Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Кирил Маричков (Щурците): На прага на сърцето ме радва!

Валентин Найденов

След завръщането на Щурците с новия албум - "На прага на сърцето" (2008) ("Виталити Мюзик") и юбилеен концерт (40 години, 12 декември, зала 1 на НДК) разговарям с фронтмена Кирил Маричков
за невидимите неща около това СЪБИТИЕ. А и не само за него. Вече се знае кога ще ги видим отново...


Валентин Найденов: Доволен ли си от концерта в Зала 1 на НДК и кампанията около новия ви албум  - „На прага на сърцето”?

Кирил Маричков: Да, доволен съм. И от двете! „На прага на сърцето” е много откровен албум, радва ме.

Всичко това обаче трябваше да стане през 2007. Но във връзка със здравословното състояние на Пеци (получи инсулт - б.,р.) отложихме записите. Нашият юбилей беше през 2007, когато и започнахме работата по албума. Организирахме и голямо турне. То трябваше да завърши с концерт в София, но се случи това с Пеци и спряхме. Слава Богу, всичко се размина и сега той е в по-добра форма. Но ни забави с половин година. Затова и продължихме записите през април, вече 2008, и, съответно, ги приготвихме през лятото. Решихме да направим концерта през есента, когато излезе и албумът. Май беше на 1 декември (да, това е точната дата - б.,р.). Концертът беше на 12 декември, даже съжалихме, че нямаше две поредни дати свободни, за да направим два поредни концерта.

Както се видя, билетите се продадоха доста време преди самото събитие, но нямаше как да изнесем още един концерт. Събитието се случи – хубава атмосфера, хората пееха заедно с нас... Даже имаше някои песни, на които, ако си забравя текста, гледам публиката какво пее, за да продължа да пея. Дори се случи нещо, за което не съм сигурен дали хората го разбраха, или не. Преди „Стълбата” трябваше да си сменя китарата с друга, и взех, че си скъсах кабела. Ей така, пра-а-а-с. В бързината момчетата не се усетиха и започнаха да свирят. През това време пък аз си взех кабела от акустичната китара и Валди започна да пее „Стълбата”. Оказахме се в уникално изпълнение на тази песен. Винаги е хубаво, когато се получават такива импровизации.

И друг път сте имали песни, в които Валди пее вместо теб. „Клетва”?

Другият вариант на „Клетва” е на момчетата от самия филм. Валди се обажда с тях, но аз не исках да пея, за да го няма моят глас. Момчетата пяха като мен на касетката, която им дадох. Аз им викам: „Абе, вие сте я научили както аз я пея, нали искахме по ваш начин да я направите”. Така че Валди се включи, но солото се пее от две момчета, които се казват Митко и Краси. Най-интересното е, че през 2003 имахме концерт в лондонската зала „Астория”. Там има две зали – малка за - 500 души, и голяма за - 2 000 души. Много български изпълнители са били там, но в малката. Ние имахме изява в голямата. Тя се напълни с българи, разбира се, и имаше групичка, която развяваше българското знаме. Изведнъж този, който носеше българското знаме, изтича на сцената и какво се оказа – че е единият от двамата. Краси – той живее там, актьор е и му е трудно. Това е като поговорката „На краставичар краставици да продаваш” – там е най-силният театър,  а и трябва да говориш на оригиналния език. Не знам какво е успял да направи, но там живее.

 (Щурците 2008 (от ляво на дясно): Петър Гюзелев, Кирил Маричков, Валди Тотев и Жоро Марков)

Как се почувствахте на концерта, когато то се чу: „Цветя от...”

Малко ми стана смешно в тоя момент наистина, защото точно така „Цветя от..!”, обаче това е израз на уважение и ние го приехме. Забелязах, че една част от залата - не мога да деля дали по-голямата или по-малката, започна да ръкопляска. А  другата - която също не мога да определя като по-голяма или по-малка започна, да освирква. В този момент си помислих следното нещо – ето как музиката обединява хората. Едните може да са против Станишев, а другите за него, но и едните и другите са на концерт на Щурците. В този момент ти става приятно, разбира се.

Как реагирахте ти и останалите, когато името на Румен Янев (автор на две книги за Щурците) излезе сред доносниците?

