"Nouveau cirque" - "нов цирк", или "съвременен цирк", както се нарича напоследък - съвсем не е нова форма на цирковото изкуство, а се заражда през 70-те години на миналия век и се популяризира от трупи със световна слава, все още масовата публика не е добре запозната с него.
Въпреки наличието на утвърдени училища за цирково изкуство и фестивали по света, той остава встрани от вниманието и разбирането на зрителите си, което доведе до проекта Unpack Тhe Arts на Културната програма към ЕС през периода 2012-2014, запознаващ журналистите в областта на културата и изкуствата с тази форма на цирк. В България положението е съвсем плачевно, тук циркът без животни все още се смята за върха на кощунството, дори традиционният цирк съществува трудно, при все че имаме циркови артисти от световна класа, за фестивали пък да не говорим. Но за щастие всички са чували за "Цирк дю солей" (правилното произношение е Сирк дю солей, но да не издребняваме) и репутацията му на нещо отвъд рамките на традиционното.
Защото "Цирк дю солей" е сред най-ярките представители на съвременния цирк. При все че е здраво нагазил във водите на шоубизнеса и доста от по-малките циркови трупи и самостоятелните артисти се отнасят към него със снобското пренебрежение и лека неприязън, характерна за авангардното и маргиналното изкуство спрямо мейнстрийма. Разбира се, "Цирк дю солей" не може да си позволи авангардност, която да отблъсне публиката в десетки държави по света, издържаща стотици артисти и сценични работници - начинанието "спектакъл на "Цирк дю солей" не е нито евтино, нито лесно за изпълнение, а пък комерсиално не е задължително мръсна дума.
Обявявано като "новото представление" на канадската компания, "Варекай" (Varekai) е ново. Но само за страната ни. След "Салтимбанко" и "Алегрия", и двете вече "пенсионирани" от репертоара на цирковия колос, този спектакъл е третият, с който българската публика има възможност да се срещне - и на родна земя той наистина е нов. Иначе премиерата му е още през 2002, а от 2008 обикаля из света в две версии - за цирково шапито и за зала. Именно втората имаме удоволствието да видим у нас. Някъде ще прочетете, че пресъздава мита за Икар. Всъщност "Варекай" разказва какво се случва с Икар след онова фатално самоуверено приближаване до слънцето, което разтапя восъка на крилете му и младежът, останал без тях, полита към земята. В оригиналния мит синът на Дедал пада в морето и загива, но тук той се озовава във вълшебна тропическа гора, пълна с какви ли не причудливости и екзотични създания. Тук са Музата (Изабел Коради) и Патриарха (Джеймисън Линденбърг), които чрез песни разказват новата история на Икар. Музиката, композирана от Виолен Коради, се изпълнява на живо от седемчленен бенд, който ще видите за кратко в началото и после сигурно няма да му обърнете внимание чак до края, до поклоните, защото на сцената непрекъснато се случват много други неща.
Докато тече основният номер, някъде наоколо все има какво допълнително да се види. Съвременният аранжимент на преплитащи се вдъхновения от хавайска ритуална музика, провансалски трубадурски песни от 11-и век, традиционни арменски мелодии и госпъл, създава хомогенна музикална картина. Всяко парче има свой собствен облик, в който различните култури се срещат или противопоставят, без никоя от тях да доминира и да се откроява. Това е саундтрак на мистично и мистериозно място, гора на върха на вулкан, която може да е навсякъде, където и да е - какъвто е преводът на "варекай" от цигански, езикът на вечните номади. Спектакълът е почит към цирковото изкуство и номадския дух на артистите, към стремежа им да надхвърлят себе си, да прекрачат границите, към несъкрушимата им воля. Реверанс към корените на цирка - номадското изкуство пар екселанс, предлагащо забавление и зрелища под цирковото шапито днес тук, утре другаде, навсякъде, където и да е.
Но, както е характерно за съвременния цирк, който не е просто поредица от смайващи номера, спектакълът се разгръща в театралната концепция за сюжет, все така накъсван от номерата на клоуните. Тяхната задача никога не е лесна, а този път включванията им рязко се открояваха на фона на тъканта на спектакъла, което можеше да е неприятно, ако не бяха толкова добри в играта си и не разсмиваха до сълзи цялата публика. Поздравленията са за играта на Джоана Холдън и Стивън Бишоп, както и за Каал Маккристъл, създател на скечовете.
Клоуните забавляват публиката и преди същинското начало на спектакъла, когато на сцената излизат обитателите на гората, а малко след това сред тях пада Икар, останал без крилете си. Наобиколен от горските твари, ранен и в плен на вълшебна мрежа, той ще се бори за своя нов живот с помощта на Обещаната, чудновато ефирно създание, съблазняващо го с чувственост и красота. Ще ѝ помогне да захвърли черупката си и да претърпи впечатляваща метаморфоза. Другите важни персонажи сред омайната гора са Водача, стар мъдрец, отдавна загубил крилете си, грижовен, вдъхновяващ и провокиращ, и лудият учен, ексцентричен изобретател, Наблюдателя. Номерата секват дъха с уменията, силата и ловкостта на изпълнителите. Традиционните за цирка летящ трапец и въздушна акробатика, еквилибристика, баланс на ръце, силови акробатични изпълнения в перфектен синхрон, жонглиране с палки бяха замислени и изпълнени изключително професионално и ефектът е поразяващ. Добавяме акробатични номера на хлъзгава повърхност, включващи неспирно движение, балансиране върху патерици, грузински танц с изумителна бързина и прецизност, еквилибристика в голям метален обръч и за финал - скокове и акробатика на "руска люлка", изпълнени от акробати с костюми във вулканични цветове пред погледа на влюбените - Икар и Обещаната - свързали вече съдбите си в брачен съюз.
Вулканичен финал - конкретно за тези костюми, изработени от дизайнерката Ейко Ишиока (авторка на всички костюми в шоуто), са обработени и принтирани снимки на вулканични изригвания, за да се постигне максимално въздействащ ефект. Клоуните се появиха отново за още по-добро настроение и публиката дълго и заслужено аплодира артистите.
В края на годината, след над 5000 представления, "Варекай" ще стане поредното шоу от архива на "Цирк дю солей".
Но при активно играещи се над десет други и при големия интерес, който предизвикват у нас, сигурно ще имаме възможност да се насладим в бъдеще на следващото вълнуващо събитие с неподражаемия почерк на "Цирк дю солей".
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари