Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Мена (Артери): Българската публика е най-великата публика

Бояна Атанасова
Група Артери обяви два концерта в България след 3-годишна пауза от участия в родината ни. Завръщането им в Пловдив на 17 май и в София на 18 даде чудесен повод да се срещнем с момчетата от групата, за да ни разкажат за всичко, което сме пропуснали около тях за това време.

Срещнахме се минути преди първото им участие в Пловдив. На маса, заобиколени от доволно количество алкохол и български специалитети, които липсват от менюто на нашенеца в Холандия. Основни събеседници бяха китаристът Мена и брат му - басистът Хуби. Включвания между хапките и глътките направиха и другите двама - Чико (барабани) и фронтменът Янко.

Ден преди да се срещнем, в София свириха Кис и разговорът ни тръгна от тази изходна точка...


Да започнем от случката вчера. Всички бяхте на Кис?

Хуби: Да, бяхме на Кис и за това сега нямаме гласове.

За първи път ги гледате?


Мена: Аз да.

Х: А, за втори. През 97-ма ги видях. Такова шоу...

М: Вчера обаче бяха на малката сцена. Разочарован съм.

Малка?

М: Е, за стандартите на България не е малка.

Х: Кис си направиха шоуто. Бяха много яки.

Тук разговорът секна за една шумна наздравица с всички присъстващи на понапълнилата се маса.

Само за 5 дни сте тук, така ли? Отпадна Варна от турнето?

Х: Да, няма как. Три поредни дни концерти. Просто нямаше как, щяхме да се смажем от път. Сега нямам глас, а вчера дори не пих. Като почнаха Кис обаче нещо ме накара да отида отпред. Бих се с хората - лакти поемах, голям кеф!
А за подгряващите от вчера какво мислите?

Х: Е, за подгряващите... Кой може да подгрява Кис? Никой няма право да ги подгрява според мен.

Ч: Ние май тях ги пропуснахме, всъщност. Влязохме малко по-късно.
 
Artery
(От ляво на дясно - Чико и Мена)
 
Защо толкова рядко се връщате да свирите в България? Преди цели три години беше последното ви шоу в София?

Ч: Нямаше сериозни организатори, които да ни предложат.

Само това е причината?

М: Имаше много поводи, за да си дойдем, но така и не се осъществиха плановете.

Сега е моментът да ви попитам какво мислите за Кайли Миноуг, която ще пее по същото време, когато вие ще забивате в София?

Х: Кайли е страааашна мадама. Страшна кака.

М: Кайли само бекстейдж я искам...

Х: Ама в нашия бекстейдж! Представяш ли си Кайли да дойде на нашия концерт?! Представяш ли си тя да дойде утре да ни види и да каже "Какво правите момчета?"... (смее се)

Докато отговаряше, Хуби не спираше да разбърква енергично огромния чай, който си бе поръчал - в халба за бира.

С какво се занимавате в Холандия? Всички ли живеете в Амстердам?

М: Тримата сме там. Той (сочи вокалиста Янко) живее в друг град. Работим и свирим иначе.

Пак си се подвизавате като Артери? Имате ли някаква фенска база вече?

М: А, всичко си е същото, да. Имам страшно яки фенове. Има хора, които идват на всеки концерт.

Х: Без значение в кой град сме, те са там.
 
Artery
(Братята Мена и Хуби)
 
А сега каква е програмата?

М: Имаме някакви планирани фестивални участия през лятото. Иначе пак ще си дойдем и в Поморие както всяка година. В средата на август пак ще се съберем да свирим на плажа там някъде, за да честваме рождения ден на един приятел.

В Холандия пеете ли на български?

М: Ние имаме малко парчета на български и рядко ги свирим пред онази публика. Няма как да им преведем какво точно сме искали да им кажем.

Кой е издател на последния ви албум?

М: Ние самите. "Артерия Рекърдс" си създадохме преди време. Сега пътуваме с мениджърите ни, които са холандци и те се грижат за повечето неща около групата.

