita", "Le Parole", "Perdendo Anna", "Zingaro", "Dimmi di no", "Stella stai" и "Notte Rosa". Тоци редуваше акустични с електрически китари през няколко минути и си вършеше работата отвсякъде.

За край беше запазил, разбира се, най-доброто. Още с първите акорди на "Gente Di Mare" присъстващите се събудиха окончателно, вдигнаха ръце и се залюляха. На финалните акорди вече всичко живо беше на крака. А италианският идол, вместо да се размотава с досадни прибирания и излизания за бис, директно го заби с още два суперхита, представяйки музикантите си.

Великата песен "Tu" в доста по-твърд от оригинала вариант, успя дори да разтанцува публиката, а експлозивната "Gloria" сложи точка на този приятен и задължителен откъм име на изпълнител концерт.

Реално погледнато, в България може би е активно последното поколение фенове, свързани с бума на италианската естрада от края на 70-е и началото на 80-е години. На практика обаче това е последен шанс да се срещнат на наш терен обожавани идоли от миналото с носталгично настроената фенска маса над 50 години. Затова и усилията на организаторите да "доставят" почти всяка година звезди като Ал Бано, Тото Котуньо и сега Умберто Тоци, определено си струват.

И, между другото, Тоци каза, че и в Италия е същият кучешки студ като у нас в момента. Така че освен 100 минути приятна музика, се запознахме и с прогнозата за времето в Южна Европа.

Като за "мъртъв" концертно, месец февруари предложи прилично добро шоу на Умберто Тоци в София. Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".