Men Who Climb Mountains на Pendragon в Картини от една изложба

"Съзряхме Бог в цялото му великолепие,
Чухме думите, които Природата ни казва,
Стигнахме до оголената душа на Човека".
 
Sir Ernest Henry Shackleton, South: The Story Оf Shackleton's Last Expedition, 1914-1917 (1920)

Десетият студиен албум на британската прогресив рок група Pendragon потвърждава тенденцията за развитие в последните им издания, която ги издига в една редица с флагманите на стила Marillion, IQ и Pallas. Това се отнася преди всичко до по-съвременния им звук, близък до Coldplay и Porcupine Tree, но и до Pat Metheny Group, до отблясъците на хеви метъл рифове в контрапункт с ефирно настроение, както и наличието на повече хорове и оркестрирани аранжименти.

Тематиката на албума "Men Who Climb Mountains", или "Хората, които катерят планини", чието мото са словата на легендарния изследовател на Антарктида Sir Ernest Shackleton, привидно е насочена само към катерачите на планини и изглежда да е метафора на уединяването от напрежението в съвременния свят, но не е само това. Ето как е обяснена от лидера Nick Barrett:
 
"Концепцията в албума е за усещането на настоящето и търсенето на това какво сме. Представяме всъщност доста лично преживяване, нещо като пътешествие, което всеки от нас би извършил някога по някакъв начин, но идва един момент, когато наистина трябва да направим това пътуване, за да надникнем в душите си. Аз например открих през годините с нарастваща увереност, че преследването на идеята да стана рок звезда става все по-слабо и вече не се нуждая от лъжливостта на хвалебствията по начина, по който ги възприемах по-рано. Научих, че важното е да създавам колкото може по-добра музика и канал, чрез който да пренеса даденото ми вълшебство, за да го споделя с хората, да отпъдя егото си и да се насоча повече към тревогите на световната съвест за целта.

"В албума се говори за това, че всеки от нас носи заряда да открие какво наистина е и как да се развива духовно, че всички ние имаме своите планини, на чийто връх се мъчим да се изкачим. И понякога наистина ни е адски трудно, но именно чрез тези трудности откриваме ценностите в нашия живот. Имам няколко примера от моя жизнен опит, които са просто отвратителни, но от друга страна те ми дадоха урок за нещо наистина стойностно. Хората, които бягат от риска и опасностите, никога няма да оценят тези бисери, от които се нуждаят, за да открият смисъла на живота и да изградят своята житейска философия. Прочетох доста добри книги за катерачи на планини и изследователи, например White Spider ("Белият паяк") от Heinrich Harrer, който беше в експедицията, която покори северната стена на Айгер, както и Toughing It Out ("Втвърдяване отвън") от David Hempleman-Adams, самостоятелно прекосил Арктика. Ще добавя и книгата Explorers Of The Infinite ("Изследователи на безкрайното") от Maria Coffey." "Тези хора са преживели нещо много дълбоко и са стигнали до духовни прозрения. Имам приблизителна представа за това, което те споделят, аз също съм преживял, макар и в много по-малка степен, сурови изпитания при сърфиране, катерене по планини и спускане по урви с планински велосипед. Ще запомня обаче красотата на природата от тези случки, покоят, който настъпва след изживяванията, и копнежа да видиш света по различен начин, тогава се усещам и разбирам какво представлявам всъщност. А имаме нужда понякога просто да влезем в морето и да доловим енергията на всемира", добавя музикантът.     

Албумът "Men Who Climb Mountains" ще бъде представен в предаването ""Картини от една изложба" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 6 юни, след новините от 21.00 ч.