Японските барабанисти Ямато (Yamato) отново бяха в София вчера - този път да ни покажат новия си спектакъл Gamushara - Тhe Beat Оf Courage.
Никога не бях виждал и чувал толкова тясно свързан смисъл на едно заглавие на представление със самото представление... Ще кажете, че няма как да е иначе, и, разбира се, няма да сте прави. Аз пък ще ви кажа, че е доста трудно да поставиш заглавие на едно произведение... Както можеш да го издигнеш във висините с едно хубаво име, така можеш и да го затриеш с едно калпаво.
В случая с новата творба на Ямато се замислих над заглавието чак след като видях представлението. С вас ще постъпя по същия начин – ще ви кажа какво значи чак като напиша няколко думи за това, което видях в зала 1 на НДК снощи.
Може би трябва да се започне с това, че Ямато не изнесоха точно концерт. Именно за това и го наричам веднъж спектакъл, а друг път постановка. Гостите се движат по сцената тихо като прецизни нинджи и в почти пълен мрак разместват сцената си и разположението на барабаните по нея така, сякаш присъстваш на някой театър, пълен с ужасно опитни артисти, които във всеки един момент много добре знаят какво правят. Да, вярно е, че опитват да пеят върху барабаните си, но не това е най–успешната част от представлението, даже лично според мен не би трябвало въобще да се опитват да го правят. Но това не е чак толкова важно. Осветлението на представлението е убийствено добро и може да се каже, че е сърцето му, ако приемем, че барабаните са неговата душа.
Всички барабанисти на сцената са нещо като атлети, в плакатите за събитието беше обяснено как всички те, всяка сутрин преди закуска, пробягват по десет километра, за да поддържат форма... Наред с всичко друго, спектакълът на Ямато е пълен с моменти, в което са вплетени комедийни, дори циркаджийски номера, клоунада, шутовщина, от онази, която е имало по едновремешните панаири... Е, как след всичко това, човек да каже, че е бил на концерт... Няма как! Ще излъже... На какво е бил обаче, какво да обясни на другите, ако все пак иска да им се похвали!?
Ами да каже каквото и аз... Ямато са група японци, които провеждат групова терапия за дошлите да ги видят. В представлението им няма как да усетиш тъга или драма, въпреки че на моменти е леко отегчително да гледаш как един японец бие барабана си повече от 3-4 минути без да прави нищо друго. Но веднага след това ще се чуе някоя шега (в стил Манастирът Шао Лин или пияния майстор Джеки Чан). Вярно, на японски, но благодарение на пантомимата и движенията на артистите, я разбираш и изпадаш в смях... след малко пак си напът да се замислиш и после отново се смееш... Маршът на барабанистите по сцената създава впечатление за възставане, въздигане, на пригласи като "Време е!", "Сега е моментът!", "Пролетна веселба!", "Здрав дух в здраво тяло"! Представлението не те пренася на седмото небе, но пък те кара да се усмихнеш, да потропваш с краче, да пляскаш, че даже и неуморно да викаш, за да върнеш барабанистите на бис. И ето как терапията си е свършила работата. Тръгваш си от залата приповдигнат, усмихнат, а в главата ти отеква все още бум,бум,бум...
Груповата терапия на Ямато беше разделена на две по 40 минути с един симпатичен антракт по средата. Лек, равномерен и поне на пръв поглед лесно реализиран спектакъл, с изненадващо еуфоричен и силен край. Помнещ се дълго след като свърши, като нещо, в което не си се влюбил безумно, но от което си бил омаян и отнесен... Барабани, които действат на тялото и душата, така, както хайкуто на ума или пък судокуто. Който както си избере...
И понеже обещах да разкрия какво значи заглавието на представлението в края, дойде време и за това. Gamushara означава целеустременост - състоянието, в което преследваш една цел без да мислиш какво ще последва. Състояние, в което си готов на всичко и всеки целеустремен удар на сърцето ти отеква мощно в цялата вселена... Да, такъв е спектакълът!
За останалото се досещате може би...
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари