Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Елиадес Очоа: Буена Виста ми даде здраве, пари и любов

Маргарита Борисова

Пред вас е човекът с каубойската шапка от Буена Виста Соушъл Клъб, пред вас е един истински сонеро от Сантяго де Куба, пред вас е музикантът, който докато е жив, ще пее прекрасните песни на Ел Ориенте (източната част на Куба) и ще стои, здраво стъпил на кубинската музикална традиция, която го вдъхновява, кара го да се усмихва и да обича живота. Пред вас е един истински гуахиро – Елиадес Очоа (Eliades Ochoa).

Ако ви е тъжно, може да посегнете към който и да е от неговите записи – "Buena Vista Social Club", "Tributo Al Cuarteto Patria", "Sublime Ilusion" или "Estoy Como Nunca" –  и слънцето отново ще изгрее в душата ви, защото музиката на Елиадес е пълна с хумор, омайна мелодия и подканящ ритъм.

На 13 октомври бе премиерата на едно заглавие, което отново възпламени сърцата на влюбените в кубинската музика – "Buena Vista Social Club At Carnegie Hall" ("World Circuit"/"Дюкян Меломан") - втория албум на легендарната формация Буена Виста Соушъл Клъб. Той е запис от единствения им, напълно разпродаден концерт в "Карнеги Хол", състоял се на 1 юли 1998. Това издание отбелязва и 10-годишнината от историческото музикално събитие, а Елиадес Очоа, носител на две награди "Грами" (втората – за албума му “Sublime Ilusion”) е натоварен с отговорната задача да участва в промоцията му с турне в цяла Европа - и на 10 декември в София в зала 1 на НДК. В тази връзка се свързахме с него, за да поговорим за него и неговата музика.


Маргарита Борисова
: Какво прави кубинската музика универсална и обичана в целия свят? Хората я чувстват така близка и наистина са влюбени в нея...

Елиадес Очоа: Тайната е в радостта, която извира от хармонията и от всяка нота. Това е като вълшебството, което е необходимо някому, за да се върне към живота. Като да гледаш слънцето през листата на кубинските палми.

За първи път сте свирил на улицата в родния си град, когато сте бил на 7 години. Това е всъщност и първата ви изява пред публика, нали?

На Коледа всички деца от квартала играехме на улицата, защото беше празник и наоколо минаваха много хора и родителите ни. Тогава ми хрумна да взема китарата и да започна да свиря. А хората започнаха да ми хвърлят пари в шапката. И така - от ъгъл на ъгъл, се роди идеята в главата ми да започна да живея от музиката – да обиколя всички барове на Сантяго де Куба и околностите и да се прехранвам като свиря.

Звукът на вашата китара е характерен – каква е тайната ви?

Тази китара е мое изобретение, като съм търсил звученето на кубинския трес. Удвоил съм струните на китарата и съм модифицирал настройката, за да постигна звученето, което търся.



Каква беше Куба преди и каква е сега?

За мен не се е променило почти нищо – и тогава получавах любовта на публиката, и сега продължавам да правя същата музика – разбира се, осъвременена и пак се радвам на обичта на хората, не само в Куба, но и по целия свят.

Вие олицетворявате характерното за Източна Куба звучене – музикалния стил "сон". Той е извор на вдъхновение за вас, но можете ли да го дефинирате с няколко думи?

За мен сонът е алегрия – чиста радост, кръвта, която тече във вените ми, мечтата ми за бъдещето. Това е просто един трес (кубински струнен инструмент, подобен на китара), бонго, клаве (кубински перкусионни инструменти) и полет на вдъхновението. Нещо, което се ражда в селцата из Куба, които са далеч от заразата на съвременността.

Свирите много теми на Нико Сакито и почти всички негови песни са пълни с невероятно чувство за хумор  - например "Adios Compay Gato" и "Maria Cristina" – те са като тържество на живота и дребните забавни неща в него, които имат значение – смехът, шегата... Това типично ли е или Нико Сакито е изключение?

Кубинският репертоар е много богат и у него присъства закачливата страна, но има и много песни за любов и тъга. Такива сме ние.

Как се срещнахне с Рай Куудър? Разкажете ни нещо за тези вълшебни дни, когато се роди Буена Виста Соушъл Клъб в хаванското студио “Egrem”?

Директорът на продукцията Хуан де Маркос Гонсалес ни заведе в студиото и там се запознах с Рай Куудър. Оттогава се роди едно приятелство, което е  доживот и ще си спомняме с любов за онези моменти, в които бе създаден проекта.

Как звучи записът от онзи паметен концерт в "Карнеги Хол" днес – десет години по-късно? Ибрахим Ферер, Компай Сегундо, Рубен Гонсалес са вече на небето, смятате ли, че са щастливи?

Сигурен съм, че също като мен, не могат да се нарадват и са много щастливи, че светът знае какво се случи тогава на този исторически концерт. Толкова силна бе връзката помежду ни на сцената, че бяхме като един за всички и всички за един.

Какво ви даде участието в Буена Виста Соушъл Клъб?

Не може да се говори за кубинската музика без да се споменат онези, благодарение на които се случи проектът Буена Виста, дал възможност на кубинската музика да се засели навсякъде и да я опознае целия свят. А това ме кара да се чувствам радостен и удовлетворен. А освен това ми даде здраве, пари и любов.

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031