MySound.bg

Саундтракът на 25-ия международен София Филм Фест 2021

11.03.21 / 00:05

Саундтракът на 25-ия международен София Филм Фест 2021

И тaзи година, освен с богата и шарена филмова програма, юбилейният "София Филм Фест" ще ощастливи не само ценителите на седмото изкуство, но и ще зарадва музикалните меломани с подобаващ на класата си многолик саундтрак.

А неговите изкушения в афиша на международния форум са:

"Лисабонска история"

Германия - Португалия, 1994, 100′, цветен, игрален

Режисьор - Вим Вендерс
Сценарий - Вим Вендерс
Оператор - Лиза Ринцлер
Музика - Мадредеуш, Юрген Книпер, Вим Вендерс
В ролите - Рюдигер Фоглер, Патрик Бошо, Вашку Шекуейра, Тереса Шалгуейру, Мадредеуш, Мануел де Оливейра
Продуценти - Улрих Фелсберг, Паулу Бранку
Продукция - Road Movies Filmproduktion/Lisboa 94/Madragoa Filmes/WDR

Режисьорът Фридрих Монро има затруднения с финала на немия си черно-бял филм за Лисабон. Обажда се на своя приятел – звукоинженера Филип Винтeр, за помощ. Когато няколко седмици по-късно Винтер пристига в Лисабон, Монро е изчезнал – единствената следа от него е незавършеният филм. Винтер започва да броди безцелно из прекрасния град и да записва звуци за саундтрака. Понякога си играе с местните деца, които са си намерили занимавка в записването с видеокамера и на най-малките събития на тяхната улица. В крайна сметка Винтер и Монро се срещат и Винтер убеждава режисьора да приключи филма си.

24 март - "Одеон" - 20.30 часа
27 март - "Люмиер Лидл" - 15.30 часа
7 април - Дом на киното - 20.30 часа

"Вангелис и пътуването до Итака"

Великобритания, 2013, 132′, цветен, документален

Режисьор - Тони Палмър
Музика - Вангелис
В ролите - Вангелис, Ридли Скот, Роман Полански, Хю Хъдзън
Продуцент - Марк Езра
Продукция - Isolde Films

Вангелис е композитор на електронна, ембиънт, джаз, поп/рок и оркестрова музика, познат най-вече с отличената с награда "Оскар" музика към филма "Огнените колесници", както и с музиката към филмите "Антарктика", "Блейд Рънър", "1942: Завладяването на рая" и "Александър". Двучасовият документален филм съдържа интервюта с Вангелис и много от неговите приятели и колеги, сред които Шон Конъри, Хю Хъдзън, Джеси Норман, Оливър Стоун, Акико Еби и много други. Включени са и редки архивни кадри, повечето от които се показват за първи път. Освен това във филма са включени и кадри, в които Вангелис импровизира нова музика.

13 март - "Влайкова" - 20.00 часа
19 март - Дом на киното - 20.45 часа
21 март - "Одеон" - 20.30 часа

"Огнените колесници"/ Chariots Of Fire

Великобритания, 1981, 124 мин.′, цветен, игрален

Режисьор - Хю Хъдзън
Сценарий - Колин Уеланд
Оператор - Дейвид Уоткин
Музика - Вангелис
В ролите - Никълъс Фарел, Найджъл Хейвърс, Иън Чарлсън, Бен Крос, Даниъл Геръл, Иън Холм, Джон Гилгуд
Продуцент - Дейвид Пътнам
Продукция - Allied Stars, Enigma Productions

"Огнените колесници" разказва истинската история на Ерик Лидъл (Иън Чарлсън) и Харълд Ейбрахамс (Бен Крос), които надмогват личните си проблеми, за да се надпреварват за златен олимпийски медал през 1924 година съответно за Великобритания и Шотландия. Дълбоко религиозният Лидъл застава на старта, въпреки че той се пада в неделя, а евреинът Ейбрахамс трябва да се изправи срещу антисемитизма.

Спортът днес е изпълнен с много злобен хъс и ярост, а мотото му доста често е "Победа на всяка цена". Проявите да спортно джентълменство са толкова редки, колкото и примерите за самоотверженост. Всеки е сам за себе си. Затова е доста освежаващо да обърнем поглед назад към времето, в което постигането на победа не е налагало да изпитваш злоба и омраза към противника си. Носителят на "Оскар" от 1981 г. "Огнените колесници" ни пренася на Олимпидата през 1924 г., където ставаме свидетели на достойни за уважение качества като отдаденост, упоритост и спортсментство.

