Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Деница Георгиева (Мюзик Айдъл 2): Когато правиш компромиси с музиката, не е музика

Бояна Атанасова

Деница Георгиева отпадна първа от финалния кръг в "Мюзик Айдъл" ("Music Idol") 2, но остави ярки спомени у феновете на предаването.

Видяхме се с нея непосредствено след срещите ни с Тома, Ясен и Нора и започнахме разговора си с коментари за, оказа се, общите ни любимци Артери. След като Деница ни сподели, че наскоро е слушала първите им албуми от началото на 90-те, я върнахме към "Мюзик Айдъл" и изживяванията й след неговия край.


Как се чувстваш в момента?

Деница: Мислех си, че ще мога да си почина, след края на всичко. Да бе! (смее се) Няма такива екстри. Веднага след финала отидохме да празнуваме, де. Нямам и глас много-много.

Сега какво е най-актуалното около теб?

Д: О, участия - цяло лято. Иначе, още на последния концерт, когато се гледах на визитката си каква съм била в самото начало на "Мюзик Айдъл"... Струва ми се, че са минали години от тогава. Много странно е усещането. То и за това накрая не можах да се сдържа и се разплаках...

Емоционална си, не можеш да задържаш чувствата си?

Д: Точно такива не мога. Много съм ревлива. Може би обиди мога да задържам. Да направя така, че да не ми проличи, че съм обидена.

А по време на предаването почувства ли се обидена на някого?

Д: Не, не съм се чувствала обидена. Мисля че хората си се държаха добре.

Имаше моменти, в които получаваше доста критики и не те харесваше журито?

Д: Това е въпрос на лично мнение. Когато те не ме харесваха, аз се харесвах. Имахме такива моменти на несъответствие и въпреки всичките критики, стигнах до финала. 

Имаше ли усещане, че ще успееш да стигнеш до този финал?


Д: Вчера с едни приятелки си говорехме как в самото начало си мислех колко много има до края, а пък накрая - "хоп" и на финала. Шаш! Много яко! (смее се)

Имаше ли момент, в който си мислеше "до тук съм, няма да продължа нататък"?

Д: О, да, на всички елиминации! (смее се) Е, в началото може би не си мислех така, но после... Аз бях доволна от това, което правех, но това не значеше, че няма да изляза във всеки един момент. Бях подготвена и за този вариант.

В коя задача се чувстваше най-добре, в своята си кажа? В кой кръг успя да се представиш такава, каквато си?

Д: На рок концерта и когато пях песента на Арета Франклин, на "Шоколад" на Остава също.

На теб сякаш ти се падаха доста трудни задачи?

Д: Мисля, че на всички бяха еднакво трудни.

Дженис Джоплин все пак?

Д: О, на Дженис е друг тип парче. Оригиналът е много въздействащ. Историята на парчета е уникална. Това е едно доста специфично парче и ако не хванеш  за какво всъщност се пее, няма да го направиш нормално. Музикантско парче си е, трябва да се усети. 

Деница

Забеляза ли, когато успя да разплачеш, с изпълнението си на "Пътнико свиден, пътнико млад" на Ани Павлова, Люси Дяковска?

Д: Не, аз в 99% от случаите гледам в публиката. После гледам в камерите, а най-рядко в журито.  

Около твоите изпълнения имаше няколко драматични момента. Разкажи за онзи път, когато аутокюто не проработи?


Д: Да, тогава беше доста неприятно. Но това беше грешка на техниката, не беше човешка грешка. Аз тогава исках да го кажа, но нямаше как. Когато работиш с техника, винаги има риск нещо подобно да се случи. Сега като се сещам за тази случка и ми е смешно, но тогава изобщо не ми беше до смях. 

Имаше ли време да гледаш изпълненията си и да си отправиш някаква самокритика?


Д: А, аз винаги го правя. Аз съм много самокритична към изпълненията си и си намирам поне по пет грешки. След края на всяко изпълнение има по няколко неща, които си знам, че не съм направила съвсем добре. И най-големите звезди не са идеални, на всеки се случва.

Пък и не е необходимо.

Д: Да, идеята е просто да си покажеш силните страни, а пък останалото да си го дообработиш. Това е - трябва да си знаеш слабите места.

Ти успя ли да покажеш силните си страни?

Д: Да, мисля че успях, но може и много повече. Има много различни песни, в които мога да покажа още качества.

Пламена спомена, че е универсална певица. А ти как се преценяваш?

Д: Аз не съм универсална певица. Това го заявявам съвсем отговорно. Аз не мога да пея всичко и не искам да пея всичко. Не мисля, че идеята е да си универсален певец. Аз знам какво имаше тя предвид, но при мен има стилове, които не ме докосват изобщо и не ме влече да ги пея.

Като например?

Д: Поп фолк. Не го слушам, а като не го слушаш, не знаеш всичките му страни. Има разлика между поп фолк и етно. Аз слушам етно, но поп фолкът е много различен и бях... Една борба имаше у мен, докато си хвана парчето.

Оказа ли се по-трудно, отколкото очакваше?

Д: Не, не се оказа. Не мисля, че този ни концерт беше чак толкова лош, че ние не се справихме добре и че поп фолкът е толкова сложно нещо. Чисто психически бе по-труден - едно е да изпееш нещо, което ти е приятно, друго е, когато не ти е. 

За изпълнението си на "Шоколад" отнесе доста критики.

Д: Да, те от тогава започнаха.

Тогава ментори ти бяха от дует Ритон. Тогава Здравко спомена, че не си последвала техните съвети?

Д: Да, не ги последвах. Не се съгласих с това, което ме посъветваха, защото не бях сигурна, че са напълно прави. Реших, че е по-добре да отнеса повече критики, но да съм направила това, което искам. Аз никога не съм искала да изпълнявам нечии очаквания. Мисля че и те все пак разбраха моите виждания по въпроса.

Деница

Кой е менторът, който най-много ти помогна лично на теб?

Д: Всеки ментор ми е помогнал по някакъв начин. Човек, който ми даде чисто практически съвети, беше Мария Илиева. Тя дойде и ми каза буквално на кой ред какво се иска от мен. Тя е певица като нас - слушаща нашата музика... И на Милена се изкефих много, тя бе моя сбъдната мечта. Голям пич е! Мисля че много готин ментор беше Бони. Уникален човек!

Изненада те?

Д: Много ме изненада. Промених си вижданията за нея.

Не таиш лоши чувства към никого?


Д: Не, това е много глупаво. Особено пък към екипа... Страхотен екип! Никой не може да таи лоши чувства към него.   

Нямаш претенции към тях?

Д: Не и никога не съм имала. Аз с всички бях в много приятелски отношения. С много хора поддържам такива отношения и извън "Мюзик Айдъл".  

Не се ли разочарова, че отпадна първа от финала и не можа да си изпееш следващите парчета?

Д: Е, за това ме беше яд, разбира се. Иначе не. Искаше ми се да изпея "One Way Ticket", защото се беше получило брутално. Пеех с цигански акцент и въобще... Но пък не се разочаровах. Бях толкова доволна, че съм стигнла до там. Аз бях твърдо убедена, че на последните елиминации аз ще си тръгна и до следващия ден, след който останах, не можех да го осъзная.    

Какво е мнението ти за връщането на Пламена?

Д: Не беше много редно. Аз бях убедена, че тя ще се върне. Или тя, или Мария. И двете са страхотни певици!

А от момчетата кои ти бяха фаворити, освен Тома и Ясен?

Д: Денислав мога да откроя, защото той може и да не е бил перфектен в изпълненията си, но има нещото, което е необходимо за сцената. Но той трябва да повярва повече в себе си. Липсва му увереност, но той е само на 17 години, тепърва му предстои...

Това първото ти участие ли е на голяма сцена?


Д: Това е първият ми конкурс в живота.  

А какво учиш?

Д: Поп и джаз пеене в "Нов Български Университет". Втори семестър на първи курс съм и всячески се опитвам да го завърша. Искам специално да благодаря на хората от университета, защото те ме оставиха на самотек и ще мога да си завърша. Преподавателите ми са просто уникални. Те ми позволиха да продължа, без да се притеснявам за каквото и да било. Много ми помогнаха, много ме подкрепиха.

