И все пак фестивал има!
За щастие и огромна радост на феновете, и тази година симпатичният морски град Каварна не мина без собствения си - най-мащабен в България, фест. Въпреки огромните перипетии, неясноти и първоначалното "ослушване" на новата кметица Нина Ставрева, феновете бяха тук и първата вечер от единайстото издание на събитието събра около 2 500 човека. При все че само допреди два-три месеца не се знаеше кои групи ще попълнят афиша на събитието. Според някои, подборът на тазгодишните банди е меко казано странен, без стилова насоченост и тематичност – разнородни състави, събрани на една сцена, но за други точно в това е чарът – хардкор, метъл, хеви рок, симфоник, блек, пейгън, фолк и ориентъл звучене в рамките на обща металиада. Пролича си смяната на организаторите.
Първият ден започна с комшиите от Румъния E-an-na точно в 17.00. Лицеприятният им фолк метъл, а и кийбордистката Ioana Popescu, бяха посрещнати с голямо одобрение от все още рехавата публика на стадион "Калиакра". Вокалът Andrei "Solomonar" Oltean излезе облечен с народна носия и между вокалните мелодични партии, изпети на родния му език, използваше типично балканските гайда и разновидности на кавал. От публиката се чуваха подвиквания "цуйка", "мамалига", "качамак".
След 50 минути дойде време и за нашите момчета Odd Crew. Както знаем, техният професионализъм и постоянство им отвоюваха солидна фен-база и самочувствието дори сами да си организират концерт в голяма зала, а не в малък клуб. За щастие, се откъсват все повече от основните си влияния – Pantera и Down. Натрупали опит през осемнайсетгодишното си съществуване с изяви в Германия, Швейцария, Великобритания, Унгария и много други страни, след седем албума (първите три под името Каскадьори), изсвириха своя сет с присъщата си категорична убедителност. И мош-питът бе заформен. Между популярните "A Bottle Of Friends", "Lay On Me" и "I Ain’t Losing Myself", публиката не спираше да скандира традиционното "Odd Fuckin’ Crew". Сред акцентите в репертоара логично бяха и парчета от актуалния албум "Mark These Words". След като посветиха и песен на своя приятел, напуснал този свят по време на последните им записи, групарите бяха изпратени с бурни овации, като не забравиха да си направят задължителната снимка с публиката.
Дойде ред и на първите големи гости – германците от град Кобург, Varg, събрани в най-тежката за деня формация. За 40 минути успяха да раздвижат още повече присъстващите със странната си смес от блек, мелодичен дет и метълкор. Петимата бяха ефектно гримирани с corpsepaint и солидно поляти с "кръв", докато барабанистът Fenrier отстраняваше лек технически проблем, вокалистът Freki умело запълни минутите като раздаде няколко кена с бира на феновете от първите редици. Гигът бе нахъсан, парчетата - поднесени от сърце, с желание и тонове агресия. Играта с публиката не спираше по време на ретроспекцията от петте албума на Varg. Със сигурност феновете им по света станаха повече след Kavarna Rock Fest 2016.
Настъпи моментът за ко-хедлайнърите Therion. Група-емблема с над трийсетгодишна история. Шведските оперно-симфоник метъл класици излязоха на сцената в пълния си блясък, водени от неуморния лидер Christopher Johnsson. Ударното начало беше поставено с "The Rise Оf Sodom And Gomorrah". Седмината ни поднесоха своя уникален и основополагащ микс от опера и метъл. Пиковият момент настъпи с велоколепната пиеса "Lemuria". Публиката вече беше потопена в театъра на скандинавската магия, когато дойде ред и на великолепното китарно соло на родения в Буенос Айрес Christian Vidal. Именитите гости развяха българския флаг и завършиха представянето си със своя най-голям - и според Christopher, хит "To Mega Therion". Интересен момент е, че вокалистът Thomas Vikstrom даде микрофона на Johnsson, който изпя един куплет. Взехме си довиждане с обещание пак да се видим при първа възможност.
Организаторите Loud Concerts се бяха погрижили и за феновете на футбола - на голям екран прожектираха четвъртфинала между Италия и Германия. Точно по време на немския химн от сцената прозвучаха началните акорди на "Fire" от актуалния албум "Game Оf Sins" на така очаквания китарист Axel Rudi Pell. На него се падна честта да затвори първата фестивална нощ. Пред голям транспарант с артуърка на същия диск излязоха петимата от групата на един от най-великите китаристи в класическия хеви метъл. Легендарният германец, стартирал през 1981 със Steeler - банда от златния период на тевтонския хеви метъл (Sinner, Warlock, Accert, Running Wild), от 1989 се е подвизава солово със собствен едноименен проект и не спира да кове с рифове химни и прочувствени балади. На баса е единственият му съратник от началото на осемдесетте - Volker Krawczak, а зад барабаните от две години се вихри Bobby Rondinelli, забивал с Black Sabbath, Rainbow, Doro. На фокус на сцената беше Johnny Gioeli, който се раздаде докрай и нито за миг не спря своята игра с публиката. Axel Rudi Pell сякаш умишлено седеше в сянка със симпатичната си класическа осемдесетарска визия - бели кецове, кожени панталони, изрусена коса и запазената марка – бретон и мустаци. Хедлайнърите изсвириха цели 12 композиции, сред които знаменитите "Nasty Reputation", "Strong As A Rock", "Burning Chains" и "Oceans Of Time". Програмата завърши с "Rock The Nation". Впечатление направи липсата на "Broken Heart" - песента, влизаща във всеки сборен албум с прочувствени балади от осемдесетте. Но ние го разбрахме като обещание, че ще я чуем следващия път.
Така - доволни, се гмурнахме надолу с главата в купона, който цареше в палатковия лагер денонощно.
Снимки на Тонина Манфреди- в секцията "Галерия"
Коментари