Това, което ще запомня от конкурса "Евровизия" 2012 в Баку, са ... прожекторите.
Де да можеха и да пеят или създават стойностни песни. Такава светлинна мегаломания е плашеща. Ако така продължават нещата, до няколко години този мутиращ конкурс ще може да се гледа единствено през шлемове за заварчици.
Ама то само с прожектори не става. Европейската музика е в тотален колапс. И дори вложените милиони не спасяват положението. Раждат се все по-смехотворни, импотентни и инфантилни опити за поп шлагери, забравяни за около седмица, най-много две след последния прожектор.
Първо за Софи. Паприкашът, който й бяха спретнали за Баку, беше обречен на провал още на шестнадесетина финали, ако имаше такива. Просто дори евро идиоти не се ловят с ноти на някакъв тъпашки денс от началото на 90-те години. Изключително пародийна НЕпесен, родила хиляди "хабиби" подигравки и нищо повече.
Реално обаче мястото на Маринова си беше в Баку, защото "Евровизия" 2012 стана небивал кич парад на кючека и плейбека. Добре че нашата представителка поне се дра на живо, за разлика от 80% от останалите участници. Което си беше автогол де, довел до два видими гафа в началото и края на парчето. Като добавим безумната намеса на стилистите и стресиращото притеснение на изпълнителката, стърчаща сама на огромната, болезнено осветена сцена. Чак да му стане малко жал на човек...
В двата полуфинала нямаше кой знае какви драми. Единственото, за което лично съжалих, е, че страхотното парче на Швейцария - "Unbreakable", представено от Sinplus, не намери място на финала, за сметка на дузина безумни песнички, начело с вокална група Баба Яга от Русия.
Прави впечатление, че от 15 години насам на конкурса "Евровизия" всички са на война срещу Великобритания. През 1997 за последно английска песен беше победител (Katrina & The Waves – "Love Shine A Light") и край! Оттогава каквито и опити да прави Обединеното кралство, "комшийските" банди на Скандинавия, Балканите и Майка Русия ги смазват тотално.
В Баку британците изпратиха уж "тежката артилерия" в лицето на 75-годишния дядо Енгълбърт Хъмпърдинг (Engelbert Humperdinck), чието име още от дете ме е карало да се смея неистово и никога да не го произнасям правилно. И парадът на плейбека започна. Дядката се пулеше с микрофон пред коремната област и рецитираше на буфо някакви нелепи евъргрийни, като едва си помръдваше ченетата. Жалка история. Може би на Великобритания трябва да се отнеме правото да е в тн. Голяма петорка, заедно с Германия, Италия, Франция и Испания и да се класира директно за финала. Блу (Blue) бяха не по-малко трагични миналата година.
Оттук нататък финалът на "Евровизия" 2012 премина почти изцяло в три категории песни: "кючек", "плейбек" и "кючек на плейбек".
Някакъв нов вид чалга-диско тресе Европа. Може скоро да се пръкне и "ню стайл". Рецептата горе-долу е следната: малко от хахавото румънско ню диско, малко Шакира (Shakira) с извивки (гласови и тазобедрени) и малко шум, получен от монотонен хаус и деведесетарско немско техно. Музикална агония и безидейност до безобразие.
Към тази чака-рака категория аз лично слагам:
Русия с едно от най-кретенските участия в историята на конкурса на шест баби в полуразпад, плашещи и пошли. Докопали дори второто място накрая (259 точки) с клоунската си руска диско чалга на плейбек.
Норвегия – скандинавски кючек от ново поколение. Със задължителни хаус елементи. Да се чуди човек кога пък толкова бързо измряха смелите викинги?
Кипър с песен-веселушка за детски градини, пак на пълно буфо. Засуканата мацка Иви я въртяха на всички посоки, как пък веднъж не се задъха в оня ми ти микрофон, залепен почти на рамото?
Румъния – латино чалгия с много Шакира. Ама чак безобразно!
Гърция – още една Шакира, само че с още по-бесен кючек.
Турция – нов вид кючек в стил мюзикъл. Отново плейбек-синхрон от ново евро поколение и сценография – ултракич. Мустакати турци правят корабче с телата си на своя видимо нежен "фронтмен", пеещ на английски с "листопадно" наречие. Просто гротескно!
Украйна – танци в стил Боливуд и странно мургава азиатка, която се води украинка.
Молдова с вариететна чалга, поднесена чрез визия от 60-те. Просто кичът не познава граници вече в "европейската" музика.
Разбира се, Шакира не беше единствената, имитирана в Баку. Още дузина утвърдени имена, бяха смехотворно клонирани от:
Албания с карикатурното виене на албанската Бьорк, отново на пълен плейбек, без грам задъхване и поемане на въздух между плашещото ярешко дране. Петото място за тази какофония на кака Рона е пълен шок!
Италия с иначе добро пеене на живо, но италианка да пее на английски и да имитира Дъфи, дойде доста в повече. Все пак деветото място на Нина Зили в крайното класиране не е никак зле!
Дания – и тук нямаше плейбек, ама то си пролича колко измъчено Солуна Самей копираше Аврил Лавин.
Испания – чиста доза Селин Дион, обаче на запис. Просто на живо няма шанс това да се направи при подобен финал, само върху музикална подложка.
Малта – жалка плейбекова версия на дует Erasure, при която Кърт Калея фъскаше като нашия певец Любо.
Ирландия – лигавите близнаци от Джедуард с в пъти по-слабо парче от миналата година. Роботчета, фонтанчета, плейбек и някакви недорасли опити за подражание на Pet Shop Boys. Жалки!
Литва – тук някакъв пич (Дони Монтел) се правеше не на певец, а на Зоро! Ама на "Евровизия" вече нищо не бива да учудва.
И достигам до няколкото качествени парчета на финалите в Баку:
Швеция – парчето на Лорийн (Loreen)– "Euphoria", ("Еуфория") спечели с плашеща разлика (372 точки). Още на полуфиналите беше ясно, че е основен фаворит. Песента ще бъде хит поне 2-3 месеца. Хубава мелодийка, неориентирана стилово и изпълнена също на плейбек с микрофон на средата на бузата на певицата, почти до ухото. Ама в онази притъмнена сцена, танцът на ранната Кейт Буш и някакъв шведски негър за отвличане на вниманието, нещата се получиха.
Сърбия – брилянтното парче на Желко Йоксимович, спечелило 214 точки, заслужаваше най-малко второто място. Но Европа кретеняса и набута там "рашън бабичките". "Nije Ljubav Stvar" е изящна югоестрада на един от най-талантливите хора в Сърбия. Да, прилича много на Здравко Чолич, но пък той е епоха.
Азербайджан – пак много силна песен на домакините. И пак в стил Селин Дион, но пък пеенето беше истинско и впечатляващо. Тези бивши СССР-ци определено правят музика!
Германия – едно от най-яките парчета на конкурса. Осмо място за Роман Лоб с една приятна, истинска и много модерна песен. Естествено, неин композитор е Джейми Кълъм! Почти съм убеден, че от всички изпълнения в Баку, "Standing Still" ще има най-голям успех в европейските класации през това лято.
Македония – една от най-читавите македонски песни, явявали се на конкурса досега. Калиопи забиха яко в стил Бони Тайлър и само да не беше този доста немузикален език, всичко щеше да е на 6.
Към средно добрите песенни попадения на финалите на "Евровизия" 2012 могат да се добавят и песните на Унгария (плейбек), Босна (на живо), Исландия (а де?), Естония (на живо) и Франция (на живо). Тези изпълнения ще бъдат забравени обаче най-много до седмица. Това е положението!
Какво остава пред България?
Два пътя от догодина. В първия се отказваме от участие повече в тази палячовщина, подобно на Полша и Чехия. Във втория обявяваме война на САЩ. Може и чрез концерт на Краси Аврамов там, конферансиран задължително от Драго Чая. В резултат на което те ни пребиват от бой и за наказание ни разпарчетосват на малки държави, подобно на Югославия и Съветския съюз. Тази тема я повтарям от две седмици, ама нали искаме победа на "Евровизия".
После става лесно. Новите европейски държави Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Враца, Видин, Плевен и т.н., гласуват мощно за държавата София (то тя вече си е град-държава, де) на следващата "Евровизия" и Владимир Ампов-Графа печели категорично в Швеция с поредната си триминутна асинхронна балада.
Освен ако от Испания не долети Гошо от Почивка и разбие всичко живо!
Коментари