Силата на рока 4: Все по-силно, все по-рок!

Преди няколко години Милена Славова стартира фестивала "Силата на рока" с идеята за младежки конкурс, предимно за ученически банди: нещо като състезателно продължение на тогавашните ѝ майски "Карнавали на азбуката", но само в стил рок.

Всичко идва от носталгичните спомени на Първата дама на българския рок, за времената когато като млада изпълнителка в рок трио Милена печели два пъти подобен конкурс под "шапката" на Комсомола (имаше такава една организация в далечните сурови соц-времена).

Преди три години, когато Милена ме покани да ѝ помагам в тази рок авантюра, изобщо не сме си и фантазирали, че тези дни ще стартираме подготовката на 5-тото (юбилейно) издание на "Силата на рока"  през 2015. Есенният национален младежки (и вече не съвсем) фестивал за авторска рок песен, еволюира и се разрасна. Започнахме с 12 групи, после станаха 18, след това 20, а на 13 и 14 септември в столичния клуб "Маймунарника" цели 32 български формации на суперниво се представиха смайващо пред около 500-600 души на вечер. Независимо от - и въпреки!, променливото и полудъждовно време.

Още в създаването на този конкурс не бяха поставени възрастови рамки и стилови ограничения. И слава Богу! Защото днес "Силата на рока" е една пъстра рок салата от всички възможни течения, поднесена от 13-годишни хлапета и дори 40-50 годишни чичковци, обединени на обща сцена от едно (нека си признаем) доста репресирано музикално направление у нас. Поне в последните години.

По традиция всяка конкурираща се група изпълни по две песни. Е, някои се изхитриха и сляха по две парчета в едно, но журито (Емо Братанов, Румен Янев, Благовест Аргиров, Бойко Гюров,Милена и моя милост) си затвори очите, защото готината сцена на "Маймунарника" за повечето от участниците е сбъднат сън и определено не им се слизаше от нея. А и публиката беше на суперниво. Въртяха се "съркъли" - като беснооборотна пералня. Прошка нямаше. Особено от страна на метълкор бандите.

Общо 10-12 часа разностилов рок чуха фенове и жури. В това време се броят и скоростните саундчеци между бандите. Като добавим и заинатения дъжд, направо го докарахме към софт-версия на модерен Уудсток.

Ето малко важни и интересни факти от "Силата на рока" 4:

*** Барабанистът Борислав Геров от група Amayah (София) свири с една ръка заради тежка контузия и се справи великолепно. За това, че спаси участието на бандата, той получава комплект палки (за две ръце) от магазин "Форте Мюзик".

*** Страхотните Aegonia (София) получиха две оферти: за концерт в "Маймунарника" през следващия сезон и лично от Милена Славова, която пожела да направи своя версия върху прекрасната им състезателна песен "Суровата планина".

*** Може и да не ви се вярва, но атрактивният вокалист на Inflict от Пловдив е кандидат за депутат и бивш кандидат за областен управител. Само за инфо – прилича на Слаш с расти и татуировки!:)

*** Учениците от Flipstick (Пловдив) за първи път се качиха на сцена именно на "Силата на рока" 4, а чаровната им 16-годишна вокалистка беше придружавана неотлъчно от мама:)

*** За 5 години неуморна работа, "Лопатарка" от Монтана са станали изумително добра и сработена машина. Техният странен, но уникален рок има болезнена нужда от медийна подкрепа.

*** За първи път в "Силата на рока" участва цяло рок училще. Richie’s Rock School представи накуп цели три формации от страхотни млади музиканти, които скоростно променяха местата си на сцената. 13-годишният Алекс пък спечели наградата на публиката – черната китара, осигурена от "Форте Мюзик".

*** Рокът определено е "опасен спорт", защото една трета от участниците в тазгодишното издание на конкурса бяха с изпочупени ръка или крак. На сцената обаче всякакви патерици и гипсови превръзки бяха захвърляни като напълно ненужен атрибут.

*** Дарк уейв дуото от ВарнаЖълти стъкла беше единственото, което използва мултимедия по време на двете си песни на сцената.

