Месеци преди да се случи, беше повече от ясно, че този концерт ще е разпродаден.
Дори нямаше нужда от никаква масирана реклама, защото БНР е вграден звуков чип във всеки българин, където и да се намира по света. "Властелинът на радиоефира" никак, ама никак не е високопарно понятие, когато става дума за 80-годишен исполин като БНР.
"БГ Рок Симфони" беше една от онези вечери, в които си казваш: "Е, Данчо Караджов изпя вече "Сбогом", накъде по-нагоре?", а минути след това Звѐзди изправя зала 1 на НДК с "Черната овца". И точно се питаш какво по-ударно за финал от това ... и излизат Диана Експрес. Мислиш си: "След тази "Душа" едва ли ще има по-силно до края, но в следващия момент Щурците просто връщат цяла епоха във времето на "20-ти век". И независимо, че знаеш участниците, наум си повтаряш: "Е, от това по-високо няма!". Но всъщност има и то е тройно "Високо", защото ФСБ и симфоничният оркестър на БНР слагат точка на един великолепен двучасов спектакъл, какъвто само колаборацията между рок и симфония може да създаде.
Точно един час преди шоуто вися пред гардеробите в НДК, а към мен се приближава един дядо с дълга бяла брада и коса. Представя ми се за Дядо Коледа. Облечен е в някакъв син шушляк и "напарфюмиран" солидно с алкохол. Пита ме дали мога да го вкарам в зала 1 и съзаклятнически ми споделя, че ме е гледал на репетицията днес следобед и съм пял страхотно!? Казвам му, че е в някаква чутовна грешка, но той изобщо не взема думите ми насериозно и, след като ме врънка да звъня на Милена и Дидо, за да го вкарат, изчезва нанякъде, но споделя между другото, че бил първият певец на Конкурент (това ще бъде проверено). Оставя ме замислен! Още повече, че Стенли не участва в "БГ Рок Симфони" и не ми е ясно като кого съм пял толкова добре на репетицията! :)
Този забавен епизод обаче после има развитие. Оказва се, че търсенето на всевъзможни начини за вмъкване в залата е наистина огромно. За последно съм виждал такова преди няколко години на Red Hot Chili Peppers. В този момент вече окончателно си давам сметка на какво значимо събитие ще станем свидетели. Скоро ще го видите и чуете на запис и по БНТ.
За галата на своя 80-годишен юбилей БНР избра българския РОК! И само този избор е достатъчен за един голям поклон. Най-най-най-великите български рок групи в историята не се поколебаха да приемат поканата, а това говори каква респектираща институция е Националното радио.
Малко след 20.00 часа диригентът Григор Паликаров нареди стотина музиканти до стотина инструменти и темата на "Две следи" (или "Бяла тишина", може и да бъркам заради еуфорията), напълни зала 1 с нотни петолиния до тавана. После още едно встъпително интро с вокалите на ансамбъл Спектрум и голямата рок-симфония влетя като торнадо с легендарния хит на група Фактор – "Главната улица".
Уж знаеш какво те чака, а всичко е толкова внушително и приповдигнато, че настръхваш от удоволствие. При това Фактор забиха с напусналия България преди цели 25 години барабанист Йордан Стаменков. Нещо наистина легендарно. В този си вид групата не се е изявявала пред публика от 1990 година.
Не знам защо, но бях убеден, че на този концерт изпълнителите ще представят по две песни, а после си дадох сметка, че тогава спектакълът отиваше над 4 часа или половин работен ден в понеделник вечер.
В проекта "БГ Рок Симфони", Боби Косатката изпя оня емблематичен хит на покойния Чочо Владовски за "Дон Кихот, дето е прегърнал смело чашата" със съпровод единствено на оркестъра на БНР. После Емо Анчев от Конкурент шашна всичко живо, като подари годежен пръстен на съпругата си след 15 години съвместен живот. След това изпя наистина впечатляващо емблемата си "Дай ми време".
Своите 3-4 минути симфонична слава преживяха и Б.Т.Р. със "Спасение", Орлин Горанов с "Ако ти си отидеш за миг" (за следващия път да си научи текста по-добре), Валди Тотев (ми, по-добър е от Елтън Джон, ако ме питате мен) и Ревю с пънковата симфония върху "Ала-Бала" (голямото предизвикателство за оркестъра).
Тони Чембъра пя в памет на Вили Кавалджиев, а D2 и в този проект бяха подкрепени от женското трио ЛаТиДа (май става тенденция, от добрите).
Звѐзди и Аналгин бяха истинска сила в националния рок химн "Черната овца", а че господин Керемидчиев е респектиран от това участие, си личеше. И то много.
Данчо Караджов от Сигнал беше повече от впечатляващ вокално в изпълнението на "Сбогом" и почти достигна персоналния ми фаворит за вечерта Илия Ангелов от Диана Експрес, който демонстрира щура форма в осемдесетарската "Мелодия на годината" – "Душа".
В подобна форма са и Щурците, върнали "20-ти век" обратно, колкото и изненадващо да звучи за избор на песен за симфоничен съпровод. След 35 години обаче, най-после открих кой е двойник на Кирил Маричков, като го гледах как приведен с баса бълва кристални режещи вокали по микрофона. Хайде на бас, че на 70 години Джеймс Хетфийлд от Металика ще изглежда точно така! :)
Двама души са си свършили брилянтно работата в този знаменит концерт и това са авторите на оркестрацията Георги Андреев и Румен Бояджиев – син. Перфектна работа, господа! И много висока летва. Като онази на ФСБ, която изстреля "БГ Рок Симфони” високо, високо, високо и заради която днес все още не си усещам ръцете от аплодисментите в продължение на 2 часа.
Безспорен факт е, че в България подобен по мащаби "рок плюс симфони проект" не е правен и БНР наистина увековечиха своята 80-годишнина по фантастичен начин. Грейналите лица на излизане от зала 1 в НДК говореха достатъчно. Дано да се усетят добрите вибрации и от телевизионния екран, когато БНТ покаже концерта. Струва си много! Не го пропускайте!
А за 100-годишнината на Националното радио ... поне по две песни на група, моля ви!
Ще чакаме!
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари