Metal All Stars - and the circus leaves town

Мисля си: проектът Metal All Stars се оказа нищо повече от недотам хитър трик от страна на продуцентска компания да касира любовта на международния метъл фен към някои знакови групи.

Рецептата е проста - сипваш равни порции култовост: щипка подправка Pantera и Down, една лъжичка Sepultura и Soulfly, бухаш смело люта доза Black Label Society и Ozzy Osbourne Band, малко Accept и U.D.O. и добавяш мъничко Anthrax. Останалото си е вода и зарзавати. За плътност. Сервира се топло или студено, на никого - така или иначе, не му пука. Стига да има бира. А нямаше...

Нямаше и Phil Anselmo - гласът на непрежалимите за метълите Pantera и садърн/стоунър груув любимците Down. Вероятно огромна част от публиката в "Арена Армеец" беше на концерта именно заради него. И тук голяма черна точка за Loud Concerts с обявата на отсъствието му, туширана под прес рилийз, че се добавя (?!) още едно име в афиша в лицето на барабаниста на Manowar Rhino. Но за сметка на това отпадна колегата му от Megadeth Nick Menza. Отсъстваше и фронтменът на легендарните Venom Cronos. И това се разбира няколко часа преди отварянето на вратите? Хм...

Вътре в залата е разградено по зони, приятно прохладно и... зверски кънтящо. Може би защото едва около 2-3 хиляди души гледат машинките Odd Crew, но саундът при четиримата софийски юнаци доста смуче. Обаче палци горе за решението на Loud да включат точно тази българска банда. Пичовете излитат на сцената точно в 18.00 ч. и я помитат. Меганапомпани, мегаздрави, мегаяки. Odd Crew спокойно може да язди всеки голям подиум по света и гордо да вее метъл/кросоувъра си пред хиляди. Как беше? Българи юнаци!

Бандата Death Dealer предлага скучноват пауър метъл. В редиците ѝ са  бившият китарист на Manowar Ross The Boss и певецът на Cage Sean Peck. Последният е очевидно подражание на Rob Halford и ушевадно такова на Geoff Tate. По-скоро пародийно обаче с развятия си кожен шлифер, лъщящото под прожекторите теме и досадните фалцети. И първи кавър за вечерта: "Hail Аnd Kill" на Manowar.

Първа качамак група - наемниците на инструментите си и певицата на канадците Kobra Аnd The Lotus, която носи същото име. Kobra Paige прави кавъри на групи, чиито членове не участват по време на нейното изпълнение. "Kings Оf Metal" на Manowar и "Fear Of The Dark" на Iron Maiden. Като знам как звучи в оригинал парчето и как изглежда бандата, която я свири, това тук е повече от излишно. Накрая кавър и на собствената ѝ група. Май на никого не му пука за тази песен точно.

Кратка пауза. Разбираме, че така - на скорост, ще го бъде цялото събитие.  Наемниците излизат, изкарват трипесенна вахта и предават щафетата. Трябва да се спазва работното време. Втори певец за Metal All Stars отбора е Brian Fair. Без да съм фен на Shadows Fall, адмирирам факта, че той пее само парчета на собствената си банда.

Тантурестият немски симпатяга Udo Dirkschneider излиза цял в пирамидки и капси и удря три парчета на Accept и едно на соловия си проект U.D.O. Никакви изненади, работниците на сцената вършат работата си, а публиката у нас може и през два месеца да гледа и слуша Udo и пак ще е на кеф.

Тук някъде свършва бирата. Навсякъде! И не, "няма да докарат повече", както ни уведоми единият барман. Дали това е финт, за да се изпълнят договорни отношения към спонсора Jack Daniel's и да се продава повече уиски, или недомислие на кетъринга, не мога да знам. Но е тъпо.

Max Cavalera - както точно отбеляза и колегата Иванова, кара не една дружинка да се изпъне в цял ръст и след това да развее гриви. Гласът му се губи донякъде в бученето, но много народ реве "Refuse/Resist", "Primitive" и "Eye For An Eye".

Навремето буря саботира първия концерт на Anthrax у нас. Безумният пропусквателен режим на Sonisphere ме лиши от удоволствието да ги видя, а само слушах песен след песен на опашката пред стадиона. И сега, в "Арена Армеец" все пак виждам Joey Belladonna (на снимката). Пичът е истински, див, готин, рошав стар трашър. Снове напред назад и черпи с "Madhouse" и "Medusa" на Anthrax и се присъединява към кавър китката с T.N.T. на AC/DC.

Фен съм на Zakk Wylde от 1991 насам. Харесвам Pride & Glory, харесвам Black Label Society. И когато русата грамада излиза с гибсъна си, само в компанията на басиста Blasko, с когото деляха сцена при Ozzy Osbourne, и барабанистът Aaron Rossi и блъска с "Into The Void", която прелива във "Fairies Wear Boots" на Black Sabbath, лесно решавам коя е най-яката част от вечерта. Zakk е стар фен на Black Sabbath, а любовта му към Ozzy е пословична. И докато размахвам волоси, виейки с колоните, се чудя как може в публиката да има толкова пънове, които седят и гледат тъпо, докато звучат най-смислените рифове в метъла. Но и виждайки аудиторията, откривам предимно хора, минали в категория "чичаци" - късокоси, понапълнели, попрехвърлили 40-те, публика за мотосъбор и тежки софри. Zakk Wylde прави още един кавър на Black Sabbath - N.I.B., и след това удря собствената си "Stillborn". Доразмазвам се и реално това е краят на фестивала.

Обещаният All Star Jam не се случва, само някои от певците се връщат, редувайки се за по още един кавър, преди Zakk Wylde да постави финал с "War Pigs". И край на данданията. Циркът поема към следваща дестинация.

И още нещо си мисля: с този сетлист - като пиратски сборен диск с едни от най-въртените метъл хитове, вместо арена, би му подхождала сцената на кисела кръчма.  Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия".