MySound.bg

Отиде си Илия Фортунов – Чори

22.01.17 / 00:03

Отиде си Илия Фортунов – Чори

"Отиде си приятелят и музикантът Илия Фортунов Чори! Бог да го прости! Почивай в мир, Чорчик!" - това написа вчера Сергей Шишов, титулярен водещ на "Картини от една изложба" по БНР.

Почти всички премиери на покойния в национален ефир се състояха именно в предаването за концептуални албум на програма "Хоризонт".

Мултиинструменталистът се е споминал в петък, след инфаркт, изкаран около Нова година. Музикантът, който се бе изолирал от света, се оплакваше от сърдечни проблеми напоследък.

Траурната церемония ще се състои в гробищата на Банкя от 12.30 ч. на 22 януари, неделя.

Илия Фортунов е роден в Харманли на 31 януари 1944. Взема частни уроци по китара при различни известни музиканти, сред които и Ачо Котев. Свири като китарист 17 години в една от първите култови групи в България - Везни, вдъхновен от световноизвестните Джон Маклафлин, Чък Кърия, Вангелис, Джеф Бек, Пат Матини, Ал ди Меола, Пинк ФлойдБитълс, но и Чикаго и Блъд, Сует енд Тиърс. После поема солово, композирайки на клавишни и китара и смесвайки рок с авангарден джаз, фолклор и елементи от класическата музика и спейс електрониката. Композиции, пълни с персонажи (въпреки липсата на вокали), които играят по свирката на балансирана до стъпка екзистенциална драматургия, поддържайки така трудния за напипване сериозно-развлекателен съспенс. Авторитетното списание "Билборд" е обръщало внимание на тези произведения - неокласицизъм и ню ейдж в действие, неведнъж.

В епохата на кратките форми Илия Фортунов дръзна да предложи техния контра формат – дълги, концептуални и многопластови пиеси. Без да се интересува от модерното. Те просто са извън и най вече над него. И написаха (цитат от обложката на албума му "Въпроси" (2012) за "необременените, чистите и онези, които приемат и споделят иновационните му търсения". "Това, което не разбирате, не ви принадлежи" е съждението на Гьоте, което Чори избра за лайт-мотив на този свой диск."Искаш ли да постигнеш истината, трябва преди всичко да убиеш илюзията, че истината била знание", тези думи на Бо Ин Ра композиторът, известен и като автор филмова музика, бе приел и вградил в своите опуси. В сюитата "Безкрайно бягство" от трилогията със същото име той използва реч на Барак Обама пред избиратели в Чикаго.

Специализираната критика нарича музиканта българския Вангелис и/ли родния Mайк Олдфийлд (когато композира на синтезатора), Kitaro на Балканите и по-модерния Andreas Wollenveider, щом експериментира със струни. Чори участва в над 20 дългосвирещи плочи, в телевизионни и радиопрограми  и изнася много концерти в България и чужбина.

Сред по-известните от 11-те солови творби на Фортунов през новия век са "Дуенде" (2002)" (обложката на снимката), Превъплъщения" (2004)", Метаморфози" (2008), "Отвъд илюзиите" (2009), "Състояния" (2011), "Диалози със себе си", "Въпроси" (2013) и "Тайнства" (2014). Той създаде школа от ученици, които да следват неговите концепции, в чиято идея доминират сводобните пространства в правенето на музика, извън канони и догми, от индустрията и конфронтацията с епохи и жанрове, със светоусещане за чисто музикално изкуство, породено от времето, в което живеем. Авторът работи и в тандем с известната наша хореографка Мая Шопова, която го инспирира за мултижанрови творби. Гранд-спектакълът за Питагор бе поставен от Шопова по негова музика и пиеси на Вангелис в италианския град Кротоне на 30 май 1997.

По последни данни на негови приятели, Чори се бе концентрирал върху следващия си - двоен, индивидуален проект, възнамеряваше и да издаде сборен компактдиск с преаранжирани версии на Везни с участието и някои от останалите членове на формацията - първата с брас секция у нас.        

Първоначално Везни е в състав: Борис Чеширков - китара, вокал, Илия Фортунов (Чори) - соло китара, Пламен Панчев - бас и Михаил Бъчваров - ударни. През пролетта на 1966 към групата се присъединяват Симеон Ляпчев и Гриша Спасов - вокал. В този период съставът прави кавъри на Byrds, Kinks, Eric Burdon, Donovan и Moody Вlues, интерпретацията на чийто хит "Nights In White Satin" е излъчвана многократно по радио Белград. По-късно към бандата се включват Стоян Найденов - тромпет, Венцислав - саксофон и Симо Лазаров - кийборди.

Везни записва и песни на български композитори: "Акварел" (инструментал), "Негърче на кея", "Сватба", "Срещнах момиче", "Звезди", "Войнишка дружба", "Прегърни любовта". Групата озвучава анимацията на българския игрален филм "Тихият беглец". "Негърче на кея" намира място в сборна плоча на "Балкантон" през 1972, а през 1973 "Акварел" и "Срещнах момиче" също излизат на винил. Благодарение на Ангел Заберски-баща "Акварел" е излъчвана по лондонско радио.

От тази група тръгват известни музиканти. Илия Фортунов и Симо Лазаров основават нова формация под същото име, но в различен стил и записват отново някои от споменатите български песни.

Константин Марков пък основава Тангра.