MySound.bg

Дъ Расмус в София: Детска радост и шепа рок

13.02.09 / 02:51

Дъ Расмус в София: Детска радост и шепа рок

Финландският метъл си е финландски метъл. Сега обаче няма да си говорим за него, а за рок от страната на хилядите езера. Дъ Расмус (The Rasmus) са сензация и макар да имат доста по-талантливи колеги от родината си, са едни от най-проспериращите и радващи се на комерсиален успех банди в стила си. Новината за посещението им у нас се оказа приятна изненада, а голямото им турне, в подкрепа на най-актуалния им студиен опит - "Black Roses" (2008), си намери още една спирка - зала "Универсиада" в София.

Съвсем в реда на нещата и без особена изненада отбелязах първото си впечатление от предстоящото събитие, преди то да се е случило в действителност. Фоайето на залата бе препълнено с малолетни и непълнолетни девойки и младежи, които, намерили по различни начини възрастен за придружител, наелектризираха обстановката с емоционалното си и превъзбудено държание. Цялата тази суетня ме накара да се върна назад във времето, когато друг един подобен състав от Финландия - HIM, направи дебюта си на българска сцена. Всичко бе идентично - само аз пораснала, се опитвах да се поставя на мястото на тези развълнувани почитатели, за които това е първи "голям" концерт в живота им. И мисля, че успях... или поне се опитах.

За съжаление или за радост, този път минахме без подгряващ изпълнител. Предварително обявената Кърли от Естония взе, че отмени цели 32 съвместни концерта с Расмус, в името на това да запише нов сингъл и видеоклип към него. Ами... прав й път - дали някой някога ще го чуе и види, при положение, че с такава лекота изпуска подобна златна възможност - ще си проличи след време. Половин час закъснение се оказа достатъчно, за да бъде готово всичко за тазвечершната забава, която, оказа се, продължи близо два часа.

Вълнението нарастна и след серия от момичешки писъци от колоните прозвуча познато интро и на сцената изскочиха Лаури и колегите му от Расмус. Само четири момчета, а какъв взрив от женски викове предизвикаха! Ударно начало и вече никой не седи мирно - нищо, че до преди малко трибуните изглеждаха окупирани от "придружители". "Livin' In A World Without You"! Хитове и само хитове - няма смисъл от друго. Който бе чул Расмус едва вчера, с най-новия им сингъл "Justify", остана доволен, но почитателите и на по-старите парчета имаха защо да се чувстват добре.

Малко ми стана странно - няма опашки при крановете с бира, няма хора, които да чакат пред тоалетните, момчето с мърчъндайза е заминало нанякъде, за да се върне малко преди края на концерта, а във фоайето е изненадващо тихо, празно и спокойно - преди, по време и след изпълнението на финландците.

Свободно място се намира без проблеми в залата, но въпреки сравнително скромната посещаемост градусът на настроението сред тези 1000 души е доволно висок. Подскоци, писъци, подскоци, аплодисменти, писъци, скандирания, пеене, писъци... В подобна подредба са разположени реакциите на развълнуваните тийнейджъри, когато Расмус си спомнят, че имат песен, наречена "Sophia". "Твърде бързо ни е това парче. От втория ни албум е" - чувам и леко се опулвам. Какво ще рече "твърде бързо"?! С леко негодувание осъзнавам, че наистина няма да чуем цялото парче... Жалко, щеше да е прекрасна изненада, но не бързам да се разочаровам - хит парадът продължава.

"F-f-f-falling", "Your Forgiveness" и "In The Shadows" - няма нужда повече да маркирам сетлист, защото наистина всеки чу по нещо любимо - танцува, пя и дивя с приятелите си от фенклуба и това бе напълно достатъчно.

Лаури не блесна с вокалните си умения на живо и остави у мен съмнение, че не се раздаде напълно. Останалите пък стояха малко като за окраса. Да, изсвириха си всичко за отличен. Е, и? Емоцията май си остана отвъд пространството на сцената, макар бариерата между публика и банда да се чупеше лесно. Кулминацията тук бе излизането на наше си, родно фенче, треперещо като лист, на сцената - за да изпее нещо на финландски с най-любимата си група. Е, познайте какво се случи? Нищо не изпя девойката от свръх притеснение, но успя да си спечели завистта на стотици други като нея, които нямаха късмета да целунат и прегърнат рошавия Лаури.

Една песен за бис и приказното опиянение, в което са попаднали (почти) всички присъстващи, изчезва толкова бързо, колкото се е появило. Дъ Расмумс в София - чудесно е наистина, че такива събития все по-често се случват в столицата ни, когато им е времето. За всичко друго ни остава Каварна.
 
 
Галерия със снимки от концерта на Дъ Расмус в София вече е на разположение в нашата секция!