На мен ми е много мъчно, да ти кажа, специално за него. Защото общо-взето знам неговата съдба и неговата история. Мога да си представя по какъв начин е бил принуден... Знам тази машина, която мачкаше хората. Тук веднага искам да кажа, че като се говори за доносници като за най-лошите, а не се говори за самата система, която ги е създала, аз много се дразня. Те не са доносничили на марсианците, а това е било службата „Държавна сигурност”, организирана от Комунистическата партия по подобие на съветските служби. Ще дам следния пример. Гестаповец с униформа хваща някой човек, пребива го в мазето на Гестапо, изтръгва му ноктите, държи го в студена вода и след това му вика: „Ако не подпишеш, умираш!”. Човекът се съгласява и после същият този гестаповец му вика: „Мръсник, нали знам бе, че ти издаваше другарите си. Нали аз те бих, бе! Нали ти пред мен всичко си каза!”. Защото точно тези мръсници, които са направили и създали тази служба... защото тя е на ЦК на Политбюро на и... те са я създали за добро, те са добрите ченгета, работили за България, срещу световния империализъм, нали! А пък лошите ченгета са тия, които те по някакъв начин са ги принудили. Сега, не знам как е принуден Румен, но съм наясно как са принуждавани хора като Никола Петков, които са били по лагери, на които им е казвано: „Ако подпишеш – напускаш лагера!”. Знам само, че вследствие на това, че той (Румен) е бил много около Щурците, подслушвал и записвал и издаде една много хубава книга! (смее се, уточняваме заедно, че книгите са две). Всяко зло за добро. Искам да кажа, че по никакъв начин не съм променил отношението си към Румен. Сега е много потиснат, много му е мъчно, много му е тежко. В неговия блог има неща, които са много поучителни да бъдат прочетени по този повод. Искам чрез това интервю да му кажа, че той пак си е мой приятел. И няма да променя отношението си към него заради това.


(На Тауър Бридж, Лондон)

Как се чувства един човек, който е творец и същевременно един от най-популярните музиканти, когато прави предаване (в радио “Star FM” – б., р. )?

Стана случайно. Искаха да използват гласа ми,  за да обявявам най-популярните групи. Съъгласих се. После ме помолиха да правя предавания за групи, които аз си искам, и се навих. На моменти се чувствам малко неловко точно заради това, което ме питаш. Щурците не е по-малка група от тези, които представям, но пък какво от това! Докато ми доставя удоволствие ще го правя, защо не?!

Нека тогава да погледнем така на нещата. Преди да станеш „бъндарак” и „щурец”, си бил фен на музиката. Кое превръща един фен в изпълнител и творец?

Мога да кажа, че от много малък се занимавам с музика. Свиря на пиано още преди да тръгна на училище. Още от тогава имам композиция и я изсвирих на... как се казваше... продукция, да, продукция. Можех да изсвиря някакъв етюд или нещо друго класическо, защото сонати все още не свирех тогава. Имах 2-3 мои композиции, две от които бяха малко класически, но третата беше в стила на рока. Малко буги-вуги, което е много трудно да свириш с лявата ръка така (изпява го бавно –тънда-дънда- дънда-тънда...), а с дясната така (пак го изпява, но бързо – тъгада-дъгата...). Никак не е лесно да свириш хубаво буги-вуги. Бях измислил нещо подобно на блус - схема без да знам тогава какво е това. Но не можех да свиря подобни неща на продукцията. Всичко стана под контрола на дядо ми, който е музикант и като чу от горния етаж какво правя, дойде и каза: „Ти чалгаджия ли ще ставаш?!”. За него това беше чалга тогава. Насъбрах смелост и си казах, че ще изсвиря едно буги. Това като че ли беше моментът, в който нещата се обърнаха още тогава – някъде 1954-55 година, не бях чувал Елвис още. Дори сега ще кажа нещо срамотно - малък компромат за мен. Имаше един кинопреглед: ей тука в кино „Левски”, на който даваха концерт на Бил Хейли. Възпитателно се даваше да се види какво е станало след концерта – цялата зала изпотрошена, столове... всичко леш! Един вид колко ужасно и грозно нещо е рок-ен-ролът. Спомням си как хората ходеха да гледат по 10 пъти някой глупав филм само и само да видят малко рок-ен-рол. И каква беше моята реакция?! На мен не ми хареса, че са изпотрошили залата и казах: „Че това ли е музика?! Я виж тука Моцарт! Кви са тия работи, к’ва е тая дивотия!”. Помня точно как реагирах. Обаче много скоро след това чух албума на Елвис с „Heartbreak Hotel” в него и леле как ми хареса... Казах си: „Ей това искам да правя”. После, като излязоха, Битълс, дядо ми, който беше много против рок-ен-рола, каза: „А, виж, това е друго. Ако можеш като тях – добре!”. Получих благословията му, защото при тях има хармонии и въобще музиката им е по-различна. Така че още в Бъндараците имах собствена композиция, която се наричаше „Разходка”. Гошо Минчев, бог да го прости, пазеше запис на тази песен, а аз я нямам и се чудя сега как да я намеря. Това се случи 1964 или 1965 година. В песента имаше една много хубава фигура, която чух чак през 1970, и човека, когото ще спомена сега, не че е чувал за Бъндараците, но направи нещо сходно в “My Sweet Lord”. Получи се съвпадение, стават такива неща.

Джордж Харисън го съдиха за плагиатсво заради тази песен.

Така ли? Можеш да си сигурен, че не съм бил аз...

 (В прочутото заведение "Sticky Fingers", Лондон)  

Коя е първата рок-ен-рол плоча, която си държал в ръцете си?

На Елвис. Това беше интересно, парадокс. Децата на хората, които ни забраняваха да слушаме тази музика и ни гонеха и ни постригваха и ни таковаха..., вкарваха тия плочи тук и от тях ги взимах, за да си ги презаписвам. Нещо като „не гледай какво прави попа, а какво проповядва”. На това прилича.

Ако има една песен, която да представи планетата Земя във Вселената, коя би избрал?


Ей, не знам... не знам... Много е трудно, но все пак аз бих избрал нещо на Битълс. Дали да е “Hey Jude” или “I’m The Walrus”?… имаше една “In My Life” от “Rubber Soul”… и много други. При всички положения нещо от тях ще представи Земята по най-страхотния начин.

 (Със съпругата си - Веселина, пред Колизеума, Рим)

Вечният въпрос. Кой албум си взимаш на самотен остров?

Май ще си взема... не... Абе, пак на Битълс, но няма да е “Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band”. Въпреки че се колебая между него и „Белия албум”. Взимам „Белия албум”, защото в него има много разнообразни песни и е двоен...

Защо не издадохте всички поредни албуми на Щурците, а само някои?

Получиха се някои недоразумения. Дори в диска „Вкусът на времето” не са всички песни. Затова издадохме тази „Антология” от 4 диска, която събира най-доброто от Щурците. После си казахме „май можеше още 2-3 диска, ама карай”. Сега не мога да кажа защо не го направихме. Ние въобще много рядко сме се движили по правилата на шоубизнеса и не правим най-правилните работи.

Първото неправилно нещо беше, когато бяхме абсолютно на върха през 1987 с „Мускетарски марш”. Направихме турне, което беше записано като филм и троен албум и взехме, че спряхме, когато сме на върха. Беше ни дошло до гуша от шпаги и китари, както се пее в „Мускетарски марш”. Чашата преля, когато един генерал ни спря на концерт във Велико Търново не за друго, а защото Концертна дирекция беше продала двойно повече билети, отколкото побира залата. Хората се бяха качили на гърбовете на другите, т.е. момичетата на раменете на момчетата. Ние излязохме, изпяхме „Мускетарски марш”, „Педя човек” и още някоя друга песен и някакси ни дойде много. Тогава си казахме: „Ето сега ще направим това завършващо турне и край”. Което беше грешка, защото бяхме на върха и можехме да продължим.

После се събрахме пак на 30-годишнината и казахме „край”. Оказа се, че не е край. Даже си спомням, че тогава Валди отговори на „Ще се съберете ли за 40-годишнината си?” със „Само на чашка”. Даже ни питаха скоро „Кога ще се съберете пак” и Жоро Марков каза неочаквано за мен: „Ще се съберем и на 45-годишнината, защото има песен, специално написана за това и се нарича „45 години стигат”. Това щяло вече да бъде окончателно.

 (зодия Щурец)

Навремето рокът се бунтуваше срещу всякакви условности и най-вече срещу потисничеството на властта. Сега власт и рок не ходят ли под ръка?

Не мисля, че е така. Бон Джоуви сега подкрепя Хилъри Клинтън. Повечето музиканти имат отношение и взимат страна в политиката. Все пак повечето музиканти са против властта. Малко са  тези, които никога не взимат отношение по никакъв начин. Като Ролинг Стоунс например. По-интересен е другият момент: преди време Бон Джоуви подкрепяха републиканците, но изглежда се отвратиха от Буш.

А навирането на Боно във всякакви политически форуми?

Това са все пак негови инициативи и повечето са благотворителни. Вече нещата не са както преди. Като че ли човечеството достигна своя изправен ръст и тръгва отново надолу.

Забравих да го питам кой му е любим басист, но изглежда, че една от снимките му до цигулковия бас “Hofner” на Пол Макартни дава отговор.

Снимките са от личния архив на Маричков.

 

Август ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031