С Брайън Адамс се "запознахме" по време на митичния Live Aid за гладуващите в Африка на 13 юли 1985 година.
Той на стадион "Кенеди" във Филаделфия, аз - пред един полуразпаднал се черно-бял телевизор във Видин. Първа програма на Югославия предаваше директно над 24 часа мегашоуто. Младият (тогава) канадец излезе след Judas Priest и направо разцепи с 4 песни. 40 минути ... и му станах фен за цял живот.
По една или друга причина през 2006-та не се срещнахме при предишното му идване в България, но една декада по-късно "канадският славей" влезе в концертния ми класьор.
Всъщност Брайън е от онези няколко хиляди щастливци, които направиха топкариера в периода 1985-1995-та, благодарение на това, че музикалният феномен MTV тогава излъчваше видеоклипове и беше тотален тв-властелин на планетата. Сега са други времена. Времена, в които една средна зала като "Арена Армеец" не може да се спука по арматурите от публика на концерт на една от най-големите звезди в музиката.
Половината терен остана празен при наличие на много добра реклама, суперкоректни организатори, съвсем прилични цени на билетите и доста разреден концертен есенен афиш. Народът или се е чалгизирал безвъзвратно, или е във финансов нокаут. Плюс плашеща апатия...
20 минути преди началото на шоуто арената не е пълна и наполовина, а аз уверено убеждавам тайфата, че до 10-15 минути всичко ще е фул. В грешка се оказвам обаче. Иначе се забавляваме щуро. Всъщност, забавлява ни Брайън Адамс. На екрана е пусната корицата на актуалния му албум "Get Up", поводът за това турне с последна европейска дата точно в България. Сигурно ви е позната илюстрацията, на която една мацка му държи лицето? И изведнъж очите оживяват и се завъртат. След още 5 минути устните на Адамс целуват пръста на девойката и се изплезва. После муха долита и каца на носа му. Настава веселба. Чуват се женски писъци. Блещим се в екрана и чакаме с минути нова дяволия. Страшно зареждащо! Като в компютърна игра.
Началото на този лайв е леко шокиращо. Чакали сме зрелище тип "Брус Спрингстийн", а получаваме шоу тип "Том Джоунс". Сцената е семпла и изчистена до минимум. Има не повече от 10 статични прожектора, които май никога не светнаха едновременно. Брайън и четиримата му музиканти са облечени в строги официални черни костюми. Всеки момент очаквам да излезе и Астор и да започне да прави фокуси между песните. Явно сме попаднали на музикантски концерт, като оня на група ТОТО и челни стойки категорично няма да има в програмата.
Следва маратон от цели 32 песни, с две повече ("There Will Never Be Another Tonight" и "Have You Ever Really Loved A Woman?") специално за България. Звукът този път е добър от самото начало, но около 4-5 пъти по-тих от необходимото. Тих е и микрофонът на мистър Адамс на бързите парчета, но това са маловажни детайли, пометени от зверската класа на канадската суперзвезда.
В неговия тринадесети студиен албум "Get Up" (2015) има всичко на всичко 9 песни, като 4 се повтарят в акустичен вариант. От тези 9 парчета в сетлиста на турнето са включени 6 и на живо звучат още по-мощно и зареждащо. Особено "Go Down Rockin'", "You Belong Тo Me" и "Brand New Day" са ударни рок забивки, а по реакцията на публиката и готови хитове. Половината от новите композиции са концентрирани в началото, после пристига изключително пълен "Бест Оф" от над 40-годишната кариера на легендарния музикант. В него са и баладите, разбира се! И стотици жени с влажни погледи.
Без баладки не става, уважаеми модерни изпълнители. Питайте Скорпиънс, питайте Джордж Майкъл, питайте и Брайън Адамс. Питайте даже и Металика кои са двете им най-прочути песни. И когато някой подобри рекордите в класациите на темата от "Робин Худ" – "(Everything I Do) I Do It For You", да ми се обади. (Aко съм жив).
