Полиелей на българката в Картини от една изложба

Творбата "Полиелей на българката" в изпълнение на камерен ансамбъл Йоан Кукузел с художествен ръководител Таня Христова ще бъде представена в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба" на  програма "Хоризонт" по БНР на Велика събота, 19 април, след новините в 21.00 часа.

Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 в Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.
 
Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието,  признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на "ангелогласния българин" са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които "Аниксантари", "Голямото Исо на пападическото пеене", "Херувимска", както и "Полиелей на българката", най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант, припомня в анонса си водещият на предаването Сергей Шишов.

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Той постъпил в училището при църквата "Св. Павел", най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил  на гръцко-български: "Кукия ке зелия" (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата "Св. Атанасий", в която по същото време съществувала истинска българска "школа" ("старците" Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и други). През 1355, когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с неговите български събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал "глас славен и нежен, глас като на сирена..."

В "Житие на преподобни Йоан Кукузел" специално се отбелязва ролята на майка му, "благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание". Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В "Житието" пише: "Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя".

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба "Полиелей на българката", посветена на неговата майка и думите й "Мило мое дете, Йоане, де си ми?", предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.