Знаете ли, че първите ви албуми са напълно изчерпани тук? Мислите ли да преиздавате?


М: Не, защото работим върху нов материал. Сега ще ти кажа и плановете какви са. Правим няколко концерта, записваме нови неща и имаме една година да подготвим диск и мащабно турне. Не знам дали знаете, но догодина на 22 август стават 20 години Артерия. По този повод в момента се планира нов албум. Може би старите парчета ще се презапишат и ще има и някакви бонус материали. Ще има от най-най старите неща, които до сега не са били издавани на диск. Иска ми се този албум да бъде пуснат за свободен даунлоуд навсякъде. Искаме да го издадем и на носител, но да е някакъв елементарен диск, който хората да си купят за малко пари. Ще е готино да върви в някакъв пакет със специален мърчъндайз, който може да се купи само на концертите ни. Доста парчета са работени и преди, но сега трябва да ги запишен наново и да си изберем какво точно искаме да включим в този албум.

А къде в Холандия записвате?

Х: Работя върху наше си студио, но ще отнеме много време и пари. Ние сме си добре с техниката, но цялостно няма да можем да довършим скоро това помещение.
 
Artery
(Чико и Хуби)
 
А планът какъв е - само вие да си свирите там или да пускате и други банди да репетират и записват?

М: А, само ние. Само за записи. Репетициите са си отделно. Сега съм се захванал с доста неща. Поръчвам от САЩ специални наши си перца. Искам различни цветове, размери, с надписи... Всичко отнема много време. Иска ми се догодина на турнето, на което ще тръгнем, да вземем и групи от България. Ще е много трудно, но и много скъпо. От сега работим по този проект и се надявам да стане. Преди малко ни попита защо толкова рядко идваме тук. Ами, какво да ти кажа. Последните ни идвания ни струват по 5000 евро минимум. Самолетни билети, ядене и пиене, хотели...

Някъде по това време започнахме предимно да се храним, а не да си говорим и съвсем не между другото специални благодарности от страна на групата получи организаторът на участията им тази година в България - Мартин от "Строежа".

Какви са спомените ви от последния концерт в България?

М: Беше много яко! Българската публика е най-великата публика. Свирили сме на огромни сцени, пред десет хиляди човека. Те се радват, пляскат си. А тук, пред 200 човека... те си счупват главите! Емоцията тук ти дава просто такъв кеф, който не може да се купи с хонорар от 5000 евро, който можеш да вземеш другаде.

Обръщаме се сега към Янко, за да го попитаме за проекта му с Кемала - бивш член на Артери от зората на тяхното съществуване. Двамата в момента се подвизават в "MySpace" със собствен профил и акустична програма.

Какво става с този проект? Свирихте ли вече официално някъде?

Янко: Да, във Франция и Швейцария бяхме вече. Свирим си акустичните неща. В Швейцария свирихме даже преди някаква известна местна банда.

Как възприемат хората там неравноделните ритми?

Я: Ние не използваме там толкова неравноделни неща. Едно или две парчета правим така. Но се кефят хората. Двама човека сме само на сцената, а се кефят като за цяла метъл банда.

За тези участия кой се грижи?

Я: Има един мениджър от Париж, който работеше преди с Артерия, но нещо се скарахме и той само с нас двамата иска да работи. Сега пак ще заминаваме за някъде. До края на годината искаме да направим 60 концерта.

А ще излиза ли официален запис?

Я: Да, записан е албум. Има 11 песни. А иначе трябва да намерим човек, който да се захване сериозно и с Артерия. За сега само в източна Европа някой проявява интерес. Знам, че първите албуми са изчерпани, няма ги никъде, а това не е добре.

Приятно впечатление ми прави, че всички от групата не я наричат Артери, а Артерия - така, както мнозина я помнят от миналото.
По това време единодушно решихме, че е по-добре да чукнем отново чаши и да хапнем на спокойствие. Минути по-късно бяха завзети блистери с хапчета за продраните гърла на момчетата и се върнахме заедно в "Пъзела". От там нататък историята е ясна.
 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031