Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Стив Хогарт (Мерилиън): С нетърпение очакваме да дойдем!

Гергана Стойчева - Нуша
Два месеца преди първото гостуване на прогресив рок иконите Мерилиън (Marillion) в София (21 февруари, зала "Универсиада"), читателите на "MySound.bg" имат уникалната възможност да прочетат специално интервю с фронтмена на групата Стив Хогарт. Гергана Стойчева се "сблъска" за пореден път с един от своите идоли, а нас - с неговата интересна история...


Гергана Стойчева - Нуша: Новият албум на Мерилиън „Happiness Is The Road” е вече факт. Можете ли да разкриете малко от творческия процес, който го съпътства?

Стив Хогарт
: В албума влязоха някои песни, които бяха останали от “Somewhere Else”. Останалото се работи направо в студиото – влизаме и правим нещо като джем сешъни, които записваме. След това ги прослушваме и повечето неща отиват на боклука, запазваме само това, което ни се струва по-специално. После идва моментът на внимателна и прецизна работа по тези първоначално импровизирани парчета.

Албумът отново се разпространява по необичаен за повечето творци, но сякаш вече типичен за Мерилиън начин – предварителна продажба, специални издания. Защо избирате този подход?

Интернет е среда, която помага на музикантите и феновете да са в по-тясна връзка и музикантите и групите да оцеляват без помощта на големи звукозаписни компании. Нашите фенове имат много дълбока вяра в нас и това ни помага да сме групата, която сме. Направихме го с “Marbles” и го правим отново с този албум – каним феновете си да купят албума още преди да сме го записали. Продаваме и специални делукс пакети, които са доста скъпи – около 30 паунда, но това не пречи на много хора да ги купуват дори преди албумът да е завършен. Изпращаме албума веднага щом бъде завършен първо на тези хора. Така че до сега действаме като лейбъл за самите нас. Подканваме хората да купят албума онлайн от www.marillion.com, но мисля, че дискът ще е по магазините през новата година и така ще можете да го купите или от нас, или оттам. От нас можете да купите делукс изданието за 30 паунда, което е наистина изключително – две книжки вътре в специална кутия с прекрасен артуърк, дело на испанския художник Антонио Сейхас.

Тоест, когато дойдете за концерта си тук през февруари, албумът ви ще се продава и феновете ще могат да си го купят?

Да, ще могат да го купят на концерта.

Идвате за пръв път в България – случва ли се, когато сте за пръв път в страна, където феновете ви чакат от много години, да изсвирите специални парчета, нещо по-различно от сетлиста?

Мисля, че най-вероятно ще го направим, защото когато отиваме за пръв път в някоя държава, си даваме сметка за това, че хората там никога не са ни чували да свирим на живо и затова вероятно ще се върнем още малко по-назад в творчеството си, когато дойдем в София, отколкото ако свирим на някои от редовните ни концерти във Великобритания.

Какво очаквате от концерт в страна, в която никога до сега не сте били?

Човек никога не знае (смее се).  Нямам абсолютно никаква представа какво ще се случи, когато дойдем в София. Знаете ли, дъщеря ми се казва София. Когато тя се роди, си помислих, че това е много хубава дума и я кръстих така. Така че се надявам концертът да се окаже на висотата на името й.
 
Мерилиън
 
Мисля, че ще бъдете приятно изненадани от публиката тук – хората ви очакват от много време...

Очаквам концерта с голямо нетърпение, цялата група е развълнувана, защото, честно казано, годините си минават, а ние обикновено свирим отново и отново в едни и същи градове. Сега идваме в нова, съвсем непозната страна - всички момчета от групата, включително и аз самият, никога не сме били в България. Наистина очакваме с голямо нетърпение да дойдем, и аз зная, че ще бъде специална вечер. Ще бъде много емоционално изживяване.

Какво е чувството да сте на този етап от живота и творчеството си, след толкова много албуми с Мерилиън и толкова богат опит като музикант?

