Приказката за възраждането на траш метъла си витае във въздуха от няколко години.
За този факт говорят както реюниъните на стари банди, така и сформирането на нови формации в същия стил.
Тази вълна се усети дори и у нас. Хадес се завърнаха от отвъдното, а и вече си имаме групи като Savage Ravage, Нема Лабаво (Nema Labavo) и Axecuter, които лично аз бих добавила в афиша на концерта на Exodus (Екзъдъс) и Суисайдъл Ейнджълс (Suicidal Angels) в столичния клуб Mixtape 5.
Но организатори са феновете на "ретро-носталгия концерти на територията на България" - BGTSC. Можем да им кажем още веднъж "мерси!", а пък те ще почерпят, че бяхме толкова адекватна публика.
Двучасовото закъснение на шоуто попива доста бири, но и дава възможност да се видим с приятели, с които за последно сме си говорили колко яко е парчето "Betrayer", когато сме си подавали касетата с новия тогава албум на Криейтър (Kreator).(Здрасти, Боре!)
Гърчетата от подгряващата група Суисайдъл Ейнджълс излизат нахъсани. Техният траш се консумира бързо, лесно и вкусно. Познатите траш хватки и самочувствието на момчетата на сцената внушава на тълпата долу, че тези са техните герои. Със същото превземат и сцените по големите европейски фестивали от няколко години насам. Добре се стекоха обстоятелствата за тях и от "млада надежда на гръцката сцена" бързо се превърнаха в "онази известната банда от Гърция". Това е петият им концерт у нас и отпреди се знае, че българската публика ги харесва, много даже. Запознати сме и с 3-те им предишни албума, а и групарите май са идвали за концерти за представянето на живо на всеки един от тях. Така че и сега гостите чувстват като у дома си. Сетът им от около час минава бързо с къртещо темпо. Трашърите издивяват в мош пита и никой не знае коя ръка чия е и какво точно прави този крак върху главата ми. Веселбата е пълна, за съжаление не липсват и инциденти, но, слава богу, изходът е щастлив. След като са ни наздрависали с коктейл от стари парчета и представили достойно последния си албум "Bloodbath", Nikos и Ко. трябва да слизат, колкото и да не им се иска.
Суисайдъл са дотук и появата на сцената на Ник Баркър (големият барабанист, свирил с банди като Dimmu Borgir, Cradle Of Filth, Ancients, Lock Up, Атросити (Atrocity), който пътува като дръм тех с Exodus, е знак, че скоро и те ще се метнат там. След малко налазват и в този момент ти се струва, че Mixtape 5 е шумен като за цял Wacken.
Тук обаче дистанцията между групата и публиката е доста скъсена и това се усеща. Хората се вълнуват, че Rob Dukes, Jack Gibson, Lee Altus, Tom Hunting и не на последно място - Rick Hunolt, са на една ръка разстояние, на колкото е и бирата на бара. Емблематичният китарист Gary Holt e някъде по фестовете в Европа със Слейър (Slayer) и затова не е с бандата в София. Да, обаче с нея е култовият стар китарист Rick, който не е бил с музиантите от сто години, въпреки че е в техните редици от 1983 до 2005, завръщайки се тази година. Той толкова много се кефи, докато свири, че прилича на момченце, на което са му взели камиончето отдавна и сега са му го върнали. Направо е изтрещял, погледът му е изцъклен, лицето му се смее, а вените по врата и ръцете му ще се пръснат.
Кеф му е на човека - направо ще хвръкне от сцената. Jack и Lee са (както обикновено) по-сдържани, а Tom кърти отзад, скрит зад зверския сет барабани. Rob е точно хулиганът, който ще те преследва да дупка, ако влезеш в черната му листа. Той е провокативен и решен да вземе това, което му принадлежи – обичта на феновете и… гърлата ми. "War Is My Shepherd", "The Toxic Waltz", "Piranha", "Blacklist", "A Lesson In Violence", "Strike Of The Beast", "Bonded By Blood"…
В тоалетната гледам надпис: "Днес си тук, а утре?". Аз знам много добре отговора. Казвам го на себе: Metal Is Forever (ако и да е цитат от песен на куца банда).
А ти?
Коментари