Втората вечер на Созопол фест (Sozopol Fest) започва по-късно от обявеното, придружено с разместване на реда на участниците.
Тази вечер вече сме фиксирали, че разни хора все пак се разхождат с по някое мохито, но за съжаление като цяло хората не са кой знае колко повече от предната вечер, противно на очакванията.
Веселбата стартира малко след 22 часа, когато на сцената се качва чаровната Белослава с антураж от великолепни музиканти – маестро Живко Петров, Димитър Семов, Антони Рикев, младите Елена Кокорска и Александър Славчев. Началото е дадено със "Слушай ме", после чуваме "Why", "Празен поглед", "Малка бяла лодка", в публиката се появяват огнеиграчи и приковават вниманието към себе си, но – чудна работа – вместо да го изместят от сцената, сякаш едновременно още повече го концентрират там. Защото Белослава е приказна в роклята си на морска фея, елегантна и непринудена, скъсила до максимум контакта със своята публика и музикантите на сцената, излъчваща неподправено приятелство и радост от това, че е тук и сега. Публиката, разбира се, отвръща с много обич, песни и танци. Финалът настъпва, за съжаление, с "Между две луни", която започва акустично и завършва в лудешка феерия от латино и джаз микс.
Застъпва DJ Marten и поддържа градуса на настроението до появата на Осака Монорейл (Osaka Monaurail). Японската фънк (на снимката) дружинка нахлу със страхотната си брас секция, с щурия си вокалист Рио Наката (Ryo Nakata), не по-малко щури китари и барабани и се опита да смае всички. И почти успя – момчетата са страхотни, изтупани в класически костюми, вихрещи се стилно из джаз стандартите, а гласът на Рио е такъв, че – затвориш ли очи – на сцената сякаш пее и подгрява присъстващите автентичен блус певец от Делтата. Пъргави и веселяшки, Осака Монорейл показаха истинска класа и усет към забавлението, но сякаш не се вписаха съвсем в духа на тази вечер, за огромно наше съжаление, защото определено заслужават много внимание.
Дойде времето на DJ Spinna и танците до зори, в които по някое време преди зазоряване се вмъкна краткият сет на Дърти Пърчис (Dirty Purhcase). Музикантите представиха микс от свои парчета и блус/фънк класики, докато на плажа се запалваше голямата клада, която като с магнит привлече вече оредялата публика. Целият плаж бе изпъстрен с малки огньове, но дали край тях е имало хора с китари, нямаше как да разберем, след като саундът от сцената ехтеше поне до къмпинг "Златна рибка".
Слънцето изгря, придружено от саундтрака на Aaron Dae и месец юли започна, зареден с огромна доза настроение от Созопол фест, чудесното парти на лятото, на което се надяваме да присъстваме и догодина. Снимки - в секцията "Галерии".
Български чил и японски фънк във втората вечер на Sozopol Fest
1898
Коментари