Основното чувство е, че съм невероятен късметлия. Аз съм невероятен късметлия. Не мога да ви опиша какъв късмет имам, че имам възможността да кажа това, което искам, с думите и музиката си. Че от 30 години мога да го правя и мога да печеля от това достатъчно пари, за да не се налага да работя нещо друго, а съм само музикант. Това е голям лукс за който и да е музикант. И освен това имам късмет, че съм в една от най-свободните по отношение на творчеството си групи в света. Ние наистина можем да направим всичко. Когато влезем в студиото си да правим музиката си, се чувстваме напълно свободни, можем да направим абсолютно всичко, да отидем навсякъде в музиката. Не чувстваме, че трябва да звучи по един или друг определен начин, че ни трябва хитов сингъл или че тази трябва да я любовна песен, а в другата трябва да се пее по този или онзи начин. Можем да правим рок, блус, дъб, реге, госпъл, соул, можем да се потопим във всеки един от тези стилове - и го правим! Това е необикновеното на Мерилиън, че отиваме навсякъде в музиката. И използваме страшно разнообразни музикални инструменти – не само електрически китари и барабани, но и също хармониум, орган, глокеншпил - всичко, което ни хареса. Използваме мащабни вокални аранжименти. Ние сме изцяло свободни да правим това, което ни харесва, което също е голям лукс за всеки музикант, защото особено рок и поп музикантите са ограничени непрекъснато от това, което усещат, че им се позволява да правят. В този смисъл съм късметлия и съм още по-голям късметлия, че съм заобиколен от много хубави хора. Разбираме се много добре с момчетата от групата, щастлив съм и в личния си живот, приятелите ни са невероятно привързани и много ни обичат – където и да отидем на концерт, аз заставам насред сцената и в мен се съсредоточава цялата тази любов – това е невероятно.

Първите четири албума с Мерилиън бяха издадени от "EMI" – договорът с голям лейбъл променя ли по някакъв начин тази свобода?

Не мисля. "EMI" се отнасяха много добре с нас, не се опитваха да влияят на музиката ни прекалено. Мисля, че най-големият натиск от тяхна страна беше изборът на продуцент за албума „Holidays In Eden”, използваме продуцент, който беше повече поп-ориентиран. Те не ни го наложиха, а просто го предложиха, ние го харесахме и затова работихме с него. Но това беше най-голямата намеса от тяхна страна. После за „Brave” изпозлвахме съвсем различен тип продуцент, който се интересуваше много повече от това да създаде произведение на изкуството (смее се), отколкото комерсиален албум. И мисля, че това остана като отношение – опитваме се да създаваме произведения на изкуството, а не просто песни, да направим нещо по-голямо, нещо по-дълбоко. Защото сега сме в положение, когато имаме достатъчно фенове, за да можем да бъдем свободни. Това, което наистина ни прави свободни да творим, са хората. Феновете, които слушат и купуват музиката ни. Това са хората, които осигуряват свободата ни.

Като говорим за фенове и музика – какво мислите за настоящата ситуация в музиката и музикалния бизнес, за лоялните фенове, за даунлоуда на музика от интернет?


Мисля, че винаги е имало такова нещо, още откакто се заражда музикалният бизнес и музиката започва да се записва на касети – хората си правят записи от радиото, от други касети, компилации от любимите си песни. Така че винаги е имало доста широко разпространено „пиратство” в музиката, ако искате да го наречете така. Разликата с интернет е само в това, че сега вероятно е по-лесно, отколкото беше преди – сега е достатъчно само да кликнеш няколко пъти с мишката, за да свалиш музиката, която искаш. Очевидно това засяга всички музиканти. Когато хората свалят безплатно и не си купуват музиката, която правим – това е лошата страна. Но добрата е, че музиката е безплатна и свободно достъпна, а хората могат да я свалят почти без нищо и по-лесно да я предават и разпространяват, да откриват по-лесно нови неща. Затова, когато създавам музика, не го правя, за да печеля пари, не това ми се върти в главата. Аз не си мисля: „О, хайде да направим още една песен, чудя се колко ли пари ще ни донесе”. А я правя, защото искам да кажа нещо. И тъй като имам да кажа нещо, естествено е да искам възможно най-много хора на планетата да го чуят. И, честно казано, ако мога да изкарам достатъчно пари, за да живея и работя и групата ни да продължи да съществува, останалото не ме интересува. Най-важното е хората да я чуят, до тях да достигне посланието, да им влезе под кожата. Мисля, че ако музиката докосва душата ти и има някакъв смисъл, някакво значение за теб, то тогава може да решиш да отидеш и да си купиш и албума. А ако нямаш пари и не можеш да си го позволиш, а си го даунлоудваш безплатно, за мен най-важното е да я слушаш, а не да ми даваш такава или онакава сума пари. Това е моята гледна точка, тя може да не е гледната точка на цялата група, но е моето лично мнение.