И докато Брайън препускаше по сцената, пеейки на три микрофона в различните ѝ точки, там имаше още една голяма, дори огромна звезда. Лоялният и верен приятел, съавтор на песни и прекрасен китарист Кийт Скот, който е неразделно до Адамс от самото начало на 80-те. Запознават се още през лятото на супердалечната 1976-та. Човекът, записвал с Тина Търнър, Шер, Брайън Фери и кой ли не, се раздаде напълно, както и самият Брайън. Никакво пестене. И то във финален концерт за Европа от едно дълго турне.
За бекграунд на видеостената в 80% от времето вървят клиповете към съответните парчета. Чат-пат примигва и по някой прожектор, за да не сме съвсем на тъмно. Нещо като видеодискотека с рок парчета.
Освен морето от хитове на концерта от турнето Get Up в София имаше още три момента за отбелязване. Някъде в началото (мисля, че на някоя от новите песни), Брайън попита как се казва в България този танц с клатенето на таза? Измрънках саркастично, че се казва кючек. Някой го преповтори в близост до сцената и после брахме срам именитият гост да спомене около 10 пъти по микрофона думата "кючек". Ама то реално си е точно така!
Готин беше и задължителният танц на хора от публиката, емблематичен за всеки лайв на канадеца. В него прожектор осветява няколко хубави девойки, които танцуват бясно, за да впечатлят звездата. В резултат на това брюнетката Милена си спечели цяла торба с подаръци от организаторите Moko Solution. Но това, което ме разсмя с глас, беше появата за биса. То не че е бис като бис, а цял половинчасов концерт от 6 песни. Та, залата е тъмна, публиката свирка, пляска и започва да тропа с крака. В този момент бендът излиза от дясно, махайки с ръце. Бурни овации. Музикантите обаче прекосяват сцената и се прибират от ляво. И пак почва тропане с крака. Весело и подвеждащо номерче!
Бисовият сет стартира с "Brand New Day" от последния албум, а после долетяха и единствени кавъри в репертоара на Адамс - върху класики на Еди Кокрън и Елвис Пресли.
Почти една трета от този майсторски концерт преминава в акустични солови изпълнения на Брайън. Съвсем сам с куха китара. Звукът е толкова богат и наситен, че имаш чувството, че му приглася огромен оркестър. Именно в тези по-тихи части избива онази характерна дрезгавина в гласа на канадеца, която покори милиони женски сърца по света през 80-те и 90-те години на миналия век.
И докато останалите музиканти почиваха през половин час, Брайън Адамс не слезе от сцената над 2 часа и половина, раздавайки се емоционално докрай. Чаровен, харизматичен, позитивен и истински. Една Легенда от "старата школа".
За финал "All For Love" - оня чутовен хит от леко никаквата версия на "Тримата мускетари". Едва ли някой помни приключенията в точно този римейк на "мускетарите", но надпяването между Стинг, Род Стюърт и Брайън Адамс остава завинаги от онова филмово видео. Този път сам, на три гласа и още по-величествен, третият мускетар подари на София изчистено и изключително стилно шоу. А 7-8 000 души в го оцениха от сърце.
Може би най-елегантният концерт в България 2016?!
Сетлист:
01.Do What Ya Gotta Do
02.Can't Stop This Thing We Started
03.Don't Even Try
04.Run to You
05.Go Down Rockin'
06.Heaven
07.Kids Wanna Rock
08.It's Only Love
09.This Time
10.You Belong to Me
11.Summer Оf '69
12.Here I Am (solo acoustic)
13.When You're Gone (solo acoustic)
14.(Everything I Do) I Do It For You
15.If Ya Wanna Be Bad Ya Gotta Be Good
16.Back To You
17.We Did It All
18.Somebody
19.I'll Always Be Right There
20.There Will Never Be Another Tonight
21.Have You Ever Really Loved A Woman?
22.Please Forgive Me
23.Cuts Like A Knife
24.18' til I Die
25.The Only Thing That Looks Good On Me Is You
Бис:
26.Brand New Day
27.C'mon Everybody (Eddie Cochran cover)
28.All Shook Up (Elvis Presley cover)
29.Room Service
30.She Knows Me (solo acoustic)
31.Straight From The Heart (solo acoustic)
32.All For Love (Bryan Adams, Rod Stewart & Sting cover)
Снимка: Тонина Манфреди
Брайън Адамс в София, или третият мускетар 10 години по-късно
6119
Коментари