За някои октомври е месец на преценка и себесъзерцание, докато за други съзерцанието е насочено към виртуозите от различни краища на света, които вече за трета година ни разкриват магията на музиката по време на фестивала "Жълтите павета", провеждащ се в театър "Българска армия".
Настоящето издание, отново под егидата и с участието на Теодосий Спасов, бе открито с водещ Мирослава Кацарова на 7 октомври. Към встъпителните слова се присъедини и заместник-кметът на Столична община Тодор Чобанов, който съвсем вярно отбеляза, че нещата по принцип стават от третия път, но това не важи за този фестивал, при който всичко се получава прекрасно още от първия.
Докато фокусът на миналогодишното издание падна върху латино влиянието в джаза, то тазгодишната програма преминава под зодиакалния знак на китарата и нейния принос в световната музика (world music), предимно разглеждани през призмата на Балканите и Азия не само като музика, но и като философия на битието на населяващите ги народи, пътя, който изминават, техните премеждия и рефлексията, която оказват върху композирането и изпълнението на мелодии – все по-актуални в днешното съвремие.
Първо на сцената излезе триото, сформирано на Балканите и съставено от арменеца Хаиг Язджиян (уд) и гърците Йотис Кьорцоглу (бас китара) и Вангелис Карипис (перкусии). Още с интрото бе обяснено, че акцент в композициите им ще бъде арменският фолклор. Второто изпълнение бе доста по-джазирано, весело и с насечени ритми, което ни върна към балканския ареал. След едно невероятно препускане по струните и кожите на барабаните, продължаващо и в още едно парче, музикантите изпълниха арменска емигрантска песен, която поуспокои темпото. Тук е добре да се вметне, че макар композициите да бяха свързани с арменските традиционни мотиви, в тях бяха вплетени мелодии и от целия останал свят със силно застъпване на балкано-азиатската му част. Направи впечатление и неколкократно усетената прилика на арменската музика с гръцката, което не е толкова невероятно, както може би си мислите, понеже двете страни имат по-скоро тясно свързана история още от древността (известно е, че още Платон е изследвал множеството сходства между гръцкия и арменски език).
Петото изпълнение на триото бе композицията на Йотис Кьорцоглу "Hike" ("Екскурзия"). В него се отличаваше басът, който доста приятно смесваше сайкъделик и класически елементи. "Екскурзията" стигна чак до Монголия, представена с гърленото пеене на Вангелис Карипис и само след секунди премина в невероятен фънк, с което бе дадена заявката и за следващите им няколко творби, а именно – еклектиката. Хаиг Язджиян замени уда с кавал, Кьорцоглу започна с космически сайкъделик, който реши да продължи перкусионно соло... на бас китарата си, а в следващото парче триото изсвири толкова страхотен блус, че чак се причуваше хармоника, която, разбира се, отсъстваше на сцената. Предпоследната композиция започна с бийтбокс (защо не?) от страна на Кьорцоглу и продължи с напълно "логичното" свирене върху дървени кутии (представени като "барабаните на бедните хора") от всеки от членовете на триото. За последното изпълнение бе поканен и Теодосий Спасов, с който отново се върнахме към балканското. Всеки се сбогува с присъстващите в залата със като след това бисът просто беше задължителен.
Втората част на вечерта бе представена от триото Енвер Измаилов (Крим, китара), Гасан Мемедов (Туркменистан, цигулка) и Стоян Янкулов (България, ударни). Тук китарата бе официално затвърдена като инструмента – символ на тазгодишното издание на фестивала. Енвер Измаилов ни показа не само как с тапинг техниката (guitar tapping) може да се изсвири мелодия, хармония и ритъм само на шест струни и две ръце, но и как се имитират звуци от самолет, мотор с клаксон, котка, куче, крава и други животни. Първите няколко парчета бяха смес от кавъри на известни мелодии, които Измаилов изпълни сам, събирайки цели музикални банди в китарата си (нали знаете Pink Floyd? - Енвер Измаилов ги изсвири всичките), след което на сцената излезе и Стоян Янкулов, като след почти джем загрявката им, двамата ни върнаха към балканското и демонстрираха как може тъпан и китара да си взаимодействат, без почти никаква претенция за хомогенност. Отново еклектика в действие. Дуото Измаилов – Янкулов продължи с няколко невероятни уърлд мюзик пиеси, последвани от излизането и на цигуларя Гасан Мемедов, с когото вече пълното трио изпълни песен за всички големи музиканти, които вече не са между живите. И ако досега имаше взаимодействие без хомогенност, то цигулката стана спойващият инструмент, който поведе мелодията към нежна хармония, а тя продължи да набира сила и в следващите няколко динамични композиции, една от които бе белязана от невероятно перкусионно соло на Янкулов.
Първата вечер завърши с един чудесен балкански нерепетиран предварително бис.
И висок адреналин в очакване на втората вечер на "Жълтите павета" и срещата с джаз/скат/фънк грузинците The Shin през първата част и трите музикални вселени Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и Мино Синелу през втората.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари