Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Нийл Пърч (Зайън Трейн): Правим музика не за да сме поп звезди

Яна Пункина

Това интервю с Нийл Пърч от Зайън Трейн (Zion Train) щеше да остане съвършено апокрифно, ако по някаква невероятна случайност аудио-файлът не беше изскочил от една позабравена папка на домашния ми компютър. Търсен панически преди около месец, файлът съвсем закономерно беше озаглавено "prilojno u4ili6te - otkrivane". Но да забравим всичко това и да се върнем в паметната нощ на 25 октомври в столичния парти център "4 км", и предконцертния трепет на Нийл Пърч. Машинистът (явно трябва да отмъкнем тази метафора от Коста Костов) на влака за Зайън!

Яна Пункина: Разкажи повече за "Do-It-Yourself"-културата, моля.

Нийл Пърч: Винаги - още от самото начало на Зайън Трейн, сме работили извън така наречения нормален музикален бизнес. Поддържаме връзки с негови представители, но имаме собствен лейбъл и звукозаписно студио. Промоутираме всичките си групи и гледаме да ги пращаме по света. Самомотивацията е основен принцип за нас - правим музика не за да сме поп звезди, а защото я обичаме. Теорията зад това, което ни движи е, че е възможно всеки на този свят да прави каквото е избрал със сърцето си, а не това, което обществото му диктува. Това е нашата причина да съществуваме.

Промени ли се реге-сцената за годините на вашата кариера?

Да, много. Сега свирим навсякъде по света. Цяла Европа, Япония, Бразилия, Мексико. Това, което е ново, е че всяко от тези места си има своята сцена, свой  уникален местен звук. Преди всяка реге банда искаше да звучи като ямайска, което е глупаво, защото музиката не се прави с копиране. Може да си вдъхновен от някого и пак да си правиш своето. Това се е променило. Има и повече хора са като нас, с лична мотивация, готови сами да си записват проектите. Което също е ново - преди музикантите първо приготвяха демо, а след това започваха да търсят лейбъл, който да ги издава. Хората днес са по-наясно с корените на реге музиката, това също е позитивна промяна.

Твоят лейбъл издава не само реге. Как си избираш музикантите?

Получавам тонове демота, изслушвам ги всичките, избирам музиката, която е най-добра и едновременно с това има най-малки шансове да се разпространи другояче и издаваме нея, защото имаме ограничени ресурси. Принудени сме да избираме само музика, която отговаря и на двете условия - да ни харесва, и да няма други шансове, да е по-особена.

Различно ли се свири в различните венюта?

Да, разбира се. Снощи, например, свирихме в един клуб във Варшава за девети път и за девети път билетите бяха разпродадени. Атмосферата е различна - идвам в София за пръв път и не знам какво очаква публиката, какви ще бъдат хората. Ние сме като футболен отбор, който гостува или домакинства на концертите си. Подхождаш с различна енергия и получаваш различна енергия от хората. Още повече, че нашето шоу е импровизирано, не репетираме нищо, това значи че винаги свирим различно. Влиянието на публиката върху музиката ни е огромно.



Какви са твоите лични влияния и герои?

Ако говорим за музика - Джон Колтрейн, Джими Хендрикс, Сън Ра, Нурсат Фатех Али Хан - в общи лини хора, отрекли границите в музиката, за да се изразят пълно. Творци, които не правят музика за слава и пари. Получават и тях, защото музиката им става популярна, но правят музика, защото имат вътрешна сила, която искат да предадат на други хора, защото имат вътрешна потребност за това. Хората които правят наистина мощна музика, като Фела Кюти или Боб Марли, само чрез съществуването си повеждат големи политически движения. Заради ситуазцията, в която са се родили, стават говорители на цяло поколение от хора, които нямат глас извън страната си. Имам и много герои извън музикалния свят. Например Будя, Анджела Дейвис - Чернате пантера.

Барак Обама също си пада малко герой в момента, защото е черен в една от най-расистките страни и се опитва да стане президент. Смел човек. Страхувам се да не го убият в първите месеци на управлението му. Представяте ли си хората, които управляват света, да оставят един черен, с роднини в Африка, да бъде главнокомандващ на най-мощната армия в света? Естествено бих искал да е истина, но реалността ми казва, че няма дълго да се задържи. Герои са ми и нормални хора, които, като Майка Тереза, чрез своята грижа и позитивна енергия, могат да променят света без да са невероятно богати и известни, когато започват. Просто трябва да имат някакво ясно намерение и да изживеят всеки момент от живота си, борейки се за него.

Снимки: Яна Пункина

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031