Jean Michel Jarre в София! Жар птица със синтезаторни крила

Отразявал съм концертите на доста световни топзвезди през последните години.

От великия Хърби Хенкок до вечния Джо Кокър, от Роксет (Roxette) и Стинг (Sting) до Симпъл Майндс (Simple Minds) и Джудас Прийст (Judas Priest), но чак със страхопочитание не съм ги гледал никога. До снощи.

Jean Michel Jarre (Жан Мишел Жар) обаче е друга работа. Друга галактика. И друга матрица.

И нова зала - "Арена Армеец". Добре дошли на Юпитер! Толкова години чакане... ама струваше си.

Първата ми слухова среща със Жан-Мишел (още с тире между двете първи имена), беше в самото начало на 80-е години. Тогава в ролята на пионерче в последен стадий, преди да мутира в комсомолец, сутрин в училище правехме някакви странни движения в двора, наречени "ведрина". В духа на родолюбието с месеци ни блъскаха разни прави и криви хора за музикален фон по училищната уредба. Докато един ден ...

... някаква вълшебна електронна музика се разля от ламаринените колони на школото. След първоначалното стъписване, зверски прилив на енергия ме понесе и гимнастиката стана направо тренировка. Попитах едни местни "специалисти" кой е това. А те ми отговориха - "някакъв французин, дето свири на оксижен!" Толкова ни бе инфото в онези времена...

Скоро обаче сръбските (югославски) радиостанции ме светнаха, че става дума за великия Жан Мишел Жар и актуалния му тогава албум "Equinoxe", излязъл в самия край на 1978. От тогава музиката на Жар пропълзя навсякъде. Реклами. Филми. Диско клубове. Радио и ТВ-програми ... Той просто създаде нов вид (отделна) музика. Това беше "топлата" вълна на електрониката, ако приемем, че страхотните Кратфверк (Kraftwerk) бяха "студената".
 
И така - година след година, декада след декада, та чак докато чичко Жан навърши цели 63 години (роден е на 24 август 1948) и реши да смае света, откривайки турнето си от най-бедната страна в Европа. Не че и преди не е правил откачени неща като оня еднокопиен албум от 1983 -  "Musique Рour Supermarchés", записан в 1 (една!) бройка, само за да се излъчи веднъж по радио "Люксембург". Но подвигът на родните ни промоутъри от "София Мюзик Ентърпрайсис" да го докарат в чисто новата ни зала-фантастика, е равен поне на стъпването на човек на Луната (ако изобщо е имало стъпване там).

По дяволите! Това е музикант, свирил пред 2, 3, та дори и пред 4 милиона души,  събрани на едно място. Е, как да не си шашнат, когато се налага да пишеш за подобен творец-вселена? За капак го гледах от около 50 метра височина, почти над главата му. Неимоверно изживяване. Толкова лазери под краката си никога няма да видя сигурно. А саундът? Не знам хората на мосюто ли го бяха барнали, или бе от залата, но такова звучене искам винаги на концерт отсега нататък.

И да не съм чул лоша дума за зала "Арена Армеец"! Това си е цивилизация. А идеята да я открие концертно точно знаменитият французин, е, меко казано, гениална! Иначе спектакълът на Папата на електронната музика закъсня точно 45 минути. След 20-а стана изнервящо, защото никой вече не влизаше през входовете. Точно бях започнал да губя надежда и се чудех дали организаторите не търсят по спешност Братя Аргирови да заместят именития гост, когато лампите угаснаха. Тримата музиканти на чичо Жар се качиха на сцената ... и се почна.

Първият шок беше откъде точно се появи мултиинструменталистът. Никаква сцена. Два гигантски следача го заковаха в противоположния край на залата как радостно и подскачащо влиза през вход 108. Настана луд купон. Топзвездата спокойно премина през редовете на публиката, която го докосваше и поздравяваше на крака. Адски мило и истинско. Особено за светило от такъв калибър. Още по-мило стана, когато се оказа, че първите две думи, изречени от мосю Жар (след като най-после се добра до сцената), бяха "добър вечер" на идеален български. Всичко живо пощуря, а след откриващата пиеса "Countdown" и последвалата го "Chronologie" 1, изпълнителят обясни (чрез Людмил Фотев, официален преводач от английски и френски), че парчето което, ще последва, е много специално за него и го свързва и с България, защото когато е изгрял като суперзвезда с култовата тава "Oxygene", след писмата от родната му Франция, първи са го подкрепили българите. Зад т.н. Желязна завеса тогава.

И оттук насетне се започна вълшебна музикална приказка с всички магии от "Oxygene", "Magnetic Fields", "Equinoxe", "Rendez-Vous", "Variation", "Chronologie" и темата от веселото "Calypso". В допълнение вдъхновеното от Китай "Souvenir Оf China", "Revolution Industrielle" и "Theremin Memories". И така - цели 137 минути. Нон-стоп.

Разтапящ всички сетива саунд, извънземна енергия за изпълнител на 63-годишна възраст, подскачащ като на пружини с часове. Над 25 синтезатора и причудливи джаджи по сцената и спиращо дъха светлинно шоу, за което бяхме "предупредени" още от деца.

Да, бе! Много ясно, че и лазерната арфа беше там. Влезе в употреба цели два пъти в този мегаспектакъл с всичките й там допълнителни атрибути като бели ръкавици и предпазни очила. Всъщност Жан Мишел Жар свири на всевъзможни  инструменти, които май не са измислени още и може и да не бъдат измислени никога (колкото и абсурдно да звучи). Преди години критиците казваха за Дейвид Боуи, че винаги е четири крачки пред другите в света на модата и музиката. Питам се с колко ли стотици крачки е дългокосият французин (иначе дипломиран филолог със специалност съпоставителна литература - б., р.), изглеждащ все още на около 30-35 години?

Поне три пъти Жар прекъсна чудовищното си шоу, за да говори за ЮНЕСКО и своята позиция относно опазването на околната среда и проблемите на образованието. Дори се оказа, че от този концерт, откриващ европейското му турне, от всеки закупен билет той ще отдели по 1 цент в подкрепа на образователната система в ЕС и призовава и други изпълнители да се включат в тази кампания. Цели два пъти Жан Мишел благодари от сърце и на госпожа Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО.

Финалът на грандиозния концерт дойде след втори бис, по време на който Жан Мишел Жар и тримата му музиканти представиха най-новата си творба - "Vintage", относно която изпълнителят малко ни поднесе, че се свири за първи път пред публика, независимо, че в интернет има видеодоказателства, че пак така - "за първи път", е изсвирена - при това цели два пъти, на концерта му в Монако на 1 юни.

Но ние му прощаваме щедро този флирт с онези 12 000 души, дошли да поднесат овациите си на един човек-епоха. Един неостаряващ гений от Лион, решил да смае дори и себе си, стартирайки ексцентрично турнето си сред бедняците на Европа.

Аз лично още не мога да повярвам, че това се случи.
 
Оказа се, че космосът не е толкова далеч! Снимки - в секцията "Галерии".