Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Бен Уоткинс (Джуно Риактър): С Нина Николина се забърках чрез Бога

Яна Пункина

Бен Уоткинс и Гето Прийст  (Juno Reactor) се появяват в бара на хотела си около 11.30, за да пият чай и да отговорят на няколко въпроса специално за "MySound.bg".

Разбира се, ърл грей няма и всички чайове са билкови и/или фрапантно ароматизирани. (Същото важи и за растамана Гето Прийст, който може би се е опитвал да прикрие някои издайнически билки с изненадващо сладък парфюм. Освен ванилия и амбра, около него кръжи загадъчно мълчание). Бен, от друга страна, е в разгара на сутрешния си сарказъм.

Яна Пункина: Вдъхновяват ли те видеоигрите и научната фантастика?

Бен Уоткинс: Филмите - да. Обичам да пиша музика за филми, голямо вдъхновение са ми. Не ми пука особено много за игрите, не мисля, че мога да напиша саундтрак за игра. Не ми е интересно, макар че игрите стават все по готини, по-прогресивни и все повече приличат на филми, стават ми все по-интересни. Но не ми се пуца по човечета, не искам да си губя времето във виртуални убийства. Това е тъпня. Но на Гето Прийст му харесва. Обичаш да убиваш хора, нали!

Гето Прийст: Да, обичам да убивам хората с любов най-вече.

Я.П.: Но обичаш да разказваш истории с музиката си, разкажи ми една от новия албум - "Gods And Monsters".

Г.П.: Една от най-любимите ми е тази за Жарден де Сесил,  не точно любима, но... Млада французойка била убита в Англия и там, където намерели тялото на осемнайсетгодишното момиче, баща й дошъл и написал на дървото: "Това е градината на Сесил"...

Я.П.: Леко страшничко...

Г.П.: Не - защо? Мисля, че историята е много красива.

Я.П.: Как се случи парчето с "Притури се планината"?

Б.У.: Беше началото на 90-е, всички бяха полудели да си играят със семплери, много не ни пукаше за авторски права, просто намерих парчето и го използвах. Написах парчето през 1992. И не го издадох до 1995-97.

Я.П.: Кога се умори само да семплираш?

Б.У.: Някъде около... абе когато срещнах Маби и започнах да работя с повече музиканти, скучно ми стана само да семплирам. Беше някъде около 95-а. Все още се кефя на процеса по семплирането, наистина хубава част от правенето на музика,  хубав инструмент е, теоретично можем сами да си свирим всички елементи от музиката.

Я.П.: Какво е усещането, когато композираш за голям оркестър?

Б.У.: Представи си, че си дете, и всичките ти рождени дни идват всеки ден. Такова е чувството.

Я.П.: Гоа културата мъртва ли е?

Б.У.: Каква култура? Ъ? Какво, каква култура? Култура... Не мисля че има някаква култура. Хубавото на транс сцената е, че хората са наистина яки, повечето де, но... Не ми е интересно. Понякога партитата ми харесват, но ако не свирех на тях, нямаше да ходя.

Я.П.: Можеш ли да ми разкажеш повече за времето, в което си бил уличен музикант?

Б.У.: Когато бях на 17, отидох в Париж с две лири в джоба, така че веднага трябваше да почна да свиря. Почти цяло лято живеех по улиците и просто скитосвах, след това винаги съм имал влечение към уличните музиканти.

Я.П.: Има ли музиката на Джуно Риакър някаква специална мисия?

Б.У.: Не, музиката за мен е просто голямо удоволствие, плодовете на живота, на които трябва да се насладим. Никой няма да живее по-дълго, ако слуша музика... всъщност, може и да живее. Просто е много добре за теб, за душата, за всичко, сигурно има разни лечебни свойства ... Но цел? Всеки музикант има свое лично музикално пътуване, което трябва да премине. Дори да е бил извървян този път и от други, няма значение. Главната цел за всеки музикант е да поеме по този път и да го измине. Не искам просто да угаждам на тълпата, винаги съм правил музика за себе си, музика която да обичам. Но с Джуно Риактър винаги съм гледал да издавам само неща, които наистина харесвам. Не пиша парчета, които просто да се харесат на публиката. Не съм като някои диджеи, които пишат парчета с мисълта, че това би накарало тълпата да полудее, това е го-о-олямо, яко-о-о (удължава) за публиката. Майната й! Цялото нещо си е за нас.

Я.П.: А ти каква музика обичаш да слушаш?

Б.У.: Ами примерно нашата, също симфонична, народна, религиозна, не мога да слушам само цинична музика.

Я.П.: О, това води до въпроса, чу ли вече български поп-фолк?

Б.У.: Гледах по телевизията. Хубави дрешки. Ха-ха!

Я.П.: Дрешки къде?

Б.У.: Да, дрешки, имат наистина готини дрешки.

Я.П.: Ами че те са почти голи.

Б.У.: Да, не ви ли харесва? Газят в морето полуголи? Много си падам... Само дето още не съм увеличавал звука, та не съм ги чувал всъщност... Но изглеждат добре.

Я.П.: Как се забърка с Нина Николина?

Б.У.: Чрез послание от Бога.

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031