Кои песни от новия албум са ви любимите, с кои най-много се гордеете?

Този въпрос е много труден. Това обикновено се променя с времето. В момента, днес, на Коледа 2008, мисля, че съм особено горд със заглавната песен „Happiness Is The Road” и съм много доволен от „This Train Is My Life”... Изобщо от всички, но в момента тези са ми фаворити.
 
Мерилиън
 
Как се развива страничният ви проект?

Моят проект Ейч (H) е замразен за момента, защото бях много зает с Мерилън, през юни ми се роди бебе, така че се оказа, че имам по-малко свободно време, отколкото преди. Но продължавам да правя малко самостоятелни концерти. В момента например съм доста уморен, защото снощи имах концерт в Лондон – само аз и пианото, свирих близо три часа пред 300-400 души. Направих версии за пиано и глас на някои от песните на Мерилиън, мои неща и кавъри, тоест на всичко, което ми се стори задълбочено или значимо. Получи се много емоционално, одухотворено взаимодействие с хората. Беше много забавно. Направих и DVD запис на концерта, който изнесох в една църква в Лондон миналия септември, нарича се „Naked In The Chapel”. Продава се на сайта на Мерилиън. Споменавам го, защото съм много доволен, че се получи.

И преди да завършим, кои групи слушате напоследък, по-млади банди, които са ви впечатлили?

Боже... Не слушам много музика напоследък (смее се). Но чух една група, казва се Шиъруотър (Shearwater), американци от Остин, Тексас. Чух ги съвсем наскоро и много ми харесаха, не ги бях чувал преди. Също ми харесват Дъ Килърс (The Killers) и Интерпол (Interpol)... Прави се много добра музика напоследък – Фу Файтърс правят страхотни неща. Харесват ми много Масив Атак  – ако сега трябва да отида в другата стая и да си пусна нещо, то най-вероятно ще са Масив Атак. Може би и хорова музика – в такова настроение съм. Хор, който пее коледни песни.

Ще има ли подгряваща група преди концерта ви в София?

Сега ме хванахте неподготвен (смее се). Нямам представа, не знам дали ще има съпорт изобщо или ще сме само ние, зависи от организаторите. Когато отиваме в толкова далечна страна и не можем да водим подгряваща група с нас чак до България, нямаме представа от местните групи и затова ако има съпорт, то организаторите се заемат с това.

И за финал – а сега? Какво предстои оттук нататък?

Плановете ми са да не правя абсолютно нищо възможно най-дълго време. Което мисля, че няма да продължи повече от седмица – две след Коледа, отиваме на почивка за 10 дни на Kaнарските острови за малко слънце с приятелката ми и бебето. Когато се върнем оттам, отивам в Осло, Норвегия, за концерт на Мерилиън. След това започва втората част от турнето, когато ще посетим Полша, Германия, Франция, Испания, Италия и отново Холандия. Имаме и концерт в Брайтън, Англия. Така че ще сме на турне през януари, февруари и вероятно – март, когато, разбира се, е и „Мерилиън Уикенд” – ще свирим цял уикенд в Холандия. После летим за Монреал, за да повторим  това изживяване – ще свирим две или три последователни вечери. През април отиваме в Израел и така продължаваме нататък... Доста сме заети.

Няколко думи за феновете ви тук?


Изпращаме много любов на феновете си в България – очакваме с нетърпение да дойдем през февруари!
 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031