Когато промяната носи единствено позитиви, или просто Arch Enemy

Промяната, макар и понякога плашеща, е хубаво нещо.

В това се увериха около 1 000 зрители в столичната зала "Универсиада" по време на концерта на Arch Enemy. Изявата на шведската мелодет банда бе в подкрепа на новия ѝ албум "Will Тo Power". Освен песни от него, публиката имаше удоволствието да чуе и много от класическите песни на петорката. Но по ред на номерата:

Първи на сцената около 20 часа излязоха украинските метъли Jinjer. Предвождани от вокалистката Tatiana Shmailyuk, те изнесоха изключителено силен, но на моменти еднообразен 45-минутен сет. В него бяха застъпени както по-известни песни като "Just Another" и "Words Оf Wisdom", така и парчета от актуалния албум на бандата, сред които "Pisces", което изважда на преден план певческия талант на вокалистката Tatiana Shmailyuk.

След около 30 минути пауза дойде време и за основното събитие на вечерта – второто гостуване на Arch Enemy в София (след 2014 г.) с вокалист Alissa White-Gluz и бившия китарист на Nevermore Jeff Loomis като член на групата. Новият диск "Will Тo Power" - втори и за двамата, прави лек завой от традиционното звучене на бандата, за да може да се възползва по-добре от силните им страни. Особено осезаемо е наличието на чисти вокали – промяна, която позволява на Alissa White-Gluz да смесва стила си на пеене.

Продължилият около час и половина сет започна с бързата "The World Оf Yours" – част от актуалния проект на групата. Именно в рамките на тази откриваща песен се усетиха част от - за радост, малкото проблеми със звука, които като цяло не развалиха крайното усещане и преживяване. Актуалното издание беше представено с още няколко песни – "The Race", чийто текст е написан от Alissa White-Gluz и силно отразява мирогледа ѝ, "Blood In The Water" и по-мелодичната и нетолкова динамична "The Eagle Flies Alone", която определено звучеше по-добре в рамките на живото изпълнение.  Излезлият през 2014 г. албум "War Eternal" също беше застъпен в репертоара на петорката с  няколко изпълнения, сред които едноименното, "As Тhe Pages Burn" и "You Will Know My Name". Не липсваха и класики от времето на вокалистката Angela Gossow -  "Ravenous", "My Apocalypse" и "Nemesis", с която шведите закриха гига си.

Едно нещо правеше силно впечатление почти през цялото време – музикантите видимо се забавляваха да свирят пред пламенната публика, която почти беше напълнила залата. Между дивите подкскоци по сцената, кипящата от енергия Alissa White-Gluz си играеше с поставката на микрофона, а накрая дори започна да го подхвърля. Басистът Sharlee D'Angelo надъхваше публиката през няколко минути, Michael Amott се усмихваше изпод буйната си черна коса, а Jeff Loomis за пореден път доказа защо с право е считан за един от най-талантливите китаристи на своето време. Топлите чувства бяха засвидетелствани и от Twitter акаунта на групата, в която се появи снимка от "Универсиада" с надпис, оцветен в бяло, зелено и червено: "Невероятен концерт! Невероятни фенове! Ние обичаме България".
 
Категорично: концертът на Arch Enemy се превърна в едно от събитията на иначе доста постния откъм метъл концерти календар за изтичащата 2017 година.

Също така шоуто не остави съмнение у никого, че петорката е в невероятна форма, последните промени в състава ѝ са положителни и че за нея единствено небето е граница.