13 ноември 2017 година - тишината в офиса е раздрана от крясъка ми, когато разбирам, че Айрън Мейдън (Iron Maiden) ще свирят в България. Останалото е история. Купувам си билет и започвам да се радвам на всеки паднал лист от календара.
21 юли 2018 година - един куп коли, рейсове и тирове пъплят в посока към София, откъдето ще стартира екскурзията за третия ден на Hills Of Rock, на който хедлайнъри са Айрън Мейдън. Това е пътуване, организирано от фен клуба на бандата у нас. Няма проблеми, слушам "The Clansman" и крещя "Freeeeedom" през прозореца на колата. Прекарвам си страхотно.
22 юли 2018 година - вече мога да кажа: Здравей, Пловдив! Поради ранното пристигане сядаме в едно ресторантче близо да фестивалната площ. Пием бира и вдигаме шум, скрити в сянката на чадъри, които ни пазят от жаркото слънце. Около 17.30 ч. решавам, че е време да се ориентирам към мястото на събитието. По пътя чувам, че Planet Оf Zeus вече са на сцената и забиват доста мръсен стоунър. "Ето, затова живея м*мка му", мисля си, подавайки билета си на проверяващите лица. След няколко крачки се озовавам пред щанда с официалния мърчандайз, където се извива сериозна опашка. На десетата минута вече започвам да нервнича. Двадесет минути по-късно отивам на втора опашка, където да заредя фестивална карта, с която да се разплащам за бира и храна на фестивалната площ. Докато на сцената свирят The Raven Age, вися на поредната опашка. След 30-минутно драматично редене успявам да се сдобия с бира.
Преди да излязат Tremonti, се излива силен и прохладен дъжд, на който сигурен съм, че много от присъстващите се наслаждават. Пред сцената вече има солидно количество фенове. Mark Tremonti и компания безпроблемно раздвижват присъстващите с енергичната си музика. Пространството пред сцената започва да се пълни все повече и повече. Малко след 21.00 ч. от озвучителните тела прозвучава "Doctor, Doctor" на UFO. Настъпва истинско оживление и хората заповат да се стичат към сцената, а онези, които вече са заели по-предни позиции, натискат още по-здраво.
" ...We shall fight on the hill. We shall never surrender."
Иииии... публиката избухва в истерия. Началото на концерта е дадено с "Aces High". Още с първите рифове огромно количество енергия изригва от сцената и се сблъсква с публиката. Хората скачат, пеят, а някои дори плачат от щастие. Следват "Where Eagles Dare" и "2 Minutes To Midnight". За всяка песен знаковият фронтмен Брус Дикинсън облича тематични костюми и преживява всяка дума от текстовете, а декорите зад сцената се сменят след всяко изпълнение. Видимо титаните са в отлична форма. Сетлистът за шоуто тази вечер е разнообразен и включва парчета от цялото им творчество. "Flight Оf Icarus" е изсвирена на живо за първи път от 1986 година насам. Сбъдва се една от мечтите ми, а именно - да чуя "The Clansman" и "Sign Оf Тhe Cross" на живо. Концертът е изключително емоционален и за легендите, които не спират да "шарят" по сцената, и за нас, феновете, които пеем всяко парче заедно с Брус. Дума по дума. И както едно такова напояващо сетивата шоу зарежда с наелектризиращ адреналин, така и впоследствие се чувстваш толкова изцеден, че сякаш са те млатили с електрошок цяла вечер. Ohhh, doctor, doctor, pleeeeease...
Ама метален кеф отвсякъде!
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"
Коментари