Обичам 90-те, епизод 3: Народът си ги иска!

Ще започнем с новината:

Следващото издание на вече обожаваната поредица "Обичам 90-те" ще е само след два месеца - на 9 август.

I Love The 90's (Summer Edition) ще се проведе в Лозенец (черноморския курорт, не софийския квартал) с участието на Джени от Ace Of Base, Nana и ICE MC.

Голямо браво за вас, хора от Coco Agency и радио NRJ, и не спирайте това шоу за нищо на света поне още 10 години. Защото 90-те се харчат с усмивка в момента в България. Доказа го и третата част от събитието в зала "Фестивална". Там, където стартира преди 2 години.

Да, в духа на световната криза, това издание не беше толкова "богаташко" в детайлите, но пък сцената, изпълнителите и мултимедийният "флашбек" държаха топниво. Единствените леки забележки са към звука и то най-вече по време на East 17, ама за това едва ли организаторите имат някаква вина. Защото минути по-късно Masterboy просто разцепиха с качествен саунд.

Но над всичко в епизод N 3 на "Обичам 90-те" беше публиката! Чак е плашеща тази истерия по 90-те от много млади хора, които тогава все още са се раждали. Обяснявам си я с факта, че това е била любимата музика на родителите им и децата просто са расли с техните касети и дискове.

Първо 5-6 000 души кротко изчакаха закъснението с цели 70 минути за стартиране на пропусквателния режим във "Фестивална" оная вечер. (Изключително точно и професионално отношение към медиите, както винаги от тези организатори). Домакините любезно съобщаваха, че има забавяне със саундчека, но почти никой не роптаеше, защото партито в шатрата вляво на входа течеше с пълна сила от ранния следобед. А там феновете се срещаха с изпълнителите, снимаха се с тях, говореха си и получаваха по някой сувенир от радио NRG.

Белгийските дребногабаритни женки - DJ Azo и Miss Hot Tracks, подгряваха чак до 21.20 часа с музика от 90-те. Подборът на тракове беше сравнително добър, но изравняването на нивата при смесването се правеше брутално за слуха. Аз лично не харесвам жени зад пулта. С малки изключения, но за мен девойките не трябва никога да се занимават с 4 неща: вдигане на тежести, футбол, режисура и диджейство! Лична философия! Точка!

Признавам, че бях леко предубеден за участието на C-Block в това издание на "Обичам 90-те". Просто ги отразявах преди 2 години в един столичен клуб, където се поразкършиха 38 минути на пълен плейбек. Във "Фестивална" обаче ситуацията бе съвсем друга. Mr. P и вокалистката Тереза Балтимор откриха мощно шоуто с най-яките си денс тупалки – "So Strung Out" и "Time Is Tickin'Away". Участието им пак продължи 40 минути, но в него този път имаше много акапелно пеене и рапиране, малко бийтбокс, фрийстайл и чудесен кавър на хита на Blackstreet – "No Diggity", изпълнен без музикална подложка от Мистър Пи.

Тъмнокожите гиганти вдигнаха народа и то много над очакванията. Заковаха задължителните "Keep Movin'" и "The Future Is So Bright" и отново не изпълниха "Shake Dat Azz", "Summertime", "Eternal Grace" и "Broken Wings". Но за формация, която се води, че не съществува от 15-тина години и дори няма официален сайт, C-Block си свършиха прекрасно работата. И дето се вика, качиха народа на тавана до дрънчащите джамове на "Фестивална".

Там някъде се показа и обявеният ден преди това Нана! Всъщност, изненедващото му участие бе свързано с анонса на новината, за която стана дума в началото на този репортаж. Иначе певецът е влязъл във форма след представянето си миналата година. Стопил е корема и е доста по-наперен. За да не е само за това появата му, той все пак попя някаква версия на емблемата си "Let It Rain" без женските вокали. Толкова.

А после изгледахме в увиснали ченета поредното смазващо добро мултимедийно шоу, посветено на 90-те, превърнало се в запазена марка на поредицата. Аз лично се забавлявах страшно много, независимо от негативните коментари из мрежата, че не било на място и т.н.

Да, и мен ме изнервяха 20-минутните преходни паузи с диджейките между изпълнителите. Ама нали идеята на това шоу е да е денс маратон? Знам, че животът се е променил и е станал двойно по-динамичен, а времето е все - по-безценно. Но "Обичам 90-те" не е "стегнат" концерт, а 6-7 часова ДИСКОТЕКА, все пак!

