Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Щефан Шантел: Българските музиканти ме карат да съм добре

Цветан Цветанов

Шантел в София! На живо от Планета Паприка! Кралят на балканския музикален постмодернизъм пред "MySound.bg" в навечерието на фестивала "Meet The World". С любезното съдействие на организаторите на фиестата -  "БГ Саунд Стейдж".

От клубовете на Франкфурт до Кейптаун, от Истанбул до Мелбърн, от Виена до Рио де Жанейро
едва ли някога преди се е раждал толкова интересен типаж в този жанр, колкото трижди интересен е Щефан Хантел (или Шантел, както е известен по целия свят). Всъщност, за какъв жанр говорим? Този жанр Шантел го е измислил. И той не е нито поп, нито уърлд, нито електро, нито фолк, нито рок-ен-рол – той е точно от тези явления, за които казваме „такова животно няма”. Е, да, ама има! Ще го видим, чуем, почувстваме и т.н. на откриването на второто издание на фестивала "Meet TheWorld" в столичната зала „Универсиада” на 7 юни.

Макар да идва от мултикултурна Германия, нашият човек има и своите източни корени в историческата област Буковина, владение на Хабсбургската династия, когато получава името си през 1775 , а днес в пределите наполовина на Румъния, наполовина на Украйна. Така че Шантел е и човек на Запада, и човек на Изтока, доколкото тези понятия все още значат нещо в днешния глобализиран свят. Да вземем дори името Буковина (идващо от славянската дума „бук”), във Войводина може да бъде преведено като Буковац (родното селце на Борис Ковач), в България – като Букьовци (родното село на моята рода по бащина линия) и т.н., и т.н. И ролята на Шантел в цялата тази глобална мозайка е в това, че той е изключително добър „преводач на култури”, а не просто поредният диджей-джуджей, правещ безсмислени микс-коктейли, от които после те боли глава. Именно затова и музиката на Шантел е толкова популярна и общовалидна днес – защото е правена с познаване на материята, любов и разбиране, редки за съвременната попкултура. Защо новият албум, който ще представи в София със своя Оркестър Буковина се нарича "Planet Paprika", ще разберете от самото интервю, което той ни даде на път към летището от един град към друг, но запомнете едно – музиката не е само забавление, но и това, което големият артист (когато той наистина е голям) има да сподели с нас за хубавите и лошите неща в света, в който живеем.

Цветан Цветанов
: Започваме, разбира се, с Буковина…

Щефан Шантел: Казано накратко, семейството на майка ми произхожда от град Черновиц (както е немското  произношение – б.а.), централния град на областта, наречена Буковина, днес поделена между Украйна и Румъния. Буковина е един от най-добрите примери за разноцветно и космополитно общество от времето преди Втората световна война. И, спомням си, че още когато падна Берлинската стена, аз го възприех като възможност да посетя родните места на семейството си, което е било принудено да ги напусне заради войната и зреещия национализъм и после, поради факта, че Буковина е останала в Съветския съюз, никога не е имало възможност дори да пътува дотам. И когато отидох за първи път там, беше много екстремно преживяване. Защото още с първия си досег установих, че тази разноцветна и космополитна култура вече не съществува, че всичките тези специални за Буковина неща в реалността са били напълно изличени, унищожени дотам, че изобщо да не могат да бъдат усетени днес. Естествено, интересно ми беше, и все още ми е интересно да посещавам местата, където е живяло семейството ми, но връщайки се в Германия, още тогава бях наясно, че следващият ми артистичен проект трябва по някакъв начин да стъпи върху опита ми от срещата с Буковина.

Един вид пресъздаване на онази мултикултурна Буковина отпреди войната, но не като музейна сбирка, а като нещо все още живо в света на изкуството?

Нека го кажем така: на първо място аз обичам да правя добра и интересна музика, а не да се ограничавам с работата си върху конкретна музика или конкретна култура. И Буковина - със своята мултикултурност, беше добра изходна точка за това – за такъв един музикален проект, представящ звученето на континентална Европа с акцент на музиката на Югоизтока, с която самият аз съм отраснал. В тази част на Европа музикалната култура е наистина мозаечна – толкова разноцветна смесица от толкова много и различни мелодии, ритми и хармонии, че да е изключително трудно нещата да бъдат разграничени и да кажеш, че дадена песен е повече българска или по-скоро румънска, или еврейска и т.н. За мен тази мозайка е много интересна и аз исках да я пресъздам, пречупвайки я през моя личен, нека го наречем, музикален език. Защото аз съм отраснал с много и различни традиционни музики от Югоизточна Европа, но също така и с поп културата, с електронната музика и с рок-ен-рола и поради факта, че живея и в Германия, която също е доста мултикултурно място, естествено стигнах до идеята да създам нещо ново. Аз не съм археолог, не съм музей на музиката и свирейки на толкова много фестивали, където срещам публика, идваща буквално отвсякъде, за мен е голямо, нека го наречем изживяване, да изведа това звучене в една съвсем нова плоскост.

