Класиците Лед Цепелин вдъхновиха дизайнера Пол Смит за шалове

Световноизвестният британски моден дизайнер сър Пол Смит (Paul Smith) пуска лимитирана серия шалове, вдъхновен от дигитално обработените тави на Лед Цепелин (Led Zeppelin), които се появиха на музикалния пазар неотдавна.

Ремастерингът на дългосвирещите плочи е дело на китариста Джими Пейдж.  Първите три дизайна, интерпретиращи първите три албума на легендарната банда  - "Led Zeppelin", "Led Zeppelin" II и "Led Zeppelin" III, са изработени от луксозна материя и са с дължина 1.5 на 1.5 метра. Другите са базирани на имиджите на есенните преиздания на "Led Zeppelin" IV и "Houses Of The Holy". Смит е създал и уникален дизайн за шестия шал.

Според модния ас това са "уникални артикули". 69-годишният творец е използвал специална фотографска техника да възпроизведе предимно монохроматичния дизайн на проектите на формацията. Четири специални прежди пък били използвани за репликиране на осемте цвята от обложката на "Led Zeppelin" II, докато за шаловете от "Led Zeppelin" влязла в употреба специална комбинация от вълни мерино и букле, пояснява The Independent.

Само по 50 шала с щампи от всеки звукопизапис ще бъдат достъпни за феновете. Аксесоарите ще се продават в бутиците на Пол Смит и по интернет чрез paulsmith.co.uk от 23 октомври.

Някои от любимите парчета на дизайнера от творчеството на Лед Цепелин са именно от дебютната тава на формацията (нейната интерпретация - на снимката вляво). Сред тях, по думите на самия Пол Смит, са "Good Times, Bad Times", "You Shook Me" и определената като "неземна" "Baby, I'm Gonna Leave You". Освен студийната си страст към блуса, китаристът Пейдж и вокалистът Робърт Плант хранят сляпо увлечение и по популярните навремето формации Феърпорт Кънвеншън и Инкредибъл Стринг Бенд, а и по канадската певица Джони Мичъл. Най-любимият китарист на Джими за всички времена не е някой черен блусмен на име Кинг, а акустичният фолк виртуоз Бърт Йенш, когото той нарича "истински тъкач на сънища". В първия албум на Цепелин Пейдж преработва една негова аранжировка на традиционната мелодия - "Blackwater Side", под името "Black Mountain Side" и взима назаем "Babe I’m Gonna Leave You" на американската фолк изпълнителка Ан Бредън от една плоча на Джоан Бейз. Заглавният за Цепелин албум, чиято премиера се състоя на на 12 януари 1969, комбинира блус, хард рок, фолк и рок-ен-рол. Проектът отбеляза огромен комерсиален успех за времето си, най-вече в САЩ, където единствено албумите на The Beatles се продават в по-високи тиражи. Дизайнерът е особено начетен музикално. Подобно на самата банда, и той рита срещу твърдението, че именно Цепелин са изобретили хеви метъла (въпреки че си е вярно, с голямо извинение към Блек Сабат - б., а.).  "Ако аз съм отговорен за простаците, които бичат тежък рок на китари, се извинявам най-горещо. Разберете, това е тъпа, еднообразна музика без вдъхновение, която просто е намерила начин да изкара малко пари", казва фронтменът Робърт Плант през 1982.
 Това не първата колаборация на Пол Смит с музикални икони. По-рано тази година той представи лимитиран тираж от последния албум на Дейвид Боуи (David Bowie) - "The Next Day", на червен винил и ексклузивни ти-шърт бройки с артуърка на диска.