Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Скот Горъм (Тин Лизи): Може и да просвиря на гайда на стари години!

Валентин Найденов
91.67%

Преди концерта на Тин Лизи (Thin Lizzy) в зала 1 на НДК на 3 октомври, благодарение на организаторите "София Мюзик Ентърпрайсис", разговарям със Скот Горъм - оригинален в случая китарист на групата. 57-годишният рокаджия е запазил китарната си групарщина, за да дойде у нас с Тин Лизи. Неговата класа е всепризната както заради виртуозните сола за групата, така и с визията му на китарен герой с множеството снимки на мъж с права дълга коса. Наподобяващ девическата красота на Гилмор, Скот Горъм е един от красавците с китара и човек със смислени сола, чиито плакати си купувахме на „Борсата” навремето. От множеството му участия насам-натам едно от тях буди особено уважение и признание – соло китара в албума на Супертрамп – “Brother Where You Bound” (1985) – забранен албум у нас заради фразата „Добре дошли в отворените порти” (т.е. минете отвъд Завесата).


Валентин Найденов: Барабанистът Томи Олдридж беше в България заедно с Уайтснейк през 2003. Разказа ли ви нещо за нас, българите като публика?
 
Скот Горъм
: Да ви призная, мисля, че не. Всеки от нас се занимава и с други проекти, освен с Тин Лизи, и сме непрекъснато в движение – концерти, турнета, записи. Аз живея в Лос Анжелис, другите от групата са в Лондон, не ни остава много време да се съберем и да си говорим за старите времена и за различните държави, които всеки от нас е посетил. Но колкото и да ви звучи тривиално, чувал съм много добри отзиви за публиката в Източна Европа. Дали заради бившата вече Желязна завеса или просто заради темперамента си, хората там са по-сърдечни, по-открити, сакаш повече се радват на шоуто, отколкото на други места по света. Публиката на Запад е преситена от музиканти и концерти и може би затова не влага тази емоция, която източноевропейците излъчват. Много се радвам, че ще се срещна с вашата публика и се надявам концерта ни да ви хареса.

В.Н.:Как се появи идеята да свирите с две соло китари през 70-е? По това време Уишбоун Еш свириха по същия начин, доколкото си спомням...

С.Г.: Ако намеквате, че сме копирали Уишбоун Еш, не е така. Идеята за двете соло китари, доколкото зная, е била на Фил (Линът) още преди моето появяване в групата. Когато аз се включих в Тин Лизи в края на 1974, Робо (Брайън Робъртсън) свиреше другата китара. Имаше вече готови парчета, написани за две китари, които ние научихме и свирихме по концерти. А чак след това издодхме „Night Life”, който беше първият ни албум заедно. Идеята за две китари си беше на Фил. Не съм сигурен, но мисля, че по това време Анди Пауъл свиреше само ритъм в Уишбоун Еш. Фил беше човек, който имаше толкова много музика в главата си и беше толкова талантлив и гениален, че никога не би откраднал чужда идея.

(Скот греши в спoмените си: Анди Пауъл и Мартин Търнър въртят двойни сола в Уишбоун Аш - бел. - В.Н.).

В.Н.: Кои са най-добрите китарен риф и соло, които някога си чувал през целия си живот?

С.Г.: О, при всички положения ще е нещо на Джими Пейдж – за мен това е  един от най-великите музиканти и китаристи на планетата. Толкова много му се възхищавам, че дори не мога на прима виста да избера само едно соло или само един риф. Само секунда да помисля... Може би сред най-добрите му сола бих поставил това от „Stairway To Heaven”, слушал съм го на концерт в Бевърли Хилс, на който той импровизираше и свиреше соло над 10 минути – уникално! Лед Цепелин е една от най-съвършените групи на тази земя и Джими допринася в огромна степен за това. Парчета като “Over The Hills And Far Away”, “Since I’ve Been Lovin’ You”, “All My Love”, “Immigrant Song”, “Kashmir”, “Whole Lotta Love” и още много като тях трябва да бъдат учебник за всеки музикант. За мен са били такива през целия ми живот.

В.Н.: Кой е новият китарен герой за теб?

С.Г.: Китарен герой е малко тежка корона. Понякога, за да бъдеш истински герой на китарата, не е нужно просто да бъдеш техничен и бърз. Има много отлични музиканти, с брилянтна техника на свирене, но музиката им звучи някак сухо. Тайната е в това да влагаш душа в музиката си. Вземете Стиви Рей Вон или Робен Форд, например – това имам предвид под свирене на китара с душа. А относно новия китарен герой не мога да отгатна кой ще бъде той. В днешно време децата започват да свирят съвсем малки, интернет е пълен с видео клипове на 7–8 годишни, които вируозно изпълняват парчета на Блек Сабат, Ей Си/Ди Си или Металика. Но ако все пак искате моето мнение, силно съм впечатлен от едно съвсем младо момче от ТайванДжери Си, който така уникaлно свири, че истински му се възхищавам. Той е едва на 26 години, има своя група - Джери Си Енд Си Бенд, и парчетата им са доста сполучливи. Може би той е една от големите китарни надежди на бъдещето, кой знае?...

В.Н.: Коя песен или албум биха представили Земята най-добре като планета във Вселената?

С.Г.: Песен ми е трудно да подбера, дори не мога да се спра само на една група, изборът наистина е много сложен. Но ако трябва да има конкурс, на който да бъде избрана такава песен или албум, в него задължително трябва да участват Лед Цепелин, Пърпъл, Пинк Флойд, Битълс, Елвис, Дъ Ху, Ролинг Стоунс, Ей Си/ Ди Си, Металика, Блек Сабат и още безброй други. Със сигурност на журито на този конкурс ще му бъде адски, адски трудно, хахаха!

В.Н.: Кой албум би взел със себе си на пустинен остров?

С.Г.: „Led Zeppelin IV”, без съмнение.

В.Н.: Какво мислиш за настоящето и бъдещето на рока?

С.Г.: С доста позитивна нагласа съм. Най-ценното на музиката е да носи послание и да топли душата, а засега мисля, че и двете неща са постигнати от хилядите мзуиканти, които промениха и ще продължават да променят света към по-добро. За в бъдеще се надявам идеята в музиката да не умре, което би било най-голямата катастрофа.

В.Н.: Може ли някой от вас да свири на гайда. Имам предвид ирландската войнствена гайда, без значение, че никой от вас четиримата не е кореняк ирландец, съжалявам. Гайдата е наш национален инструмент, както в Шотландия. Дан Макафърти от Назарет е свирил два пъти на такава на концерт, тук в България.

С.Г.: О, това е инструмент, който е много далеч от мен като техника. Струва ми се изключително труден, дори не съм пробвал да се уча да свиря на него. Иначе ми харесва как звучи. Не съм слушал българска гайда, но шотландската ми харесва, наистина. Може пък на стари години, когато ми писне от рок-ен-рол, да се опитам да свиря на гайда, нищо не се знае, ха-ха-ха...


В.Н.: Ако се върнете в спомените си, кое е най-доброто място на света, където сте правили концерт?

С.Г.: Свирили сме в цял свят, къде ли не. Имам много места, от които съм останал с прекрасни спомени, но може би един от най-добрите ни концерти беше през 1977 или 1978 в Торонто, част от който издадохме в албума „Live And Dangerous”. Чуството да си на сцената пред препълнен стадион и да усещаш емоцията на хората, дошли там само заради теб, е неописуемо. Това определено е един от най-добрите концерти в живота ми.

 

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031