"Хю Хъдзън показва уважение към достойнствата на историята си и интелигентността на зрителя и допуска съвсем лек полъх на мелодрама в "Огнените колесници", което прави филма още по-въздействащ. Липсата на сладникави моменти придава да сюжета достоверност, която е стабилна основа за реалната история. На зрителя не му остава друго, освен не само да се трогне от героите, но и да приеме факта, че те са действителни личности. По някакъв начин цялостното усещане от филма е изпълнено с правдоподобност. Повечето филми на спортна тематика залагат на носталгията и адреналина, докато "Огнените колесници" – на силата на сценария, режисурата и актьорската игра. За да харесате този филм, не е необходимо да сте спортен фен – достатъчно е да познавате човешката природа" - Джеймс Берардинели, Reelviews.

Награди и номинации: "Оскар" ’82 – Най-добри костюми (Милена Канонеро), оригинална музика, филм, оригинален сценарий и номинации за най-добър поддържащ актьор (Иън Холм), режисура и монтаж (Тери Роулингс); БАФТА ’82 – Най-добри костюми (Милена Канонеро), филм, поддържащ актьор (Иън Холм) и номинации за музика, камера, режисура, монтаж (Тери Роулингс), художник на продукция (Роджър Хол), сценарий, звук (Клайв Уинтър, Бил Роу, Джим Шийлдс), поддържащ актьор (Найджъл Хейвърс); Кан ’81 – Най-добър поддържащ актьор (Иън Холм), специална награда на Екуменическото жури (Хю Хъдзън) и номинация за "Златна палма"; "Златен глобус" ’82 – Най-добър чуждестранен филм; Торонто ’81 – Награда на публиката.  
 
20 март - "Люмиер Лидл" - 18.30 часа
26 март - "Одеон" - 18.30 часа
5 април - Дом на киното - 18.30 часа

"Птица безгрижна"/Ikho Shashvi Mgalobeli/ "Жил певчий дрозд"

СССР, 1971, 83 мин.′, черно-бял, игрален

Режисьор - Отар Йоселиани
В ролите - Гела Канделаки, Гохи Чхеидзе, Джансунг Какидзе
Продукция - Qartuli Pilmi

Гия е тимпанист в симфоничния оркестър на Тбилиси. Всъщност той изпълнява най-често само няколко много шумни ефекта в края на концертите и почти винаги пристига в последната минута. Останалото си време той прекарва в незначителни занимания, които обаче го карат постоянно да бърза от събирания с приятели към срещи с жени. Един ден го блъска автобус… "Гия е като птичка на клон. Личният му чар го прави популярен сред хората. Йоселиани представя своя персонаж с очевидна симпатия и дискретен хумор. Той снима улицата и хората в неореалистичен стил, белязан с топлина и изразителност, които улавят поетичността на живота в Грузия" - Марсел Мартен, Larousse Dictionnaire des films.

21 март - Френски институт - "Славейков" - 18.30 часа
25 март - Дом на киното - 18.00 часа

"Пинк Флойд": Стената"

Великобритания, 1982, 95 мин.′, цветен, игрален

Режисьор - Алън Паркър
Сценарий - Роджър Уотърс
Оператор - Питър Бизиу
Музика - Пинк Флойд
В ролите - Боб Гелдоф, Кристин Харгрейвс, Джеймс Лоурънсън, Елинор Дейвид, Кевин МакКиън, Боб Хоскинс
Продуцент - Алън Маршъл
Продукция - Goldcrest Films, Tin Blue

Допреди появата на MTV и на музикалните клипове феновете на рок-ен-рола гледат игрални филми за техните любимци – от забавните истории около "Нощ след тежък ден" или психеделичния "Жълтата подводница" на Битълс до филмираните концерти на Ролинг Стоунс Gimme Shelter и на Лед Цепелин "Песента остава същата". Когато през 1982 година излиза "Пинк Флойд: Стената", филмът се оказва без аналог. Създаден по концептуалния албум на Роджър Уотърс, този също толкова концептуален филм на Алън Паркър предизвиква лавина от противоречиви реакции. Почитателите на среднощните зрелища го обожават, докато други му лепват етикета "филм за наркотиците", а трети така не го и разбират. Както и да го наречете, "Стената" е изключително визуално преживяване. Роджър Уотърс черпи вдъхновение от събитията, произтичащи в неговия живот – оттам се раждат албумът и сценарият за филма. Заедно с режисьора Алън Паркър и политическия аниматор Джералд Скарфи Уотърс създава уникален и скандален за времето си филм, който игнорира стандартната фабула. Цялата история е разказана в песните на Пинк Флойд и чрез фрапиращите кадри на Скарфи и Паркър.

