Фестът Обичам 90-те – дискотека за улегнали

Три-четири дни преди мегапартито "Обичам 90-те" обсъждаме с Марти Джи (DJ Marti G) по скайпа кога точно се спомина световната танцувална музика.

Според него парчето на Modjo – "Lady", е било последното читаво, някъде през 2000. Аз съм далеч по-краен и все си мисля, че образците отшумяха около 96-та.

Ден по-късно кроя комбинации коя от звездите да си "заплюя" за разговор. Най-голям фен съм на Ice MC и категорично се спирам на него. Да, нигериецът от Швеция, който пее на английски и е кръстен на Албания (Доктор Албан) (Dr. Alban) е звездното име в афиша, но в последните две седмици само списание "Лов и риболов" не пусна интервю с него.

Още в много ранен следобед атакувам ледената "Фестивална" и съм шашнат от сцената и светлините. Организацията на Радио Energy и "Коко Eйджънси" е на топниво. Чак се притеснявам, че ми се извиняват три пъти  заради никакво закъснение от 5-6 минути при саундчека на Ice MC. После питам "моя човек" защо в наши дни диджеите вече не са емсита?

Той явно не зацепва въпроса и ми отговаря вяло: "Ами те никога не са били емсита". Моментално обаче се плесва по челото и ми казва: "Ахаааа! Разбрах. Питаш ме защо днес диджеите не говорят между песните. Много добър въпрос. И аз искам да ги попитам същото!".

После раздуваме за първия му албум, отношенията му с култовия Роберто Занети, брейкденс кариерата му през 80-те, харесвал ли е група Саваж, чийто лидер му става продуцент и го прави суперзвезда, и други такива неща. Йън Кембъл дори ми тананика фрагменти от позабравени дори за него парчета - „Scream”, „Laika”, „Dolce Vita” и „Rock Your Body”. С две думи – бетонен пич.

Между 20 и 21 часа зала „Фестивална” вече се пука по дрънчащите си джамове. Толкова народ аз лично не съм виждал в „корема” на тази леко плашеща соц-пещера. Сигурно има към 4000 души. Марти Джи подгрява с класа. Пълни сцената като истинска звезда с ефектно присъствие и самочувствие. Народът започва да се лепи по тавана почти разкефен от възможно най-яките денс тупалки на 90-те.

Още в сета на Марти обаче ми прави впечатление, че силата на микрофона ще срути залата, а самата музика едва дудне отдолу. За съжаление този факт си остава почти до края на шоуто, 6-7 часа по-късно. За ВИП-зоната пък да не говорим. Там се чува само един размазан тътен и някакво "завъртане" и забавяне на звука. ТАЗИ ЗАЛА НЕ СТАВА!

И точно когато Марти Джи е докарал всичко живо до избухване, идва Камен Во с неговите полупанихидни шлагерчета и за малко да погребе шоуто. Воденичаров е водещ на спектакъла, но тип "конферансие с опити за приповдигащо дране по микрофона". Определено най-слабото звено в толкова готиното парти.

Иначе Кацко е добро и възпитано момче, но става за шоумен колкото професор Вучков за хип-хоп звезда. Резултатът е логичен – отегчена и мърмореща публика. Цял половин час. После обаче на сцената скачат Кептън Джак и всичко си идва на мястото.

Това е официално четвъртата или петата формация на Captain Jack (неофициално може и 60-тата), която - в интерес на истината, май звучи най-свежо. Абе, нещо като дует Ритон, ама вместо Здравко и Катя, там са Петър и Венета (примерно), ама Петър е Черен Петър.

За 30 минути Кептън Джак смело подвикват върху плейбека и се радват от сърце на толкова много публика пред себе си. Едва ли тази формация точно е припявала върху запис пред 4 000 души. Чатвам се, че почти всичките им хитове са всъщност кавъри на парчета от 80-те, ама това няма никакво значение.

После пак темпото рязко пада, защото Ирина Флорин пее цели 4 (!?) свои "златни бг хита от 90-те". (А можеше всичко да мине само с един "Цвят лилав" някъде към 18 часа примерно, ама това си е лично мое мнение.)  