Сриването след вихреното начало дойде от East 17, но и в този елемент организаторите нямат никаква вина. Британците са си типична поп банда, но незнайно защо българската публика винаги ги е бутала при немското техно и ги помни основно от двата хита "Thunder" и "It’s Alright". Хайде и от коледната балада "Stay Another Day". A групата има сетлист, пълен с баладични и слоу-денс парчета, които са разбивали класациите между 1992-1998.

Без лидерите на състава и основни вокалисти - Брайън и Тони, това на практика си е една съвсем различна формация, в която новият певец Роби Крейг се вписва много добре. Просто след тупалките с "ръцете горе" на C-Block продължилият цял час сет на East 17 дойде доста вповече, а звукът беше много близо до адски зле. И откъде дойдоха тези зловещи микрофонии? В средата на 2014-та сме все пак!

Джон, Тери и Роби откриха своя гиг с хита "Steam" от втория си албум през 1994. Една от НЕпопулярните им песни в България, нищо, че е влизала в британския Топ 10 (до N 7). Хладно бяха посрещнати и култовите парчета "House Оf Love", "Gold", "Deep", "Slow It Down", "Around Тhe World", "Hold My Body Tight", "If You Ever" ... а това са епични песни, белязали цяла една MTV епоха. 90-те не са само немско техно в умопомрачитлени 1800 BPM-ма! 90-те са и East 17!

После пак 20-минутен преход с диджейките-хобити, а след полунощ част от народа взе да мрънка, да дреме и да се изнизва. Над София заплющя традиционният проливен дъжд, а в задушната "Фестивална" влезе свеж въздух. Както сцената на "Обичам 90-те" нахлу немската юро-денс агитка Masterboy.

Още една формация, обвита в пълна мистерия от 10-тина години насам. Уж не съществува, а организаторите я изровиха отнякъде, възкресиха я и определено си струваше. И изведнъж - като с магическа пръчка, се оказа, че в залата имало и качествен звук. Явно позабравените денс ветерани са си направили саундчек като хората, защото при тях всичко беше перфектно в звуково отношение.

Основателите на състава Томи Шлех и Енрико Заблер, подкрепяни с може би най-успешната им вокалистка Трикси Делгадо, спретнаха вихрено 45-минутно шоу с най-известните и темпови парчета. Звучаха "Everybody Needs Somebody", "I Got To Give It Up", "Feel The Heat Of The Night", "Is This The Love", "Generation Of Love", "Anybody (Movin' On)" и "Land Of Dreaming". Все познати тракове, бумкали в дискотеките между 1993-1995, но без значителен успех в европейските класации. Това, което се разбра обаче, е, че Masterboy са презаредили и тръгват на световно турне. А формата им определено е много добра! Суперприятна изненада.

90 минути след полунощ пак дойде поредният 20-минутен преход с девойките-диджейки от Белгия, който беше на ръба вече окончателно да опразни залата, но името на E-Type си свърши работата. И никой не остана излъган.

Единствената формация с официален сайт в афиша направи помитащо шоу, а 50- годишният Бо Мартин Ерик Ериксон от Швеция затвърди репутацията си на тотален секссимвол и шоумен. Е, този човек не се спря, прескачаше заграждения, прегръщаше фенове, целуваше девойки, пееше, търкаляше се, пиеше водка, снимаше с телефони ... Истински тайфун! Чак и аз го пипнах за късмет, като коминочистач! :)

Влудяваща харизма има този атрактивен швед. Прилича на застаряващ хеви метълист, гладко избръснат, с буйна грива, накитници, пръстени, тесни панталони, рокерски колан и обеци. Все атрибути за мъж, тотално отричани от мацките в България в наши дни. Пълна противоположност на "идеала" – обръсната глава и набола четина по бузите. И все пак, при Мартин Ерик чарът си работи на макс - вече над 20 години.

E-Type изкара със себе си две зрелищни вокалистки, облечени в "прилепнало черно" и приличащи леко на украинки. Момичетата бяха безкомпромисни с вокалите, а партито стана помитащо. Струваше си всяка секунда от часовете висене и чакане.

Стартът бе даден със скандинавския мегахит "Angels Crying" (1998). А после всичко се завихри с обожавани парчета: "This Is Тhe Way", "I Just Wanna Be With You", "Here I Go Again", "Princess Оf Egypt", "Campione 2000", "Life" и "Set Тhe World Оn Fire".

Брутално класен изпълнител, който просто задължително трябва да дойде и за самостоятелна изява в България. Три часа след полунощ успя да вкара в народа бясна адреналинова вълна. Пълен респект!

Ще се видим в морския курорт Лозенец след точно два месеца.

Ние продължаваме да "Обичаме 90-те"!

Снимки на Тонина Манфреди - на:https://www.facebook.com/media/set/?set=a.670425579705466.1073741833.625706860844005&type=1