Само допреди няколко години повечето хора възприемаха тази музика повече като етно, като уърлд или не знам си какво. Но днес, слушайки я, все повече хора разпознават това звучене като част от собствената си култура. Може би младото поколение днес е твърде далеч от тези си корени и много по-близо до англоезичната поп култура, но за мен падането на Берлинската стена беше интересен сигнал за предстоящото взаимно опознаване на хората от различни части на континентална Европа, въпреки всичките разлики и различните аспекти на нещата. Като казвам „музиката на континентална Европа” нямам предвид нещо унифицирано и си давам сметка за всички цветове в палитрата, но лично аз възприемам музиката като много добър начин всички тези разлики между културите да бъдат „преведени” от един език на друг. Това е основната идея.

Например: на мои концерти сред публиката могат да бъдат забелязани много германски хлапета, забавляващи се заедно с турски хлапета или с хлапета, трето или четвърто поколение имигранти от бивша Югославия, или от Гръция, България, Румъния или Украйна,… но също така и хора от Бразилия, от Южна Америка, буквално отвсякъде. За мен това е нещо невероятно – да имаш толкова много хора от цял свят, споделящи изживяването, забавляващи се заедно, пък макар и само за няколко часа – това е много интересна динамика.

Ще се върна само с няколко изречения назад – към англоезичната поп култура – за да извадя все пак и ползите от нея. Специално когато си говорим за Балканска или за Карпатска култура, в най-новата музика от тези земи, английският език (със съответния разпознаваем акцент) функционира изключително интересно. Имам предвид групи като Гогол Бордело, като Ой Ва Вой, като Култур Шок… В твоята музика английският има много сходна функция.

Да, в крайна сметка ако бъде използван като музикална възможност, английският сработва перфектно. Не че съм го избрал преднамерено, обаче – това си е съвсем естествен избор, имайки предвид, че в наше време, бидейки езикът на поп културата, английският е най-бързото и лесно средство за комуникация. От друга страна, ако днес вървиш по улиците на Берлин или на Франкфурт, можеш да чуеш в едно единствено изречение изключително пъстроцветна смесица от езици, която се е превърнала във всекидневен сленг на хората – нещо като немски, но с много думи на английски, на турски, на идиш, че дори и на гръцки. Тези пластове съществуват в съвременната култура и примерно дори идиш-културата, която няма толкова директни изражения в Европа след Втората световна война, почнеш ли да правиш музика, веднага излиза на преден план като много силно и дълбоко влияние.

А колко от езиците, на които се пее в Оркестър Буковина, говориш?

Ха-ха… С румънския съм добре, доколкото съм го научил от баба си и от дядо си. Другият ми дядо е от Гърция и макар да не говоря добре гръцки, мисля че разбирам доста и се оправям добре в по-прости разговори. С английския и немския всичко е ясно. Сега в момента се опитвам да подобря френския си, защото в последно време концертите ми във Франция са повече от всякога.

Твоето лично усещане за клишетата за Изток и Запад?

Опитът ми, особено от последните няколко години, ме поставя в положението да се чувствам изключително екзотично (в положителния смисъл) навсякъде по света – без разлика дали на Изток или на Запад. Повечето хора, които слушат музиката ни, имат, разбира се усещането за нещо балканско, за нещо руско, за нещо турско, но никой в крайна сметка не може да определи откъде точно идваме – и ние самите, и музиката ни. Точно затова нарекох новия си албум "Planet Paprika" – за да прекратя тази безкрайна дискусия за идентичността и паспортния контрол. С този албум аз искам просто да кажа, че ако човек харесва нашата музика, той няма нужда от виза за нея… И, разбира се, след няколко концерта в Румъния, където хората първоначално очакваха нещо по-западно, по-рокаджийско (предвид, че идвам от Запада, от Германия) и където аз просто представих своята си музика, нещата сработиха. Защото успях да раздразня тамошната публика – да я раздразня в положителния смисъл – и да й покажа, че тяхната собствена музика може да произведе такава мощна енергия на сцената. Може би по отношение на тази музика в Източна Европа все още много хора имат усещането, или дори комплекса, че тя е по-примитивна, че не е „достатъчно готина” за световната фешън-сцена, но това схващане е изключително погрешно. Защото със своята музика ние успяхме да достигнем много и различни хора по целия свят, които нямат тези предразсъдъци и я чувстват като изключително емоционална, изключително дълбока и пренасяща множество интересни идеи от едно място на друго. Интересно е, във всеки случай, да наблюдаваш реакциите на хората спрямо дадена музика в различни страни и в различни точки на света. Това всъщност си е част от цялостната ни артистична концепция.

Няколко думи за музиката като забавление и музиката като политическо послание, когато човек твори в „междинна” и „мозаечна” ситуация като теб.

