Никак не е трудно британците Enter Shikari да влязат в личните Топ 5 на меломан, опитал от всички музикални вкусове и търсещ нещо, с което да разбие собствените си предубеждения.
Чух ги преди три години, миналата година бях на първата им изява в София в отново клуб Mixtape 5 (благодаря на съдбата!), но еуфорията от повторното присъствие пред тях, на живо, не ме пуска.
Кои са Enter Shikari, в случай, че още не сте се запознали с тях? Актуални музиканти, придобили известност с невероятния си и доста сполучлив микс от стилове, включващ основно пост-хардкор с малко дъбстеп, транс, индъстриъл и дръм-ен-бейс, с който разлюляха Mixtape 5. Организираното от BGTSC шоу на 6 октомври бе част от турнето по представяне на последната творба на щураците - "The Mindsweep".
За да подгреят - какво си му е редът, момчетатa са поканили Hacktivist. Петчленната формация, създадена в графство Бъкингам, Великобритания, в края на 2011, излиза на сцената - като по часовник точно в 19.50 ч. Музиката е повече от качествена, а наличните фенове в клуба сме приятно изненадани. Но всичко е по график, дори слизането на музикантите от сцената.
Едно гласче съобщава колко време остава до появяването на Shikar-ните. Напрежението може да бъде чуто, публиката крещи в един глас името на британците. И те излизат - с нови прически, с нови парчета, с много нови щури идеи и се представят: "Здравейте, София! Ние сме Enter Shamari и ви обичаме!".
Движат се по сетлиста, с който са започнали турнето си преди няколко дни (признаха си го!):
1.The Appeal & Тhe Mindsweep I - Intro
2.Destabilise
3.Radiate
4.Hectic
5.There's А Price Оn Your Head
6.The Last Garrison
7.Juggernauts
8.Never Let Go Оf Тhe Microscope
9.Torn Apart
10.Interlude
11.Slipshod
12.Sorry, You're Not А Winner
13.The Paddington Frisk
14.The Jester
15.Anaesthetist
На второ повикване:
1.Dear Future Historians...
2.Solidarity
3.Zzzonked
За пеенето няма да обяснявам, Ру Рейнолдс си знае работата, класата в музиката им е ясна, новите парчета трябва да се чуят задължително. Важно е партито – класическо пого, роял, който стои необезпокояван до края на концерта, и голяма изненада както за гостите, така и за един от колегите в екипа им – Monkey. Момчето имаше рожден ден, който няма да забрави никога. С наметалото на честта и огромна синя торта, Monkey беше предизвикан да изяде колкото може повече от нея, изправен по средата в публиката, възкачен на колона, докато феновете обикаляха в кръг около него и подскачаха, а бандата му пее от сцената. Разбира се, нищо от посоченото не продължи по-дълго от 3 секунди, като изключим пеенето на момчетата.
Рори се мята в тълпата по някое време заедно с китарата, свири по гръб, маха с крака и ръце, после подарява перца, но нито веднъж не му падна шапката. След като миналата година свири легнал по гръб на бара, този път се ограничи само с катерене по колоните и мятане в публиката.
Но гвоздеят на вечерта беше Роу. Освен да пее, той умее и да свири. При това на няколко инструмента. Тромпетът е първото нещо, което ме изненадва, защото почти го навира в лицето ми. Два пъти същата вечер засвирва почти самостоятелно, докато другите си почиват. А още с излизането на бис сяда зад рояла и изкарва сам цялата "Dear Future Historians"... Момчето е повече от талантливо!
Сетът завършва на два етажа: Роу върху раменете на Крис, крещи припева на "Zzzonked" и ни пожелава лека вечер.
Но как може вечерта да е лека след подобен концерт?!
Снимка: Иво Стоянов
Коментари