Сега всеки по свой път ли тръгва или все ще е сам? Толкова близки приятели ли сте, колкото изглеждате?

Д: Е, това лято ще е така, ще сме заедно. Иначе да, такива сме, близки сме си. С още двама-трима, които отпаднаха преди финала, мисля че ще продължа да поддържам отношения.

А приятелите ти как те приемат сега? Промени ли се отношението им към теб?

Д: Не, мисля, че имам късмет с тях. Мислех си, че все някой ще се окаже не такъв, за какъвто съм го мислела, но не стана така. Един човек няма, който да ме е разочаровал. Направо не можах да повярвам. В същото време успях да си намеря много нови познати, които се оказа също свестни.

Интересуваш ли се какво се пише за теб, от клюките около предаването?

Д: О, много готини неща пишат! Веселят ме такива неща, защото са пълни глупости. Не ме притесняват тези неща, не можеш да се пребориш с това нещо. За това мисля, че е по-добре да си мълча и да ги игнорирам. Наистина ги приемам само от веселата им страна. Имало е моменти, когато ми е ставало неприятно. Засягали са не мен, а някой мой близък, някой роднина или някой от другите айдъли.

Когато се навлиза в лични подробности?

Д: Те за сега не са успяли да навлязат много в тях.

А четеш ли такива неща? Форуми?

Д: Да, дават ми ги обикновено да чета. Форуми не чета и няма и да прочета. Мисля че това е нещо, което би ми повлияло лошо. Хората си коментират, имат лични впечатления, това не ме интересува.         

Остана ли нещо, което не успя да кажеш на хората по време на "Мюзик Айдъл"?

Д: Едно "благодаря" исках да кажа накрая на целия екип и на всички музиканти, защото това са уникални музиканти. Такива, като тях, рядко срещам.

Какво мислиш за "Пей с мен"?

Д: Гледала съм го два пъти - две изпълнения, не два концерта. Мисля, че Ку Ку бенд са наистина жестоки музиканти също. Не мога да оценявам "Пей с мен", защото се оказа, че двата формата са конкуренция. Това за мен е малко безумно, защото са съвсем различни като идея. Все пак не мисля, че съм човека, който трябва да оценява.

А ако не беше отишла на кастинга на "Мюзик Айдъл", щеше ли да посетиш този на другото предаване?

Д: Бях се записала и за двата кастинга, но избрах "Мюзик Айдъл". И миналата година бях там и ме скъсаха. Още на предварителния кастинг не минах, но го очаквах тогава. А тази година отидох в доста странно облекло и пак не очаквах да мина. Не съм мислила много кое да избера, всъщност - предпочитам да се изявявам солово.

Преслава в момента е вокалистка на група Те. Тя премина от соловата кариера към групата. Ти как се виждаш?

Д: Аз много искам да работя с музиканти. Просто усещането е съвсем друго. Не обичам да пея със синбек изобщо. Губи ми се нещо. Но то си е изкуство да пееш на плейбек. Гледах един конкурс, в който всички пееха така и мога да ти кажа, че масово не се справяха.  

На каква цена би се съгласила да пееш на плейбек?

Д: Или трябва да е нещо благотворително, или нещо уникално важно, за да си позволиш такова нещо. Когато правиш компромиси с музиката, тогава вече не е музика. Тогава става продукт. Няма лошо да е направено като хубав пазарен продукт, но не и да го създаваш с целта да бъде такъв. Повечето хубави български банди не си изкарват парите от музика.

А себе си как виждаш?

Д: Силно се надявам да мога да се издържам от това, но предпочитам да правя собствената си музика, пред нещо, което не харесвам. Въпрос на приоритети.


Прекратихме разговора ни с Деница, малко преди да е минал 30-тата си минута. Благодарихме си взаимно и останахме с усещането, че това момиче наистина заслужава да се издържа от музиката, която й предстои да направи. 

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031