Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Георги Мархолев (Сънрайз): Ние сме модерно ретро

Ивайло Кицов

След повече от 15 години на сцената и дебютен проект – "Цялата любов", най-сетне: (2006), Сънрайз (Sunrize)се активизираха. Всъщност – не, те винаги са били (и)дейни соколи, които правят музиката си колкото за вътрешен кеф, толкова и за феновете. Непрекъснато. По софийските, пловдивските и бургаските клубове. Малко интровертно, повече – купонджийски, заради фийлинга, Жоро Мархолев и Ко. не се ръгат по класации и за ефир (въпреки че видеото към “Плаващ ресторант“, завъртяно за пръв в Япония през 2000, бе ласкаво прието и в България през 2005 и 2006). Излизат и свирят, люлеят публиката от тръпка, а не в назорване да декласират някой друг от блус-рок сцената наоколо, още по-малко с мерак като комар да цъфнат носа на контуренцията, та да я сърби и насън.

Така – с Цялата любов, и куп нови парчета, Сънрайз излязоха на последното издание на фестивала „Цвете за Гошо” в столицата (10 и 11 май), обирайки гигантски 40-минутен луфт в партито извън определеното им време, докато следващите в афиша, Уикеда, пристигнат от шоуто си във Варна предишния ден. „Аре, давайте, още, още...!”, намилам аз, водещият, ръкомахайки зад дясната им колона. Има ли смисъл? Щото да притесниш Жоро с аудитория и тв камери, е все едно да плашиш куче с кренвирш.

Последният формат на бандата на Георги Мархолев (вокал, соло китара) - Ясен Димитров (хамънд орган, вокал), Наско Атанасов (бас) и Митко Семов (ударни), слиза, съпроводен от аплауз след новите парчета. Какво означават те? Хмм...следващ албум? Достатъчно основание “MySound.bg” да препречи моряшката походка на фронтмена Мархолев бекстейдж и да провери тая работа. Питам за диск, пък то... водопад от новини около Сънрайз.

15 години! Не се ли изморихте, не ви ли писна да се борите с вятърните мелници на българския шоубизнес?

Георги Мархолев: Ми да ти кажа – не! То ние с никого не се борим, борим се срещу себе си по-скоро (смях): да не се издъним, да не се олеем, да не кривнем в някаква посока на звука, дето не ли приляга.

Доста хора казват, че сте демоде с тая седемдесетарско-осемдесетарска музика.

Г.М.: Кой, ние ли?! Това значи да кажат, че блусът и рокът са демоде. Пък те са си винаги актуални – умиране нямат, само се потят, я ме погледни (смее се, избърсва потта от челото под перчема). Ако обаче се съглася с това твърдение, мога да кажа, че ние сме модерно ретро. Ето, не правим само кавъри, а и работим по собствен материал, авторски, музика, текст и аранжимент.

Хайде сега, кажи за новия материал. И двете парчета ми харесаха.

Г.M.: Верно? Хубаво е това... Доста поработихме, имаме 3-4 напълно готови песни.

 (Сънрайз по времето на "Цялата любов" (2006)

Това абсолютно не ми е достатъчно. Работно заглавие? Гости?...

Г.М.: Аааа, ясно е името. “S.O.S.” ще се казва. Ама не като вик за помощ, не се давим, морски чеда сме. “Sound Of Sunrise” е идеята. Пилотното парче е готово – “Summer In New York”, посветено е на събитията от 11 септември. Яка брас секция в албума – Велислав Стоянов (цугтромбон), Мишо Йосифов (тромпет), Веско Енчев (сакс) и Павлета Семова, Мариета Янева и две мадами от група Силует Мария и Мариана, са бекинг вокали, а на контрабаса е Георги Дончев. Част от тях участват и в нашата рок опера, ама за нея – друг път, да остане и за следващото интервю (усмихва се и подпира китарата на един сандък).

Кавъри? В предишния албум свирихте Стиви Рей Вон...

Г.М.: Да, ще има кавъри – цели 8 парчета, закъде без класиците!? Джими Хендрикс, Стиви Уондър...

Кои техни парчета?

Г.М.: Не казвам, да е изненада. Но преди да ги запишем, друга една друга среща на силите организираме.

Е, да ти тегля думите с ченгел ли искаш? Или се измори от гига?

Г.М.: Добре, де (дръпнато). То аз много не съм свикнал да говоря предварително, не ща да опъвам дявола за опашката. За Кен Хенсли и Джон Лоутън от Юрая Хийп иде реч... Събирам ги да запишем заедно версия по “July Morning”. Всичко е наред, засега... Освен това е сигурно, че ще направим един голям концерт в Летния театър на Бургас, на 3 юли, а може и още едно-две клубни участия с тях да организираме, сега ни е паднало (подхилква се). Сигурно е, че в пиано бара на ЯсенТен Фингърс” ще имаме съвместна изява. А от сцената не съм уморен, ама никак! Щото, знаеш, ние ако не свирим, брат ми, ако не ревнем (вече сериозно) на няколко гласа, ще умрем.


(Сънрайз - на "BluesZZ" феста в Русе (2006)

Беше ми казвал, ще смятате да експериментирате с оркестър. Вероятно в рок операта...

Г.М.: Ей, ти пак с тая рок опера. Нали ти казах вече: за нея друг път. Да си призная обаче, с оркестъра на Българското радио ще запишем след два-три дена вариант по “Georgia On My Mind” (гигахит на Хоуги Кармайкъл от 1930, интерпретиран от Луис Армстронг и Рей Чарлс, та до Брус Абът и Индия. Ейри напоследък – бел., моя – И. К.). Ще дирижира Янко Миладинов – велик... (замълчава, но съзаклятнически). Ама ще е като бонус за диска.

?-?-?-?-? (оставям я питанката дълга - нарочно)

Г.М.: Ъ-ъ-ъ (За кого да надпиша, пита, докато дава автограф на някаква девойка с разбесняло се акне). Та какво беше... А, да, за песента. Акустика (очите му светват), тя е безпардонната, голата истина, за всеки музикант. Ей такова парче – “Boogie Man”, правя и за саундтрака към един американски филм.

Уау!

Г.М.: Да, сериозно, не се ебавам. Солова песен.

Как се озова в центъра на щатска продукция?

Г.М.: Като на майтап, казвам ти. Част от проекта е Ники Сотиров, той се познава с режисьора Гари Джоунс... Та и аз покрай него. Ама: толкова – нали ти споменах вече, че не смея да говоря предварително. То ще се чуе, а – дай, Боже, и да се види в бъдеще.

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031