MySound.bg

InFusion: познатото непознато

26.11.18 / 00:02

InFusion: познатото непознато

Понякога е много трудно човек да си събере мислите.

Нали знаете за онези моменти, когато се чувствате като анимационните ловци на пеперуди и аха – да хванете някое свое вътрешно изречение и то вече е хвръкнало. А следващото зажужава и оставя диря във въздуха.

Напоследък ми е доста...такова... и пишейки тези редове, си зададох един въпрос – нужно ли е да събираме тези мисли, или всъщност има нещо важно в това да ги оставим да прелитат? Започвам така, защото усещането се зароди в мен още в събота вечер, 24 ноември. Какво ѝ е специалното на тази дата? За мен лично – мина един безкраен месец, откакто затворих гъсто изписана страница с някого и започнах отново да се уча да възприемам заобикалящото ме с фокус през себе си. Ето тук идва и по-важното за датата – официалното представяне на "InFusion", мащабен интернационален проект с ядро Иван Шопов и Теодосий Спасов. Двете "събития" може би на пръв поглед нямат общо и най-вероятно първото е излишна информация за читателя, но ще си позволя за обясня защо реших да споделя, най-лесно с цитат от интервю за събитието в GoGuide:

Сякаш хората около мен започнаха да изпитват нужда от завръщане към корените си. Музиката като вашата вдъхновява подобни стъпки още повече. На какво смятате, че се дължи това?

Иван: Според мен това се дължи на нуждата на младите да намерят своята идентичност в света, който живеем сега - пълен с информация и прекалено много избори.

Хората сме непрестанно жадни за знания, а в същото време се губим в информация. Във вечери като изминалата, човек намира уюта в това да спре за миг, да послуша и да не мисли за случващото извън Пространство 108. Предполагам, че не е никак случаен изборът на мястото за представянето на "Канатица" преди година и половина и настоящия нов албум. Създава се една обща атмосфера и сякаш това е вкъщи-то на този звук.

А звукът... Някои казаха, че им се струва като да не е достатъчно, като нещо да не им стига. Възможно е. Аз лично очаквах да няма нищо общо с всичко чуто до момента от тези велики имена на българската (че и световна) сцена. Става въпрос за фина нишка, лека материя, която много деликатно достига до теб. И то само, ако ѝ позволиш.

Цялата визия на албума е като спокойна въздишка в края на дълго и наситено пътуване. Мисля си, че и за създателите му е подобно (реверанс и към Fontfabric). Като дете на лятото, винаги съм усещала по-специална връзка с морето – клиширано, но знам, че разбирате. Това, че обложката на диска е снимка от нашето Черноморие (дело на Александър Иванов), я прави някак лична, близка и знаеш, че съдържанието ще бъде достъпно за всичките ти сетива. Уви, в него не са включени и брилянтните визуализации от Лора Шопова. Когато готвим, подправките са това, което завършват ястието. Е, мисля, че тук важи същият принцип. Ще се опитам накратко да дам това, което успях да възприема по време на вечерта.

На сцената са Димитър Бодуров (пиано), Теодосий Спасов и Иван Шопов. Зад тях по време на първата песен "Предусещане" се вижда бледият образ на Земята – въртяща се, неясна, но категорична. Следва "Изгубените китове" и сякаш океанът/морето е пред нас на сцената. Завинаги мога да гледам подобна картина. По време на "Смирение" се разходихме из корените и клоните на стилизирано дърво от метал – символиката за мен е на много нива. "Създателят на облаци" е четвъртата композиция и полетяхме из небето с птиците. Винаги ми е било изключително впечатляващо как движението на облаците сякаш помръдва нещо вътре в теб и можеш с часове да ги наблюдаваш. За да не стане съвсем преразказ по картини, ще добавя още само два момента, които за мен ярко се откроиха. Единият е от № 6 в албума и едноименната "InFusion" (поне 30 пъти я изслушах вкъщи до този момент). На екрана отново имаше вода, но този път бяхме в нея... под нея, в едно с нея.

Вливане. На акорди, на светове, на усещания. "Пак ще се чуем" е десета и последна в списъка и за да стане още по-красиво, на сцената се качиха и момичетата от Авигея. Зад тях виждахме вечерна картина, много загадъчно отражение на светлина във вода – движещи се заедно със звука. Публиката искаше още. Така  получихме още две песни време на безвремие.

Да създадеш музика, която достига до различни поколения и всеки да може да вземе по нещо за себе си – все по-невъзможно става. Миналата година на "Фестивал на жълтите павета" имах привилегията да чуя наживо Рут Майер (вокали, в пет октави) и Гжех Пьотровски (разтапящ саксофон) и когато научих, че са сред специалните гости в албума, бях в известен смисъл поразена, в най-добрия смисъл. Това е смесица от различни енергии, идеологии, култури, вселени – и всичко ...в едно.

Бих нарекла този албум познатото непознато. Артисти, които вече сме чували, слушали и искаме или не, имаме известни очаквания. А именно, защото сме ги чували, знаем колко необятен може да е талантът им и че ако някой е способен да измисли различно звучене, то това ще са именно те – Иван Шопов и Теодосий Спасов. Чудно как две цялости могат да са част от едно друго общо цяло.

Дали от любопитство или от искрено фенство – купете си албума, онлайн или на диск. Дайте си този близо час и се отърсете от всекидневната информация...

За да се влеете в музиката.

"InFusion" е тук:

https://shop.ivanshopov.com/product/infusion

Снимка: Константин Величков