За мен това не е някаква забавна игра – аз възприемам работата си много, много сериозно – още повече, че пътувайки, всеки ден се сблъсквам с трудности от чисто визов характер. Например: с няколкото сръбски музиканти, които свирят в оркестъра ми, всеки път преминаваме през големи драми и през една и съща безкрайно дълга церемония, докато уредим всичките им документи за пътуване. Също така когато използвам музикален материал, за който е трудно да се каже дали е повече турски или повече гръцки, също възниква определено напрежение. Такива дребни на пръв поглед детайли, които ни изправят директно пред различни политически ситуации… Аз самият обаче все пак съм музикант, не бих искал в никакъв случай да ставам политик, въпреки че това, което правя няма как да не е пряко свързано с политическата ситуация в света. И когато видя, че съм успял да постигна някои неща по моя си начин – с музиката – съм много доволен: примерно – като срещна сърбин, който на мой концерт се забавлява и танцува рамо до рамо с хърватин, това е индикация, че музиката е способна да промени много неща в света. Когато видя турски и гръцки малчугани да се забавляват заедно, е същото. Такива дребни неща, които поддържат доброто ми настроение и увереността ми, че мисленето на хората може да се промени. Може би немското или австрийското младо поколение няма толкова много опит с тази „по-източна” музика, не знам. Но докато само допреди няколко години беше почти невъзможно да изляза с такава програма на типичен рок фестивал в Германия или в Австрия, днес това е нещо напълно естествено. А това си е един вид развитие на мисленето. Лично аз смятам, че този процес е едва в началото си и много работи има да се случват още в тази насока. Не искам да се правя на пророк, но тази динамика, според мен, ще става все по-важна и по-важна, за да продължи Земята да се върти.

Имам наблюдението, че особено през последните години много хора в Германия, Австрия, Холандия и въобще в тази част от Европа все повече хора се обръщат – по различни начини – към фолклора на Балканите, Карпатите и пр. Къде точно е пресечната точка според теб?

Да, трябва да започнем с това, че всички тези страни, особено Германия, са един вид страни, населени с имигранти (в положителния смисъл) и с толкова много хора, идващи от Югоизточна Европа: няма как да не сме развили интерес и отношение към тази музика. Може би това е свързано и с промените, които изживява дадено общество. Днес дори и хора, които нямат културната връзка с Източна Европа или тамошния произход, приемат и разбират тази музика много по-лесно, отколкото преди. За тях тя вече е нещо естествено, а не просто екзотика. Но музиката винаги е била най-добрият начин за свързване и взаимно опознаване между различните култури. Ще се върна отново към Буковина, защото тя е добър пример за изключително разноцветно общество, в което всички общности споделят нещо – едно характерно звучене, към което всички те се чувстват съпричастни.

А има ли специални места, на които обичаш да се връщаш отново и отново – с музиката си или дори когато нямаш планирани концерти там? Знам, че често свириш в "Babylon" в Истанбул, например, и все се случва да пропусна твой концерт там, пристигайки на предишния или на следващия ден. Хората там обаче винаги казват – о, Шантел, няма проблем – следващия месец отново е при нас.

Това е въпрос, който хората често ми задават. Мога да кажа, че има много, много такива места. Обичам да свиря и в Турция, и в Гърция, и във Франция и би било много трудно да маркирам някоя определена страна, някой определен клуб, някоя определена тълпа като мои любими. Истината е, че непрекъснато пътувам и на нови дестинации. Великото на тази работа й е това, че нещата са непредвидими. Когато отидох в Турция за пръв път например, нямах никакъв опит с турската култура, но си допаднахме с хората – толкова мили хора – още от първия ден. Прекрасно е да виждаш как такива приятелства се раждат чрез музиката.

На финала искам да те върна отново към изходната ни точка – към Буковина. Когато за пръв път посети родния град на семейството си, кое беше първото нещо което моментално разпозна като свое?

Миризмата на стълбищата, влизайки в някоя къща, да речем – такива дребни неща, които е трудно да ги обясниш. Обществото там, както вече казах, е напълно променено – други хора живеят там вече. Но архитектурният облик, атмосферата на Черновиц те подсеща за някои неща, които сякаш цял живот си чувствал, които цял живот си знаел. По някакъв абстрактен начин, аз се почувствах у дома още първия път, когато стъпих там, почувствах идентичността си с това място, духовната връзка.

И преди да изнесеш първия си концерт в България, няма как да не те попитам за работата ти с някои от най-важните български музиканти от последните две поколения – Филип Симеонов, Владимир Карпаров, Александър Владигеров. Последните двама живеят съответно в Германия и в Австрия и са част едновременно от нашата, но и от тамошната сцена.

Главното е, че когато записвам студиен албум, често се обаждам на българските си приятели. И то не защото са свързани с някоя конкретна традиция в българската музика, а просто защото са много, много добри музиканти. Но както и да е! Винаги когато работата е много деликатна и наистина трябва да бъде изпипана по най-добрия начин, аз се обаждам на моите български приятели.

Те ме карат да се чувствам много комфортно и в добри ръце, докато записвам.
 

Декември ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31