Йеее!: турне на легендарната българска хард-ен-хеви рок група Ахат!
При това - в пакет с Джо Лин Търнър (Rainbow, Deep Purple, Yngwie Malmsteen). Музикантите обявиха прощална обиколка "Последният поход" миналия октомври, с която да кажат "сбогом" на своите верни фенове, но събитието - вероятно за щастие, не се състоя.
Магията на адреналина в редиците на ветераните е още по-силна към днешна дата. След няколко участия в мотосъбори и фестивали през лятото, стана ясно, че феновете им нито за секунда не са ги забравили и че няма да преглътнат прощално турне на своите любимци, Звезди и ко. взеха решение отново да развеят бойните знамена и да се завърнат на родните сцени.
Първото, което ми дойде наум, разбирайки, че митичната формация предприема десант из България, бе, че не всичко в днешното битие на нашенския корав саунд е загубено. Предстои да аплодираме групари, които придобиха култов статус с албума си "Походът", издаден през далечната 1989, една от първите плочи на група от второто хард рок и метъл поколение. Чист БГ продукт, еквивалент на тогавашната световна музикална сцена, адекватен в посланията - и като текстове, и като музика. Една от златните групи (Ера, Контрол, Епизод, Атлас, Ревю, Нова генерация, Клас, Конкурент и много други), с които дойде, за съжаление, тъй чаканият и бленуван - но за нещастие, неуспешен преход, и с това - неосъществена мечта, за по-светло бъдеще.
Въпреки че бандата бе около нас винаги, статутът ѝ сякаш остана неясен. Хем се появяше по концерти, предизвиквайки възторга на публиката, хем не беше активна. За щастие, пак е тук - за серия от концерти в Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Велико Търново, възродена и със свежи попълнения. София остава за догодина. Днес формацията е в малко по-различен състав от онзи, с който придоби култов статус в края на осемдесетте. Три от легендите са тук: Звездомир Керемидчиев – вокал, Антоан Хадад - китара и Антони Георгиев "Тонто" - клавишни. Няма ги Даниел Ризов – бас, заместен от Младен Несторов – Патето (познат от Демон, Аналгин, Strangers и Сленг) и барабаниста Юри Коцев, сменен от младия Алекс Лазаров. Първото събитие, обявено в реновираната зала "Пейо Яворов" в центъра на спокойния и чист южен Благоевград, си е празник за целия регион. Около час преди официалния старт, пред залата в насъбралото се множество се забелязват рок фенове, дошли специално от Кюстендил, Бобовдол, Дупница, Сандански, Бобошево, имаше дори и представители от санданското село Черешница. Всеки, донесъл специфични ароматни напитки предимно с домашен произход.
Концертът форсира под звуците на маршируващи войници, клавирно интро на Тонто точно в 20.30 ч., след което Звезди ни приветства с "Добре дошли! Здравей, Благоевград!", подемайки "Кралят Рок", песен от най-ранния период. Така, както започваха изявите им преди трийсет години, с тази песен и в задушевната обстановка на читалища и малки зали, с хора, които знаят защо са там. Следват два златни пирона - спийдът на "Огнени души" и тъжната социална философия на "Дървото", плюс по-новото "Там", парче от "американския" период "Purple Dreams" - известно сред запознатите като "Розов кадилак". Кратка пауза, в която бяха раздадени сувенири на най-изявените фенове и на надъхани малчугани от бодрата метъл смяна. Точно преди специалния гост прозвуча "Пролетно утро", в която песен се изявяват и петимата на сцената.
Джо Лин Търнър – симпатичният американец с италиански корени, записал вокалите във вечните световни класики - три от тавите на Rainbow ("Difficult To Cure", "Straight Between The Eyes" и "Bent Out Of Shapes"), епитафа на Deep Purple "Slaves And Masters" (1990), най-силната плоча на Yngwie Malmsteen – "Odissey", и още две с нея. Съвместна работа с Глен Хюз, Майкъл Болтън, Шер, Били Джоъл, Брейзън Абът (проект на нашия Николо Коцев), Лий Аарън, Лита Форд и много други. Приветствието на чист български - "Ние сме приятели отдавна", стартира класическа Рейнбоуска серия: "Spotlight Kid" (1981), "I Surrender" (1981), "Street Of Dreams" (1983) и "Can't Let You Go" (1983), последвани от пърпълските "Highway Star" (1972) и "Burn" (1973), на което се включи и Звезди. След дълги овации на сцената пак са нашите юнаци. Фрнотменът разяснява за промените и защо формацията вече е в този състав. Преди 31 години, разказва, той, Антоан Хадад, басистът Ивайло Петров – Иваца (Ер малък, Орион, Милена, Аналгин и Атлантик), заедно с митичния автор на музиката на всичките осем песни от първия албум на бандата, записан през 1988-ма и пуснат на пазара година по-късно, както и на пет от текстовете на песните в него - Божидар Главев, са оригиналните основатели на бенда. Отец Божидар, легендарният китарист, загърбил рок-ен-рола в началото на деветдесетте, и посветил "себе си дори" на чистата православна християнска вяра. Някой, ако има път към град Каблешково, Бургаска област, може да го навести. Уточнено бе, че Юрката Коцев и Денис са напуснали групата по собствено желание, без скандали и проблеми, чисто колегиално. И преди всичко приятелски. Това е днешният Ахат.
Последва нещо неправено досега - акустичен сет от три скъпоценни камъка: една "американска" и над тридесетгодишните "Амбиция" и "една много специална песен за групата" - "Монолог". Пак подаръци на феновете, сред които невръстните Валентин, Георги и Карина, но и за един стар почитатели, приготвил специален колаж за бандата.
После екзалтираната публика получава, както Звезди ги представи: "Класики, така, като са звучали някога". Отрязаха ни главите с най-тежката си композиция "Брадвата", след която публиката шумно скандираше "Земя на слепци"… И я получи. Епичната балада поведе към друг епос, отнасящ се за древна карта, войни и антични времена, обвити в мъглата на вековете. Тук е моментът, когато г-н Керемидчиев разяснява с носталгична нотка защо Благоевград е специален за групата. Някога, в самото начало, когато са стартирали, са имали концерт в Банско и на песента, дала име на оня, прословутия винил "Походът", посветена на Александър Македонски и неговия "тур" до днешна Индия, е извикал: "Напред, македонци!". След концерта е привикан на лек разговор и уточнение с елемент на леко предупреждение, че утре са в един по-голям град, Благоевград, пред над 15 хилядна публика и такива викове и призиви да няма. Все пак, годината е 1987-ма, и македонци няма, всички от другата страна на оградата са югославяни, а от тази - българи. Химновата "Нов живот" ни подготвя за рок хит № 1 в много класации – "Черната овца", изпята заедно с младата Анджелина.
Публиката демонстрира певческите си качества - за последно, поставяйки край с "Long Live Rock And Roll". Магистралното парче, изпято от Рони Джеймс Дио за Рейнбоу през 1978 и станало химн за няколко поколения, бе увековечено от Джо, Ахат и... всички нас.
Металиадата привърши след над два часа и половина. Остана само доброто усещане, че не всичко е загубено и че една важна част от миналото, за щастие, е отново е тук. При и сред нас.
Браво, много силен старт на турнето.
Снимки на Манол Илиев - в секцията "Галерия"
Коментари