Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.
Предложението и този път бе от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи "Бъди какъвто си" на Александър Петров, първата стихосбирка на "Златното перо" на българския рок-ен-рол.
Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозното илюстрирано издание с твърди корици, събиращо 55 знакови за автора творби. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:
Официален химн на коя политическа партия е песента "Вдигни очи", изпълнена от Валди Тотев по текст на Александър Петров?
Вярното е: СДС (Съюз на демократичните сили).
Честито на Пламен Николов и Виктория Славова.
Корифеят е написал стиховете за близо 1 000 песни. Включените в "Бъди какъвто си" творби са многообразни, но все типични за непогрешимия натюрел на поета. Някои от тях навяват носталгия, други вдъхват оптимизъм, трети – непримиримост и сила. Поместени са текстове на песни на звезди като Тангра, Фактор, Диана експрес, Сигнал, Кирил Маричков, Вили Кавалджиев и други.
"На водещите музиканти е възприето да се казва маестро. Сашо е маестро в своето изкуство. Има две категорични причини, които го направиха маестро: огромен талант в съчетание с академично образование и култура. Все още той е най-добрият!", сподели приживе композиторът Борис Карадимчев.
"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.
Ето какво пише за стихосбирката Румен Леонидов:
Знае се, че какъвто е човекът, такава му е и поезията – Сашо е особен, нетипичен, различен от известните стихотворци, едновременно събран и скромен, лишен от почти задължителната суета на писач. Той е свободолюбив пич, същността му е по-близо до тази на хъшлака, на хипито, на тъжния бохем.
Сашо Петров е щастливо надарен от Бога поет, защото много от написаните в отчайваща самота и разочарования стихове по-късно се превърнаха в знакови за времето ни песни. Част от тези стихотворения, 55 на брой, той е включил в първия си сборник, който е в ръцете ви. И хич не е парадоксално, че тази стихосбирка излиза едва когато авторът навлиза във възрастта на глобалните равносметки.
Убеден съм, че при огромна Сашова популярност сред публиката, която се отнася към него с неистова възхита и искрена обич, той можеше да си позволи да събере и да издаде първата си сбирка заедно с връстниците си. За тези години те се скъсаха да издават и преиздават, но нямаха щастието стиховете им да стигнат до стотици хиляди българи.
Петров обаче устоя на всички дяволити изкушения, изслуша с усмивка завистливите подмятания, че не е поет, а текстописец, предпочете нещата му да не бъдат четени, а слушани, изпявани, разпространявани в ефира, а не на хартия…
Предпочете да бъде посредник на Бога – между Духа на материята и материята на Духа, между мистерията на музиката и солта на словото.
Той успя да даде най-подходящите думи на множество певци, които имат глас, но ангелите им са безсловесни, успя да ословеси и озвучителните дарби на редица композитори, които провидяха своята музика в неговата особена поетична мелодичност.
Това не е просто призвание или въпрос на литературен талант, това е карма, която сполетява само избраници.
Хиляди поети пишат, предпочитат различни проявления на поетическото изкуство, изпитват вътрешна непоносимост към различните от тях, някои не умеят изобщо да римуват, но прозаизират свободно, други имат непреодолими трудности в свободния стих… Но всички се надяват да станат забележими, известни, да бъдат оценени и забелязани най-вече от публиката, а ако може, и от критиката, която я няма…
При Сашо Петров кармата е друга – пише както диша, диша свободно и Свободата го диша. За това го обичам, затова е бялата ми завист към него: че носи толкова готина душа.
Тази бяла завист не е заради комплекси на малоценност, а заради комплекса от ценности, които притежава Александър Петров – и като автор, и като човешко същество.
Коментари