Маестро Теодосий Спасов се впуска в ново музикално пътешествие
Dr.Feelgroove и Moevv откриват летния сезон в Yalta. Be Bold: Let's be close
MakeКАРНАВАЛ, notwar: Молец, RDMK, 100 Кила, Васил Петров, Dolapdere Big Gang и MC Камен сред изпълнителите на феста в Габрово
"Добър вечер, джаз!" с Ангел Заберски и Биг бенда на БНР
Отличават прогресивни български артисти, публиката определя кой ще грабне наградите "Златни патета"
Трио Viva на национално турне
Теодосий Спасов, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Дара Екимова, Нети Добрева и Viva на SoFest Spring
Швейцария спечели 68-ото издание на "Евровизия"
Sofia Live Festival гостува на юбилейното издание на "Капана фест" в Пловдив
По-малко от месец до концерта на Corey Taylor у нас, Black Tooth и Siamese специални гости в "Арена София"
Всемогъщият оркестър Марсел Дюшан за първи път в София навръх Деня на Европа
Мария Илиева, Владимир Ампов-Графа, Део и 100 кила сред гостите в големия концерт на D2

Limp Bizkit in Da Fuckin Sofia House


Limp Bizkit in Da Fuckin Sofia House

8292

"Rock The Balkans"! Да, като че ли наистина снощи не само зала „Фестивална”, а и целият Балкански полуостров буквално се разлюля от бандите, които се представиха на сцената й. А цялостната организация – със съсипваща точност. Не е за вярване!
Точно в 17.00 ч. забиха първите герои на балканската одисея – небезизвестната българска група Skre4. Плевенчаните, чийто стил често е определян като микс от сиатълски рок-алтърнатив, с елементи на хип-хоп, в рамките на половин час дадоха най-доброто от себе си, за да подгреят малкото фенове, събрали се на уреченото място, в уреченото време. „7 без 10”, „Гол”, „Made in China” и още много други маркираха изявата им. „Ръцете горе!” и това е. Половин час е минал. И като под часовник Skre4 си отиват.

15-минутна почивка и на терена са вече турците maNga. Фрустрирана? Не, не е това точната дума. Не мога да я определя. Знаех за какво ще става дума, но на живо си е друго. Рапкор, хардкор, с ориент и етно мотиви, синтезатори и какво ли още не. И всичко на турски. Пълна лудница. Стартират с първото си парче, а около себе си чувам „Со Керес” и „У-у-у”. Очевидно не се харесват на постепенно събиращата се публика. Едно не може да им бъде отречено обаче. Твърде интересни като амалгама, за да бъдат освирквани. И както се поклащаш в ориент-ню-метъл ритъма какво дочуваш? Не какво да е, а модифицирана версия на „Gangsta’s Paradise” на Coolio. И отново странното усещане, за което стана дума по-горе. Изчезват, като че засекли времето с хронометър, точно в 18.30 ч.

(Тук си отдъхвам и оставям място на специалистите да разкажат за сетовете на Сага и Куинсрайк!)

Заветният миг е все по-близо. Появата на Лимп Бизкит (Limp Bizkit) е обявена за 22.00 ч. и всичко върви като по ноти. Спусната завеса. Дочуват се саунд чекове. Публиката полека-лека започва да се тресе от вълнение. Имам усещането, че всеки момент ще излязат на сцената. Но като че ли нарочно ни карат още повече да тръпнем. Ето ги и тях. Фред Дърст и компания забиват по-силно от всякога с “My Generation”. „A ge-ge-generation! Do you know where you are?” Май вече никой не знае къде е. Скачаааааааай! Няма човек, който да стои на едно място. Скачаме наред с Дърст.

“You are my favorite mother fucker!” Дааа, май е така. Факт. „Livin’ It Up” идва без да пита. Хайде покажете му на Дърст каквото трябва – „Show me what you got” и всички показват. Кой каквото има за показване...

Вече малко се осъзнавам от случващото се около мен и обръщам малко внимание на сцената. Познатите муцуни са рисувани герои и са опънати зад сцената на огромен транспарант. И какво друго? О, да. Националният ни флаг, на който върху всеки цвят са изписани съответно думите Bulgarian Limp Bizkit Fans - знак, свидетелстващ за уважението им към нас. Стига, стига вече с тази сцена. Вниманието трябва да е насочено не към нея, а към актьорите във вечерния спектакъл. Защото те бързо идват и искат да ме изядат жива. “Eat You Alive” е факт, на който не мога да устоя. Идва ми да изям и аз някого. Оглеждам се. Хайде, няма да е днес! Защото солото на Уес Борланд става все по-сурово, ала DJ Лидъл - архитектът по звука, и излял бетонна платформа, способна да удържи на всички звуци. 

Няма, защото бандата веднага ни поднася на чуден поднос един “Hot Dog”. А всички са от доволни по-доволни. Особено щом Limp Bizkit са in da house. Всичко е “fucked up”. И „everybody knows this song”. Така поне казва Дърст. И е прав. Всичко около мен припяват колко “fucked up” e всичко. След като хапвам, директно съм потопена в “Boiler”-a. Нямам време дъх да поема. “Break Stuff”. Искам да чупя. „Everything is fucked and everybody sux”. “It’s one of those days”...да, точно от тези дни ми беше и на мен снощи. “Fuck You, Sofia”, Фред Дърст почти що реве. „Не сме тук, за да ни видите, а сме тук, за да видим вас”. И вече сърцата ни са изцяло отдадени на Фред и компания.

Забиват “Full Nelson” и какво? Фред качва на сцената дузина младежи, които направо се побъркват от кеф. Всички искат да прегръщат фронтмена Фред. Скачат, викат, наравно с всички останали. Направо не да се побъркаш, а не знам какво. Веднага си представям какво ли е да си там, горе, до идола си. Трррръпки ме побиват.

Забравям бързо... Защото идва бруталната “Nookie”. А след нея и кавърът на ДжорджмайкъловатаFaith”. И толкоз. Ааа, не, не така. Просветва прожектора върху изрисуваните лица на транспаранта. Чакаме. Май ще се появат пак. Няма къде да ходят. И да. Ето ги с друг кавър. The Who - “Behing Blue Eyes” ни кротва за малко. Подготовка не за кое да е парче, а за легендарното “Rollin”. “Back up, Back up”, “Keep rollin’ rollin’ rollin’ rollin” – няма място около мен. Сякаш всички скачат върху краката ми, а аз върху техните. “Take A Look Around” отбелязва края на това небивало събитие. Оглеждам се и аз. Мисията е невъзможна наистина. Как ще си тръгна? Лепнат кецовете по балатума под краката ми. “I know why you wanna hate me”. Как ще те мразя, Фред? Обичам те. Музиката и всичко, което си ти и което Limp Bizkit са. Сега и завинаги!

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Judas Priest - "Invincible Shield"

Видео


Албуми


Judas Priest - "Invincible Shield"

Точно 50 години след издаването на дебютния си албум, Judas Priest доказват на света, че за рока няма възраст....

Най-четени новини


виж всички