Лято в Буенос Айрес. Мъжко танго. Дяволски романс. Тъжен град.
Композициите, с които квартет Тангуарда започна второто си гостуване в София в зала "България" на 9 април. Музика, чиито имена са като откъс от филм или част от стих за Буенос Айрес, за града на тангото, за магията, с която то еднакво силно привлича хора от различни континенти, различни епохи и различни съдби.
Тангуарда – тангото в различна форма с все същата помитаща мощ. Четирима музиканти от различни народности на общата територия на аржентинското наследство.
Концертът започва със закъснение, но ударно. "Verano Porteño" ("Буеносайреско лято") на емблематичния композитор Астор Пиацола показва на пълната зала какво да очаква – танго музика, позната и все пак различна. Аранжиментите и емоционалното изпълнение на музикантите правят този концерт уникален – в истинския смисъл на думата.
Мария Мартинова, създателката на квартета, казва по няколко думи между композициите, повечето от които са все така на Пиацола – а някои са редки съкровища, останали скрити от звездния блясък и славата на повечето негови творения, неизпълнявани преди. "Escualo" ("Акула"), казва Мария, е вдъхновено от риболова – голяма страст на композитора. "Contrabajissimo" няма нужда от превод.
В програмата има и парче на бандонеониста Марсело Нисинман, както и пиеса от Освалдо Тарантино – "Тъжен град". Навън започва да вали и зала "България" поема звука на падащата вода и го вплита в музиката. Точно навреме и съвсем подходящо. Чудесна е тази зала, уютна, сериозна и разхубавена от златистите сценични светлини и топлата музика, рожба на сребърен град.
Дъждът се засилва, след като плахата цигулка в началото на "Desde Adentro" – "отвътре", "от душа" – на композитора Антонио Агри набира сили и увлича с крехкия си глас контрабаса и рояла. По струните на дребничкия инструмент нотите танцуват в милонга.
Преживяването танго няма да е пълно, ако липсва елементът танц. Не само нотите и дъждът танцуват тази вечер, а и прекрасната двойка Селена Руис и Жереми Бребар. Редки са техните появи, но от хубави по-хубави. Танго от връхчетата на косите до токчетата на обувките.
Пиацола, Пиацола, Пиацола – музика елегантна и проникваща, бурна и лирична, отмерваща живия ритъм на аржентинското сърце. Емоции какви ли не, но фино уловени и преплетени така, че да не се загубят в един общ хаос, а всяка струна да трепти отчетливо. Сърцето на Тангуарда пък улавя с камерата си ритъма на традицията, на автентичността в тангото, с предсърдията – ритъма на танго нуево, на експеримента и новия облик на музиката, и тупти в синхрон, изтласквайки река от чисто течно злато.
Стил, безкомпромисна класа и неподражаем почерк. И много любов към тангото.
Танго без граници. Тангуарда.
Снимка: Марчела Иванова.
Коментари