София не е Ню Йорк!
Черпя, който знае откъде е този израз. И да, София не е Ню Йорк, човече. София си е София. И както всичко друго тук, а и в живота изобщо - и концертите в столицата се случват с променлив успех.
Кой знае как ще мине и този на Biohazard на 5 юли. Никой. Екипът на радио "Тангра Мега Рок" обаче има топките да провери. Заедно с Re-act, те са ангажирали клуба в подлеза на НДК. Във времето на пейка-партитата по градинките, плакатът привлича 700 души в Mixtape5.
По-късният старт на събитието този път не е свързан с премеждия по границите и други подобни, а се налага поради желанието на организаторите да заявят гражданска позиция, като не пропуснат и този ден от протестите, а и за да не лишат от тази възможност вероятно още мнозина, които искат да са и на двете места.
Първа в 21.30 ч., вместо в 20.00., както е по план, е македонската банда Hardfaced. Силната фронтлиния на двата вокала успява някак полека да привлече малко хора пред сцената. Гостите се стараят се и сетът им минава добре. Последната песен е посветена на Last Hope и се казва "Unstoppable". Именно, НИКОГА НЯМА ДА СПРЕМ! Ще продължавате да виждате лицата ни, нашите - тези от старата школа.
И Hardfaced са пораснали. Помня ги от демото им, което ми подаде Джоле от Smut преди доста години… Те извървяха пътя както си трябва, за да бъдат поканени като съпорт на легендарна група като Biohazard. Ако искате да ги чекнете набързо, имайте наум, че участват с едно парче в компилацията "Balkan Hardcore", която излиза ей сега и е на символична цена от 1 лев! Един лев, с 23 банди от сцената на Балканите.
В антологията, разбира се, се подвизават и нашите момчета Last Hope. Включени са с парчето "A Way To Go", което забиват и тази вечер. По време на изпълнението им в публиката става някакво спречкване, но е прекратено бързо. Танците и обичайно силният сингалонг са налице.
Следват Biohazard. След като американската четворка е изпуснала барбекюто на най-големия си национален празник с домашните в двора, на публиката в София й се налага да я компенсира. Сигурна съм, ще се постараем.
Юли е, горещината в столицата размеква мозъците, но като стара банда Biohazard си има своите diehard фенове и този концерт се очертава не по-малко луд от предишния. Е, нищо не е като първия път, но сега има един друг плюс и той е, че шоуто е на по-малка сцена, което ще позволи зарядът на хардкора на бруклинци да се поеме по-добре от публиката. Знам, че на мен няма да ми е същото като през 1995, когато в невръстните си тийн години успяхме да закачим унгарската дата от турнето за State Of The World Address (1994), което Biohazard направиха заедно с Dog Eat Dog и Downset в Европа, а и в дискографията си вече имат "Urban Discipline"… Американците обаче забиват толкова яко, че мощта на всяка една от песните, включени в листата, ме кара да крещяв се по-силно, да скачам все по-високо и да се връщам все повече в онова толкова хубаво време. Времето на първия път!
Нали казват, че старата любов ръжда не хваща. Прави са, мамка му. Признавам, макар и напоследък да не следя бандата и съвсем да не съм вдъхновена от новото амплоа на Evan Seinfeld… Той обаче е важна фигура за групата, въпреки че е аут от нея и е потопен в живота си на знаменитост. Не съм се интересувала каква точно е играта с напускането му, но вероятно има общо с много женски полови органи. На негово място е познатият от предишното си включване в редиците на формацията (2002-2005) Scott Roberts, който се върна преди две години. Тук са и оригиналните членове на Байо: Bobby Hambel - китара (1987-1994, 2008 досега), Billy Graziadei - китара, вокали (1987-2006, 2008 досега) и Danny Schuler - барабани (1988-2006, от 2008 насам).
На това шоу чувствам онази тръпка, която те кара да си неуморен, ненаситен и така да изтрещиш, че очите ти да изкочат от очните ябълки. "What Makes Us Tick", "Tales From The Hard Side", "Shades Of Grey", "Black And White And Red All Over", "Punishment" и прочее класики, както и новите тресни "Vengance Is Mine" и "Reborn" (от "Reborn In Defiance" (2012) ни карат да се чувстваме като на батут.
Рапметъл, хардкор пънк, кросоувър - Biohazard задават значението на всички тези странни за времето си музикални хибриди, които донесоха революционни промени в стила през 90-те. Без значение как ги приемаме към момента, като какъв определяме саунда им, те са пионери в това, което може на поколението днешни тийнейджъри да изглежда вехто и съвсем немодерно… Аз пък се чувствам благословена да съм била част от "нещото", пряк свидетел, когато се е случвало. И да съм още тук. Сега. И завинаги.
Ама какво ли ви занимавам. Много от хората в залата са около и над трийсетака, така че знаят за какво иде реч. Не е като да не са били родени тогава, все пак това не е концерт на Parkway Drive. Да ви споделя как мина шоуто.
Приятелски и истински. Е, кажете ми не е ли откачено да чуеш от Били: "Оставка! Оставка!", докато обяснява как нещата по целия свят са се преебали, не само у нас или при тях, в Америка…
В цялата лудница, без да спират да скачат и нагазват в и върху публиката, изтряскват и обичайния кавър на Bad Religion "We´re Gonna Die" (From Our Own Arrogance)" и всичко е просто йекстра! Нищо, ама нищо не му липсва на това шоу.
Когато хедлайнърите се връщат за очаквания бис с "Five Blocks To The Subway", всички желания са изпълнени, всички сме готови да се поклоним. Друго какво? Ами да останем да купонясваме с бандата, както Били настоява. Окей, наздраве, хора, аз се изстрелвам. Чака ме Атина и Rockwave!
Туйто! 5_7_13. Не знам какво казва нумерологията за съчетанието на тези интересни цифри, но за нас това е още една паметна дата в концертния календар в България.
Коментари