Има ли Queen без Фреди, Doors без Морисън или INXS без Майкъл Хътчънс? Има, ама наужким!
Пеещите фронтмени са си ГРУПАТА в поне 90% от случаите, ако ще да са наели за изявата и случайни улични музиканти. Питайте Лу Грам (Lou Gramm), вечният глас на Foreigner, който в последния момент подмина София и се отърва да подгрява (че и при 40 градуса) по право пладне в кански пек позабравените "хлапета" от Ъгли Кид Джо (Ugly Kid Joe)!
Та, стигаме до Аксел Роуз (Axl Rose)! Човекът, олицетворяващ рок-ен-рол начин на живот с всичките му там скандали и глезотии. В зората на Гънс никога не съм приемал Аксел насериозно. Изживявах групата предимно със Слаш, Изи и Дъф, а десетки мои приятели (дърти рокаджии) ми обясняваха, че този певец е много зле и абсолютно нищо няма да излезе от него.
Да, ама Аксел задобря с годините, а MTV така перфектно си свърши работата, че го превърна в рок икона за вечни (рок) времена. Може би извади и късмет, че онези GNR "умряха" точно когато се роди интернет за масово ползване?
Много сезони по-късно ето го и мистър Роуз в София, влачещ на гърба си едно от най-тежките рок имена в историята. Да "получиш" Гънс в България през лятото на 2012 е все едно да си чакал година след година пълнолетие, за да идеш свободно на стриптийз-бар и там да се окаже, че мацките до една са уволнени, но е останал старият диджей, който все още пуска суперяка музика.
Всъщност Аксел кацна у нас (заедно с Ашба) едва няколко часа преди да излезе на сцената, явявайки се като повече от необходим спасител за организаторите, след истеричния ден и новините за поредното голямо име, дало "заето" за участие в София – това на Иги Поп (Iggy Pop).
По форумите назряваха бунтове, а клетите БЕК се чудеха как да отбиват гневните словесни удари на оредялото българско рок братство. Всичко беше срещу организаторите: пек и задух, какофония с афиш, билети и ленти, необяснимо калпав звук на ранните групи, хаотичен заради екстремната обставка PR и какво ли още не.
Поне 10 000 изпържени мозъка в неделния следобед, логично чакаха и се молеха на Спасителя – Уилиям Брус Роуз Джуниър. В последните минути на хилавата изява на инди рок бандата от Лийдс - Кайзер Чийфс (Kaiser Chiefs), тези 10 000 за нула време се удвоиха и на "Васил Левски" замириса на рок-ен-рол от космическа класа.
И тогава се случи ЧУДОТО!
Чаканият близо четвърт век концерт на Guns N’ Roses (Гънс 'Ен Роузис) започна с 10 минути по-рано от обявения час!? Истинско чудо, подарък или пореден каприз на Аксел Роуз? Абсолютно все ми е тая, защото под звуците на "Splitting Тhe Atom" на Масив Атак (Massive Attack) (за интро), започна един велик концерт, който спаси фестивала Sofia Rocks 2012 на 200 процента.
Последваха 190 смазващи сетивата минути, от които се убедих в няколко факта:
1.Аксел Роуз държи на думата си! Обеща шоу над 3 часа в България и го направи!
2.Новите Guns N’ Roses си звучат, като ... старите Guns N’ Roses
3.Визията им е още по-яка от онази в началото на 90-те
4.DJ Ашба е зверски добър китарист и по нищо не отстъпва на Слаш
5.Аксел е влязъл в жестока форма след 30-тина дати от турнето
Лично аз деля на четири равни части концерта. В първата музикантите изпраскаха ударно отлично известните "Chinese Democracy", "Welcome Тo Тhe Jungle", "It's So Easy", "Mr. Brownstone", "Sorry", "Rocket Queen", "Estranged" и "Live Аnd Let Die". Но това, което спечели окончателно публиката в тази встъпителна част, беше може би най-добрата песен от последния албум, баладата "This I Love". Там вече целият стадион задиша едновременно, като един гигантски жив рок организъм.
Във втората част на това гигантско (по мащаби и значение) шоу, Аксел успя да представи всичките си музиканти индивидуално с по едно изпълнение и да докаже на феновете, че неговите нови "пистолети и рози" са звезди, индивидуалности и адски класни музиканти.
Жица повлече "двойникът на Изи Страдлин" – Ричард Фортъс (Richard Fortus) с изящно китарно соло, последва го басистът Томи Стинсън, който дори изпя парчето "Motivation". След него се изяви и гънс-ветеранът Дизи Рийд с роялната пиеса "Baba O' Riley", а новият любимец на Аксел, китаристът-мелачка Ашба, заби "Mi Amor 2.0", та чак скъса струна от напъване към края. После другият китарист Рон Бамбълфуут брутализира, свирейки и пеейки кавъра "Glad Тo Be Here" на Bumblefoot.
Между всичките тези режещи солови изяви, Аксел сменяше дузина кожени якета и пееше по едно парче - "Street Оf Dreams", "You Could Be Mine" и вечното "Sweet Child O' Mine".
Като трета част в този мегалайв приемам всичко до биса, започнало с брилянтен кавър на "Another Brick In The Wall" (Part 2) (Pink Floyd) и буквално довършило 20 000 души на стадиона с митични песни - "November Rain", "Don't Cry", "Civil War", "Knockin' On Heaven's Door" и "Nightrain".
Тук вече дрехите на всички музиканти се сменяха буквално на 5 минути, а светлинните ефекти бяха суперстилни и красиво аранжирани. Гънс 'Ен Роузис солидно "стискаха" София за гушата със саунд, който можеше да е една-две идеи по-силен.
Чудовищният бис (четвърта част), включваше освен кавър на "Whole Lotta Rosie" (AC/DC) и една разцепваща тройна градация - "Madagascar", "Patience" и песента, с която закрихме 80-те години на 20 век - "Paradise City".
Всъщност този репортаж ми се струва прекалено къс за такова мащабно събитие като концерта на Guns N’ Roses в България. Sofia Rocks 2012 ще се помни в годините именно и само с тази гигантска банда, независимо от явилите се (или отпаднали) имена в афиша на феста.
Исторически важен концерт за родната ни рок карта. Аз лично бих го записал в учебниците по музика, но никой образователен министър няма да ми иска мнението сигурно.
Реално не ми пука!
След тази нощ вече мога спокойно да се пенсионирам!
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари