Фери Корстен – геният, който не изневери на обещанието си

Фери Корстен (Ferry Corsten), познат като холандския гений на трансмузиката, за пореден път ни отнесе главите, сърцата и всичко останало, което можа да вземе от все така обичащата го българска публика.

Той беше името, което най-често се споменаваше след ASOT 600 - мегаспектъкъл, който мина и през София миналата година. Той е и човекът, когото винаги чакаме с нетърпение, защото знаем, че ще се отдаде изцяло на присъстващите. И, естествено, надеждите на нито един от присъстващите не са напразни.

Чувам басовете от клуб "Ялта" още докато слизам по булеварда. Знам, че е рано за Фери, няма 00.00 часа, затова не е нужно да предполагам, че зад пулта e резидентът на заведението Стефан Попов (Stefan Popov). Силно се съмнявам, че има някой, който не знае кой е Фeри Корстен, особено ако се интересува от такава музика, но все пак: Фери винаги е изпреварвал времето си с невероятния си талант и усет не само към транс музиката, но и към електро и прогресив хауса.

Началото на неговата кариера е поставено от албума "Out Of The Blue", а сингълът му "System F" попада в британските Топ 20 и японските Топ 10 класации в три последователни години. Точно тогава започва и големият успех на Корстен, бетониран от популярния трак "Gouryella" в колаборация с Tiesto. А ремиксът на  емблематичното парче "Adagio For Strings" се превръща в клубен химн.

Малко след 01. 00 часа в "Ялта" настъпва суматоха. Публиката яростно скандира името на Фери, който още с пристигането си в София прави снимка на любимата си гледка от града – небето над паметника на Цар Освободител. След което споделя, че чака всички в "Ялта", а междувременно ще поработи върху музиката.  Гостът застава зад пулта, няма как да объркаш присъствието му. Само по музиката можеш да го усетиш!

Още преди идването си в България, Корстен беше обещал ново звучене, силно представяне и много изненади. Всяко едно от обещанията му беше изпълнено! Без нито йота отклонение. Един след друг звучат траковете "Radio Crush", "Carte Blanche", "Adagio For Strings", "Kudawudashuda", "Pogo"… В някакъв момент си толкова загубен в музиката и в звуците, че все едно летиш… и просто не ти пука какво пуска, стига да е зад пулта колкото може повече време. И Фери си тръгва чак на разсъмване или някъде по това време. Другите хора спят, но всички, които сме били на това парти, обаче ни се живее и не ни се ляга!

Едно знам със сигурност: колкото пъти дойде Фери Корстен, толкова пъти феновете му у нас ще отидат да го видят, чуят, да се докоснат до музиката му. А и до него самия.

Дано както той оставя по един електронен сувенир в сърцата ни всеки път, така и ние да сме изгравирали спомен у него, за да се върне отново.

Възможно най-скоро!

Снимка: Даниел Христов