*** След София, определено Пловдив е градът с най-силно рок творчество в момента в България. Цели 9 групи бяха заявени тази година в "Силата на рока" 4, като от тях за участие пристигнаха 7. Като прибавим и бандите от  Пазарджик, май е време за подобен фестивал и на място в Европейската столица на културата 2019.

Знам, че всяка група очаква да прочете по нещо за себе си в този репортаж, но при 32 състава, текстът ще подгони "Война и мир". Всички участници бяха наистина на изумително ниво. И това, че този път наградите отидоха изцяло при столичните банди, не означава, че в провинцията не се прави качествен рок. И то в най-крайните му разновидности, като този на брилянтните Stokholm от Бургас, интригуващите врачани Басейн с изящния си джази-фънки-рок саунд и вече споменатите Лопатарка (Монтана) и Жълти стъкла от Варна.

За помитащите пловдивчани май има нужда от отделен материал. Аз лично ще помня дълго енергията на Inflict, сладкия хрип в гласа на красивата Мария от Merian, енергията на Paranormal, тийн-революцията (игрек) на Flipstick, бас китарата "пенис" и погото на As Orchids Wither, препратките към Линкин & Лимп на надъханите Elemental Pyro и двойните вокали на Tomorrow May Fall. Респект, Пловдив!

И още: вихрената Сандра и добрия саунд на PSS (български еквивалент на No Doubt), харизмата на Ицо от Amayah, артистичността и лудата агитка на Simai, доказаната класа на Rare Breed, гайдата и лириката на Aegonia, пънкарията на Screanshot, увереността на Нова крайност, преродената Ера в лицето на Либре Джибре, елегантността на Crush, бруталната веселба на старите познати от Mneme, спиращите дъха крясъци и пируети на Тошето от JFT, по-обраните Deficit, доста класните Slix, многобройните деца на Ричи от Richie’s Rock School, небрежно настройващите се на сцена Psycho Smile, доста популярните вече Savage Ravage и маниашкия саунд на все по-утвърждаващите се Impade.

Безапелационен победител в "Силата на рока" 4 през 2014 стана една млада на възраст група, но с утвърдени имена в състава си. No More Many More взеха на един дъх стъпалата от мрачния ъндърграунд до масовото харесване от ценителите. Определено една от най-силните български групи в момента, все още незаслужено пренебрегвана от маститите медии. Да, казват, че са "про", но бандата е на има-няма една година живот, а това, че има хит, ротиран по готините радиостанции, вдига класата на нашия фестивал с много пунктове нагоре.

Парчето "По един или друг начин" на No More Many More ще бъде записано в "Мастило Мюзик" и категорично ще е национален хит. Разбира се, ако го усетят хора с реален усет за истинска и стойностна музика в тресящия се от инфантилна корупция роден музикален "бизнес".

Групите Simai и Impade също получават професионален запис на сингъл, осъществен в студио Loud-Fi и съпорт за участия в софийските рок клубове.

Иначе това издание на конкурса категорично беше най-мащабното и най-силното досега. "Маймунарника" е нашето място и с оглед на разрастващото се събитие, определено ще сме щастливи пак да сме на същата локация догодина. Дано само бюджетът да не е толкова срамно никакъв, защото българският рок не е имал толкова крещяща нужда от подкрепа. Никога досега! Милена Славова пък заслужава само поклони, че изобщо се нае да съхрани тази проява, срещу една шепа стотинки. И успя!

Благодарим от сърце на всички замесени в това приключение!

Догодина пак!

Крайно класиране в "Силата на рока" 4:
(групите с най-висок брой точки)

1. NO MORE MANY MORE (София)
2. Simai (София)
3. Impade (София)
4. CRUSH (София)
5. JFT (София)
6. Лопатарка (Монтана)
7. Stokholm (Бургас)
8. Aegonia (София)
9. Savage Ravage (София)

Награда на публиката:
Алекс – (Richie’s Rock School)

Най-добър вокал:
Тодор Ковачев (Crush)

Сценично поведение:
Тодор Първанов (JFT)

Специална награда за:
Борислав Геров (барабани) от група Amayah (София)

Поощрителна награда и участие с концерт в "Маймунарника":
Aegonia (София)