30 години Атлас: А все така силна емоция...

Съществуват концерти, в които няма абсолютно никакво значение дали публиката е от 300 души или от 70 000 (с дъждобрани).

Има концерти, в които емоцията е толкова силна, а легендата - толкова истинска, че положителните вибрации ти вкарват онази супердоза адреналин, която те кара да се молиш да не свършват.

30 години група Атлас. Отбелязани елегантно в прекрасния Sofia Live Club на 22 октомври. Без мегаломански масовки, единствено за суперценители и част от онези "роуди"-та, които в края на 80-те бягаха от училище, за да преследват ню уейв (тогава) бандата на Пепи Писарски.

Същият Пепи, който на юбилейния концерт изпя единствената песен на английски, избирайки си това да е кавър на "Close To Me" (The Cure). Е, как да не обожаваш този вкус, а?

Да! Писарски можеше да сменя името на променящата се формация при всеки нов екип от музиканти или най-вече нов певец (10 броя до момента), но щеше ли тогава да имаме легендата Атлас? В напълно хаотичния български поп-рок-шоубизнес, да задържиш музикален продукт на върха цели 3 десетилетия е равно на военна победа. Към Пепи ... само респект!

А сега да видим ... кой е Тео?

Този закачлив въпрос стана нещо като "парола" на юбилейното за бандата събитие. Оказа се, че голяма част от споменатите вече "роуди"-та на групата, са я преследвали в края на 80-те и началото на 90-те, не заради Дони, Писарски или Попов, а за да се докопат до скрития най-отзад барабанист Тео. След като му губят следите за около 20 години, манията по Тео най-изненадващо се завръща, заради участието му в годишнината.

Разбира се, Тео вече не е с онази тупирана уейв грива на главата си и повече прилича на Део в прическата. Но старата любов Атласка е вечна!

Иначе формацията свири точно 100 минути. А има хитове за поне още 100 минути. Тези 100 минути пък се изнизаха като 100 секунди, без почти никакво преувеличение.

На две-три парчета се сменяха певците и те не свършваха и не свършваха. Освен Жоро Арсов, на сцената се качвахаДон Бойко Трифонов, Веско Зерлиев, Дони, Игор Шабов, Жоро Сидеров, а попяха още и Енил Енчев, и Тео ... Знаете вече кой Тео. Беше донесъл дори фенска значка от 1992 с неговото име, изработена ръчно от фенката му Джони. Абе, носталгия голяма!

Това, което личеше от птичи поглед, беше, че Петър Писарски, Иван Несторов, Георги Арсов, Асен Драгнев, Драгомир Ганчев и техните гости са репетирали зверски през последните седмици, точно за този лайв. По принцип Атлас е една от най-редовно концертиращите групи у нас, но на 30-годишнината ѝ тръпката беше огромна.

Внушителен брой емблематични личности от музикалната гилдия уважиха една от най-обичаните български групи през последните три декади. На първа фронтова линия беше Румен Янев, човекът увековечил Атлас в прекрасна книга. Наоколо се мяркаха лицата на Момчил Колев, Коцето - Калки, Ивайло Крайчовски и други. Отсъстваше само Богдан Томов, а според Пепи Писарски друг, достоен да води този концерт, не съществува, за съжаление.

А какво слушахме? То е до болка ясно. 20 култови хита, пускани в ефир от "лампово" време. И то не просто хитове, а ХИТОВЕ! С онези запеваеми припеви, които тотално липсват в днешното стерилно музикално време.

Наясно ли сте, че тази група е пуснала цели три (3) нови песни от юли до момента? Ето тази методична продуктивност превърна многобройната формация в машината за хитове с 30-годишен стаж.

Има предани фенове, за които Атлас е само онзи състав с Бойко. Други припадат единствено по годините с Дони и Тео, трети обожават Зерлиев, четвърти са "ултраси" на атрактивния Шабов или гласовития Жоро Сидеров... Но всъщност тази група е огромен музикален организъм, който по една или друга причина е заменял равностойна гласна струна с друга равностойна гласна струна.

Музикалният Атлас на България, върху който са изобразени кънтри релефи, поп падини, рок планини, ню уейв котловини, баладични реки и каквото още там географско понятие се сетите. Финалът логично бе за "Кукла"-та, а супер бисатракцията - за "Древноримският гадател".

Всички свириха и пяха фантастично на 30-годишния юбилей. Публиката усети емоцията още от първите акорди, а накрая буквално се сля с изпълнителите. И всички вече знаеха кой е Тео. По лична карта – Теодор Бояджиев. Ето така се раждат идоли ...

Или, както Жоро Сидеров изпя лично на Пепи Писарски: "Не се предавай лесно!"...

Честит юбилей, Атлас!