После на пъстрата сцена се качва DJ Sash!, ама истинският, германският, а не нашенският с клонирано име, незнайно защо. След две дузини хитове през втората половина на 90-те и чудовищна ротация по музикалните канали MTV, MCM и Viva, очаквам Саш да е мегазрелище. Той пък се оказва най-обикновен пускач на дискове с безобразно пресилен микрофон, подкован със сватбарски ехо-ефект, който се дере като пъдар, а на местата, на които се опитва да изпее някоя фраза, е по-фалшив и от "Кен-лий"-то.

DJ Sash! се отплесва в сета си и чак към 50-тата минута се налага да го гонят от сцената, за да отстъпи място на тотално забравената певица Тони, която имаше половин хит някъде през 90-те. Тя пее три парчета, по време на които половината "Фестивална" пуши по фоайетата или се реди за "сърчица". Нещо като валута, с която да си купиш бира, ама за да ти е по-екшън, да се редиш на две опашки!?!

Е, оттук нататък вече фестиватъл влиза в пика си, защото Ice MC и излиза на сцената и награбва всичко живо със сценично присъствие. Страхотен контакт с публиката и рапиране съвсем на живо. Направо не усещаш кога минават цифром и словом 13 (тринадесет) минути!? Най-якият изпълнител с най-къс сет. Пълен шаш. "Take Away Тhe Colour", "Think Аbout Тhe Way", "It's А Rainy Day" и зверски рага-кавър на "Coco Jambo", това е сетът на MC-то и... довиждане.

Най-добре в цялата палитра от деведесетарски евродиско звезди от българска страна се вписаха Стоян Михалев и Виктор Стоянов. Може би точно затова организаторите ги оставиха за накрая. Добър саунд и парчета в почти същото темпо, като на гостите. Бях забравил, че дуото има цели 4 наистина топхита в България през 90-те. Добро попадение.

Един час след полунощ холандската денс атракция 2 Brothers Оn Тhe 4th Floor разцепи залата. Бяха железни. Независимо, че единият брат се е клонирал в три мацки в днешната формация. Много силно шоу, презаредено с хитове ("Can't Help Myself", "Dreams", "Turn Da Music Up", "Never Alone", "Let Me Be Free", "Come Take My Hand"). За финал си самонаправиха и бис с "2 Brothers On The 4th Floor Megamix".

Към два без нещо най-после дойде ред и за най-комерсиалното име от този пъстър денс керван на 90-те. Каталясалата публика - вече около 7 000, натъпкана като сардели в консерва, дочака Доктор Албан с всичките му танцьори и бял костюм. Порадва му се 3-4 минути и взе да се изнася масово. Той пък си беше подредил сета ... не питай. Вместо да запука и да смачка с хитове, зареди някакви получалгии от преди 5-6 години в стил "Чики Чики – Хабиби" и чак на четвърто (или дори пето) парче изпя (силно казано) "Look Who’s Talking".

Типично за по-мащабните концертни прояви на родна територия, плейбеците при Доктора бяха на макс. Значи можело? Пуста криворазбрана представа за хедлайнър. По целия свят звукът е с еднакво ниво и при подгряващите артисти. Последните парчета на Албан дослушах, отдалечавайки се от "Фестивална". Всъщност, чуваше се злокобното дрънчене на джамове и нищо повече .....

Мегашоуто "Обичам 90-те" се получи. Само с два слаби пункта (звук и недоизпипан лайн-ъп), тази проява минава към раздел "Отличен". Малко са концертните събития през годината, които са препълвали предвидените зали или клубове. Явно има глад за ретро музика и дано тази поредица да стане (поне) ежегодна.

За финал питам Ice MC, ако има възможност, коя точно година от 90-те би изживял повторно. Той (без да се замисля) казва: "1994-та! А ти?". Отговарям му, че аз съм за 1984-та. Стискаме си ръцете и се договаряме да му привеждам по 5 % от всеки бакшиш, получен за пускане на негово парче. Така е честно!

Иначе аз лично "Обичам 80-те".

Ама това е друга тема:)