Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Дзукеро: Блусът е магия!

Ники Русиновски
Дзукеро много умело поддържа образа си на умерен бунтар (какъвто е) и същевременно успява да бъде безусловно поп и комерсиален (какъвто също е). Това са две взаимно изключващи се понятия, така че поначало задачата му не е лека, а той се справя успешно с нея вече две десетилетия.

Албумът му "Shake", спечелил току-що италианското “Грами” за албум на годината, едва ли има някакви огромни продажби у нас, но два дни преди концерта му в София всички билети са продадени. Така е и в цялото му световно турне. Кой тогава слуша Дзукеро? “Харесват го както родителите ми, така и някои хора на моя възраст, а и хора, които си падат по италианската естрада”, отговарят организаторите.

Дзукеро е европеец, чийто роден език не е английският и може много да каже по въпроса как се пробива на световната сцена. Да не говорим с колко много световни музиканти-икони е работил и се познава. Откривател е на Андреа Бочели, последният му албум е записан в студиото на Боно в Дъблин, в него е последният запис на покойния вече легендарен блусмен Джон Лий Хукър, Стинг, с когото се конкурират в производството на зехтин и вино, му е съсед в Тоскана, изкарал е цяло турне с Ерик Клептън по времето, когато китаристът беше на върха на популярността си... Още много интересни факти и имена правят Дзукеро крайно любопитен събеседник.


Магия ли е блусът и в какво е магията на блуса?

Доколкото става дума за мен, блусът е магически, защото ме впечатли, когато бях на 10 години, благодарение на един мой приятел, който ми пускаше плочи с блус. Оттогава няма друга музика, която ме кара да вибрирам така и да чувствам по начина, по който блусът ми дава усещане за нещата дори и сега. Наистина е магия.

Дзукеро
 
Минаха 20 години от началото на кариерата ти. Хората се променят, музиката също. Как се промени твоята музика оттогава досега?

Промени се – в смисъл, че се опитвам да се обновявам, но въпреки всичко се старая да остана себе си. Което е най-трудното нещо, струва ми се. Бих казал, че е и много трудно да се облече блуса с нови дрехи, тъй като той е каноничен. Но напоследък с други мои колеги като Моби, Пол Оукънфолд и Фетбой Слим експериментираме в разни посоки, за да дадем нова форма и насока на блуса.

Това ми напомня, че си продуцирал първия сингъл на Савидж, който по-късно става известен итало-диско продуцент под името Робикс. Интересуваш ли се от денс музика или това беше случайно?

Хе-хе, Робикс свиреше на клавишни при мен. Той не искаше да пее, защото беше много срамежлив. Аз настоях да пее и да записва. После стана голям диско продуцент. И ето, сега - след десет години - се срещнахме отново с него, защото сме съседи, живеем близо един до друг и написахме две песни за новия ми албум. Той прави денс музика, но същевременно е човек, който идва от по-старото поколение и обича и музиката, която аз обичам.

Твоето мнение за МР3-музиката в интернет? Това ограбване на музикантите ли е или възможност да популяризират творчеството си сред по-широка аудитория?

Зависи от гледната точка. Като една чаша с вино е – може да бъде полупразна или полупълна.

Дзукеро
 
А според теб как е?

Мисля, че засега, докато още не са уредени и регулирани авторските права в интернет, това е отрицателно за музикантите. Ако се намери начин да се спазват авторските права, тогава вече интернет може да бъде едно наистина много голямо средство за промоция. Особено за младите музиканти, които нямат възможност да подпишат договор с големи звукозаписни компании и нямат някой силен зад гърба им, който да ги подкрепя.


Forza Italia ли другите италианци, пробили по света

Джованоти
Джованоти

Стартира много обещаващо през 1987 като първия известен и зад граница италиански рап изпълнител, подвизаващ се главно на английски. За съжаление, след първия си албум мина към типично Сан Ремо звучене, което не му е силата, и към прозаичния за по-авангардна музика италиански. Десет години след дебюта си порази света с купонджийския хит “L'Ombelico Del Mondo”, който може да се определи като латино. Останалите му изяви са международно невзрачни, безлични и безинтересни.


Ерос Рамацоти
Ерос Рамацоти
Откровено казано, той не е и помислял да експериментира, но е твърде популярен международно, за да бъде пропуснат. Типичен представител на италианската Сан Ремо школа, Ерос е силен в баладите и в поп шлагерите. Това автоматично го таргетира към по-мухлясалата част от аудиторията, ако не беше малко бунтарският му имидж и сексапил. Рамацоти има настойчиви и недотам успешни изяви в територията на рока, най-силната от които е дуетът с Тина Търнър. Хитовете му обаче се радват на добър прием в Германия и Източна Европа. Подобно на Дзукеро, той ги записва и на испански, което му осигурява и завидна популярност в Южна Америка.

Тициано Феро
Тициано Феро
Новият италиански тийн-идол се прочу благодарение на "MTV", въртящ до скъсване хита му “Perdonno”, безсрамно копие на Крейг Дейвид. Младежът обаче пее от 16-годишен в госпъл хор и действително си пада по черната музика. Освен това сам пише песните си. Дебютният му албум "Rosso Relativo" съдържа и по-традиционни композиции, което определя несигурното му за момента бъдеще. Особено като обърнем внимание на факта, че няма особени гласови данни...
 

Декември ´14


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031