Според спомени на очевидци, при предишния гастрол на Vaya Con Dios (Вая Кон Диос) в София преди 2 години нещо се била бъгнала системата.
Данито (Дани Клайн (Dani Klein) била грипозна и попяла почти насила с изтощени от вируса гласови батерии.
Тогава леко злорадо се самоубеждавах, че някогашната белгийската суперзвезда е изпята песен и оня френскоезичен албум с "Джелем, Джелем" е бил лебедовата песен преди пълното ни разминаване.
От тогава за Vaya Con Dios се сещах само на някое ретро парти, за да направя преход с "Nah Neh Nah" между "Cancion del mariachi" на Антонио Бандерас и "Oh, Carol" на Смоуки (примерно). И изведнъж Дани реши пак да се яви на поправителен в същата зала, като през 2011, този път (уж) прощално и завинаги. Разбирай, докато лампичката на банковата сметка не замига в червено!
И понеже съм фен, още преди половин години се логнах в официалния сайт на Дани Клайн и се включих в прощалния жест към феновете сами да изберат песните за тази финална обиколка. От позволените 3 парчета си избрах: "Don't Cry For Louie", "Puerto Rico" и "Just A Friend Of Mine".
Все пак сме от 80-те, нали така?
Огнената мацка от 80-те обаче вече е точно 60-годишна лелка, която е толкова голяма, че просто знае кога и как да спре. Ако си мислите, че прощалното турне на певицата е някакъв световен хипермаратон, жестоко се мамите. То включва всичко на всичко 16 концерта в рамките на цели 11 месеца. А като изключим Мароко, всички останали дати са в бивши соц.-дестинации: Украйна, Румъния, Полша, Унгария, Сърбия, Хърватска, Литва, Естония и България, разбира се. Като между софийския концерт и следващия, този в Белград, има някаква "скромна" пауза от 6 месеца!?
Както винаги стройна организация на Loud Concerts и Magic FM и около 3 000 души на посребрена възраст в зала 1 на НДК снощи. На сцената – два вагона инструменти, все едно, че сборна формация ще прави "We Are The World" 2013. Звучи тиха музика, обстановката не е като преди симфоничен концерт, по-скоро е като в театрален салон.
20 минути след 20.00 часа, Дани Клайн и половин дузина музиканти, плюс два беквокала с леко комична визия, излизат кротко и полуакапелно стартира "One Silver Dollar" с такава лекота и качество, че си викам: "Край! Ей сега се разковахме на този концерт!".
Да, обаче няколко минути по-късно всичко отиде, та се не видя. Още с първите акорди на европейския топхит от 92-ра – "Heading For A Fall", се усети, че обещанията за оригинални версии са си били чиста зарибявка. 4-5 песни по-късно зала 1 вече беше "лека нощ", а на Дани й се умориха краката, та поседна с целия си оркестър на едни столчета и зареди възможно най-протяжните и заспали версии на едни от най-великите си хитове. В един момент изброих цели 4 изпълнения, по време на които китаристът Франсиз Перез просто си държеше кухарката без да дрънне и за секунда на нея. Жив си отспа човекът, а ние с кански зор различавахме в панахидалното темпо класики като "What's А Woman?", "Don't Cry For Louie", "Just A Friend Of Mine", "Puerto Rico", "Don't Break My Heart" и т.н.
Някъде към 50-та минута на този лежерен лайв, гласът на госпожа Клайн съвсем увяхна, въпреки прекрасната й микрофонна техника и пестене от първата минута. Добре, че бяха прекрасният цигулар и пианистът на сцената, та да задържат народа буден.
Не знам какво се е случило с тази изключителна певица, но едва на 60 години чак пък толкова да сдадеш багажа, е тъжно. Никой не очакваше шпагати и челни стойки под прожекторите, но в оригинални версии тези обичани песни на Vaya Con Dios буквално влудяваха всичко живо.
Към края и номерът с джипси-евъргрийна "Джелем, Джелем" не доведе до никаква еуфория, като изключим автоматиката "пляскайте с ръчички". За капак и опитът за контрабас-соло на колоритния Сал Ла Рока беше почти смехотворен.
По едно време с уморен и грачещ тембър, Дани държа някаква поучителна реч за мафията и как 99% от проститутките не желаели да са проститутки, с което изтръгна мижави задължителни аплодисменти и толкова. После бис с пляскане има-няма половин минута и познатия до болка взривен финал с "Nah Neh Nah", в който "Вая"-та почти не пя, защото глас беше останал на около 20-30%. Инструменталните сола в това вечно парче заместиха вокалите, 3 000 души наскачаха от местата си, събудени за 3 минути, преди да видят за последно една отиваща си прощално, но много уморена, прекрасна (до преди 15-тина години) певица.
Независимо от всичко, Дани Клайн си остава най-успешната изпълнителка на Белгия за всички времена, с продадени над 7 милиона албуми и над 3 милиона сингли. Чакат я финални четири концерта след точно половин година. Дано успее да си почине като хората, а после да се радва на дълга и спокойна пенсия.
Простихме се!
Go With God (Vaya Con Dios)…
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".
Коментари