"Стената" е разказ за Пинк – рок звезда, която се заключва в хотелската си стая, за да се спаси от света. Докато Пинк си седи пред мигащия телевизор, той си припомня живота и събитията, довели до неговата изолация. Стената от заглавието на албума е всъщност бариерата, която Пинк издига между себе си и останалите. Следва серия ретроспекции. Ще видим бащата на Пинк, загинал на бойното поле през Втората световна война. Малкият Пинк е отгледан от своята майка, но през целия си живот мечтае за баща. В училище преподавателят го унижава. Образователната система е представена като събирателно на съдържанието, което познаваме от "Another Brick In The Wall, Part 2".

После действието се пренася в сегашния живот на Пинк. Докато е на турне, жена му му липсва. Той я подозира в изневяра и самата идея за това го кара да се затвори още повече за околния свят. Всяко от представените дотук събития кара Пинк да добави по още една тухла в "стената", с която, притиснат от обстоятелствата, се огражда. Опитите му да скъса с групата завършват с пълна катастрофа, която само го тласка към още по-дълбоко отчаяние, в което той започва да се самоосакатява. Към финала на филма търсенията на Пинк се обръщат навътре в него самия, в опити да разбие стената.

"Ако този сюжет изглежда праволинеен и лесен за възприемане, начинът, по който е представен, е наистина уникален. Класическата актьорска игра и диалог са заместени от музикални и визуални послания. И тъй като тук диалогът е сведен до минимум, а музиката играе основната роля, тези, които не говорят езика на рок лириката, може да срещнат известни проблеми при гледането. Години наред "Стената" е заклеймяван като филм, който можеш да разбереш само ако си дрогиран или пиян. Това, което го прави уникален, е анимацията на Джералд Скарфи. Едни от най-запомнящите се образи са крещящото лице, движещите се чукове и гигантското създание, което говори с подкръстието си. С фината си изработка картините на Скарфи – и особено превръщането на американското знаме в кървящ кръст – добавят нови и нови внушения към този и без друго дълбок филм. Докато за музикалния принос на Боб Гелдоф може да се поспори, актьорската му игра в "Стената" е определено впечатляваща. Без реплики, само с гримасите на лицето си и жестовете на тялото той убедително представя мизерното състояние на Пинк. "Пинк Флойд: Стената" разказва една епична история по уникален начин. Наред с реално заснетите гигове филмът се отличава с впечатляващи декори и реалистично поставени батални сцени. Майсторството на Паркър се състои в успешното съчетаване на широкия мащаб със затрогващата лична драма на Пинк" - Майк Лонг.

Награди и номинации: БАФТА ’83 – Най-добра оригинална песен (Роджър Уотърс за "Още една тухла в стената"), звук (Джеймс Гътри, Еди Джоузеф, Клайв Уинтър, Греъм Хартстоун и Никола льо Месюрие).

26 март - "Люмиер Лидл" - 18.30 часа
1 април - "Одеон" - 18.30 часа
8 април - Дом на киното - 18.30 часа

"Извън закона"

САЩ - Германия, 1986, 107′, черно-бял, игрален

Режисьор - Джим Джармуш
Сценарий - Джим Джармуш
Оператор - Роби Мюлер
Музика - Джон Лури и Том Уейтс
В ролите - Том Уейтс (вляво на снимката), Джон Лури, Роберто Бенини, Николета Браски, Елън Бъркин
Продуцент - Алън Клайнбърг
Продукция - Island Pictures

Джак и Зак – двама суперготини неудачници, се запознават в затвора в Ню Орлийнс. Отначало са настроени един против друг, но скоро ги разсейва пристигането на Роберто, чийто лош английски, спомени от стари филми и цитати от Робърт Фрост на родния италиански едновременно ги дразнят и забавляват. Накрая обаче именно този сладкодумен, винаги оптимистично настроен дребен човек отвежда двамината самопровъзгласили се за яки типове към свободата.

Награди и номинации: Кан ’86 – Основен конкурс

24 март - "Люмиер Лидл" - 18.00 часа
28 март - "Одеон" - 18.30 часа
3 април - Дом на киното - 20.30 часа

Както MySound.bg вече огласи, официалното откриване на  25-ия международен "София Филм Фест" е в зала 1 на НДК на 11 март, четвъртък. Тогава ще бъде излъчен най-новият филм на режисьора Камен Калев - "Февруари", който бе представен в Works In Progress програмата на 17-ия "София Мийтингс" 2020 и получи заслужено признание – участие в официалната селекция на Кан 2020. Музика: Петър Дундаков.

Програмата на феста, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до края на март. Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

За 19-и път международно жури ще определи Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм "София – град на киното" - парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

По-късно през годината очаквайте специално издание на феста, в което фокус ще бъдат филмите, представени от техните автори от цял свят. Надяваме се това издание да ни върне към времето, когато "София Филм Фест" бе наричан "Купонът на годината!", споделиха организаторите.

Билети - ТУК

Всичко за фестивала - ТУК