MySound.bg

‘S Wonderful: Банско Джаз Фест 2009 тръгна снощи

09.08.09 / 01:04

‘S Wonderful: Банско Джаз Фест 2009 тръгна снощи

Сложна е геометрията на отношенията, които Васко Петров има със света и с колегите си по сцена, но – независимо къде (и с кого) ходи/ пее през годината, той задължително се изявява с Мери Танева и биг бенд на джаз феста в Банско.

Същото се случи на градския площад и снощи.

Обикновено изпълнителят пали фитила на международния купон - както и сега, в първата вечер на събитието. Прави го с огромно удоволствие. Независимо дали пее под мокрите светлини на дъждовно Банско или в централната жега на сезона тук. Най-хубавато бе, че и той, и Мери Танева, и оркестърът на Благоевград, дирижиран от Борис Янев, се появиха елегантно на сцената далеч от амбициите да удивят ухото с претенциозен и снобски репертоар. Ами бяха подбрали влудяващо прекрасни стандарти, които пийнаха целия дъх на вокалистките от биг бенда – Марияна Христова и Христина Палева. Чудесен и стилен старт на събитието, браво! (А, да – още един перфектен повод да ви напомня, колеги: Васко Петров не е българският Франк Синатра, той е българският Тони Бенет). " ‘S Wonderful", според стандарта.

И както Мери, Васко и сие вдигнаха адреналина, така следващите музиканти  бързичко подрязаха фантазиите на присъстващите купонджии за логичната възходяща градация. Триото на поляка Ото Хейниц (барабани) потърси идентичност в усложнен и излишно силов материал  – кавъри и авторски пиеси, ама хич не я откри. Обратно – накара сетивата да се накокошинят от неуместни мелодични обрати и непоръбени звуково финтифлюшки. Ото, Ондржей Крайнак (пиано) и Щефан Бартуш (контрабас) свириха адски скучно, сухо и засукано, вкарвайки силови теми където трябва и може, и така също – където дошло. Защо тая тресня?! Не така я разбирам аз импровизацията. Ако и поляците да са прехвалени от критиката професионалисти. Щото същата критика все още робува на брадатите си навици от миналия век да хвали което не разбира. Тва е. Не само гении излизат от Berklee School Of Music.

...Август е септември!

Следващите истории, които отвори пред очите и ушите ни "Банско Джаз Фест" 2009, бяха разказани от англичанката Клеър Тийл (Clare Teal). Тя още от самото начало на гига си провокира реакции, близки до очакванията за класически джаз. Дамски. Вокален. Топъл. И купонът се втечни от тая бленда, школувана дълго по световните сцени. Подобни нежни подвизи Клеър обещала много по-рано от справедливото за жанра – пее от 10-годишна, а професионално – от 15. Въпреки че пробива сравнително късно. Неслучайно е избрана за джаз вокалистка 2005, 2006 и 2007. Блендата ѝ е сочна кръстоска между страстта на Стейси Кент, лъстта по езика на Джейн Моне, дълбоката интуитивност на Карин Алисън и романтичния танц в огъня на камината, вдъхновен от Елиане Елиас. Може и накъсо: Джейми Кълъм в рокля. Или втора резерва в отбора на Манхатън Трънсфър, които така и не дойдоха тази година тук.

Перфектна среда за Клеър осигуриха Джим Уотсън - пиано, Саймън Литъл - бас, Крис Дали – ударни (огромна термална сила). Евъргрийни като евъргрийни. Разточителни, многоцветни и непретенциозни. Много откровена певица – не те води в някакви егоистични нейни си пътувания, а те е хванала под ръка и позволява ти да я разхождаш из топлите пространства наоколо. Където благоприличието позволява. Срещате Коул Портър, Ървинг Бърлин и разни други класици, минавате през латино... та до Ван Морисън за бис. Същински десерт на вечерта!

... Аз обаче лежа буден в хотела  (Намирам се  на върха на планината -  в най-буквалния смисъл, не се шегувам – над мен е само небе.)

Лежа, дявол знае как точно погълнал огромно количество бира – от оная, головодната, дето само съсипва съня, вдигайки те (почти) на кръгъл час... Та, кокоря се аз, като се чудя кое бе все пак по-вкусното от първата порция, сервирана на събитието. Десертът – Клеър Тийл?

Амиии...ъъъ....най-вкусното е това, което не ти е поднесено.

Не мога да не призная, очаквах като ордьовър – Арабела Караян с формацията си Ликуид. След чудесен анонс, част от който закачих в столичния клуб "Бекстейдж".... 

Това, че не свириха, беше лошо. Беше много лошо.

Абе беше си направо косъм в супата!