Марк Нофлър с марков концерт в София

Странна птица е чичо Марк.

Едно време специалистите се тюхкаха, че за 15-тина години кариера воглаве на топгрупата Dire Straits (Дайър Стрейтс) е издала едва 6 албума. А като разтури формацията (неофициално) в средата на 90-те, мистър Нофлър не се спря да издава солови дискове, музики за филми и компилации.

Марк Нофлър (Mark Knopfler) е виртуозен творец, но ще е белязан до последния си миг да бъде разпознаван от цяла една планета с едни "Султани на суинга", едни "Пари за нищо" и едни "Братя по оръжие".

Винаги съм го свързвал с Фиш и Фил Колинс предимно заради ранното оплешивяване. Ако имах възможност да задам въпрос на чичо Марк, щях да го попитам, защо в най-глемърските времена групата му се докарваше като Иван Лендъл и Джон Макенроу на визия? 30 години този въпрос не ми дава мира. Дори асоциирам Dire Straits с изфантазирания стил "тенис на корт – рок":)

Фронтменът на тази славна банда никога не е бил велик вокалист като Ковърдейл и Гилън (примерно). Но лекотата, с която боравеше (и все още борави) с микрофона и китарата едновременно, роди наистина вълшебна и вечна музика през годините. Това което прави той не става с много труд и денонощни тренировки. При Нофлър просто е талант. От най-чудовищния.

И ето го Марк, в НДК на живо в началото на едно доста сериозно световно турне, във възможно най-бедните и несигурни времена по нашите обезверени земи. С бенд от 7 вълшебни музиканти, събирани островно от Великобритания, Шотландия и Уелс.

Предварително се знаеше, че зала 1 ще е пълна до дупка, още повече, че и правостоящите места се разграбиха за норматив. Над 4 000 души се натъпкаха в първия делничен ден да гледат един велик МУЗИКАНТ. За тях излезе ... група Dire Straits 2013.

Изобщо не се шегувам. Просто съм убеден, че дори и петима в залата едва ли имат идея кои други музиканти освен Марк са свирили в Стрейтс (е, и брат му Дейв - б.,р). Добре ... наблизо бе и страхотният кийбордист Гай Флетчър, свирил за Рокси Мюзик и Дайър Стрейтс, важно лице - копродуцент в албумите на Нофлър "Real Live Roadrunning" и "Kill To Get Crimson" (2007), по чиято презентация Нофлър се озова в България през 2008. Ама извинете, Гай беше на сцената плътно до своя шеф, както всеки ден от 1984 до днес. Нали ви казвам, истински концерт на Dire Straits, на който дори прожекторите бяха основно в три цвята - синьо, бяло и червено (без грам зелено), както в славните години на една от най-значителните групи в историята на музиката.

И ако предишния път Нофлър вилня у нас полуакустично, то сега прошка нямаше. На сцената имаше складирани над 50 китари, гъдулки, гайди, цигулки и какво ли още не за музициране, а чичо Марк ни почна на летящ старт с хита "What It Is" от втория си солов албум "Sailing To Philadelphia" (2000). Последва светкавичен преход с изпълнение от новия му - осми солов диск "Privateering", наречено "Corned Beef City". Разбира се, с нова китара. И така се заредиха парче след парче, китара след китара, соло след соло.

Марк Нофлър е удивителен изпълнител. Той пее почти без да си отваря устата. По-скоро разказва текстовете си, понякога ги шепти, но незнайно как всичко това се превръща в мелодия и то кристално разбираема. Другото смайващо при него е, че не ползва човешки беквокали, като изключим 2-3 леки намеси на Гай Флетчър в някои от класиките на Стрейтс. За сметка на това Марк използва китарата си за втори вокал.

А там, с китарата, при него е давано, давано, та не е спряно. След като попиля публиката с едноименния трак от новия диск и "Hill Farmer's Blues" (2002), някъде в средата на сета дойде времето и Dire Straits да се чуят класически. Двойната порция "Romeo And Juliet" и "Sultans Оf Swing" вдигнаха и седящата част в залата - с бурни възгласи. В "Султаните" Марк продължи да е с каменно лице, но просто се разпра в онова толкова обичано и емблематично соло. Чудех се, колко ли пъти досега е свирил тази фамозна композиция от края на 70-те до днес?

Учудващо в този концерт, мистър Нофлър не седна нито веднъж на стола си, а след още няколко нови парчета, сред които по шотландски приказното "Haul Away", дойде поредното разковаване с километричното "Marbletown" от албума "The Ragpicker's Dream" (2002). И падна едно надсвирване, свят да ти се завие. Там за малко нямаше Dire Straits, а само завладяваща смес от ритмите на The Pogues и вокалите на Боб Дилън, разбира се, през призмата на големия чичо Марк.

Колкото и да не спазваше една и съща сетлиста като в Румъния и Турция (България е трета спирка от турнето), титанът докара блестящия си лайв до парчето пред биса. Вечната Стрейтс-класика "Telegraph Road", разпозната с първите акорди и изпратена на крака от доволната публика.

И точно за биса, 63-годишният фронтмен на Dire Straits ни извъртя егати номера. Докато всички чакаха епохалната балада "Brothers In Arms", изпълнена на това място в Букурещ и Истанбул дни преди това, евреинът му с евреин подкара друга песен-емблема - "So Far Away" от средата на 80-те. После уж размисли особнякът и се върна за второ парче - "Piper To The End", финалната тема от албума "Get Lucky” (2009) и ... това беше. Краят си го биваше и още как, но над 4 000 на извънземния Марк си тръгнаха леко раздвоени без "десертче" след един изключителен концерт.

Нали ви казах в началото ... чичо Марк е странна птица!

Но затова пък ... райска птица!

Голям концерт на велик музикант!

Това е.
Да не би да сте очаквали друго!? Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".  Пълен сетлист:

What It Is
Corned Beef City
Yon Two Crows
Seattle
Privateering
Father Аnd Son
Hill Farmer's Blues
Romeo & Juliet (Dire Straits)
Sultans of Swing (Dire Straits)
Done With Bonaparte
Haul Away
Marbletown
Speedway Аt Nazareth
Telegraph Road (Dire Straits)

Бис:
So Far Away (Dire Straits)
Piper Тo Тhe End